BloombergNEF: Глобалните инвестиции в енергийния преход надхвърлиха 2 трлн. долара за първи път през 2024 г.
Общите инвестиции на Китай миналата година са били по-големи от сумарните в САЩ, ЕС и Обединеното кралство.
Инвестициите в прехода към нисковъглеродна енергия в световен мащаб са нараснали с 11%, достигайки рекордните 2,1 трилиона долара през 2024 г. Това е записано в годишния доклад Energy Transition Investment Trends 2025 изготвен от BloombergNEF (BNEF). Растежът се движи от електрифициран транспорт, възобновяема енергия и електрически мрежи, всички от които достигнаха нови върхове през миналата година, заедно с инвестициите за съхранение на енергия. Докато общите инвестиции в технологии за енергиен преход поставиха нов рекорд, темпът на растеж беше по-бавен спрямо предходните три години, когато инвестициите скочиха с 24-29% годишно.
Електрифицираният транспорт остава най-големият двигател на инвестициите, достигайки 757 млрд. долара вложения през 2024 г. Тази цифра включва разходи за пътнически електромобили, електрически дву- и триколесни превозни средства, търговски електрически превозни средства, обществена инфраструктура за зареждане и превозни средства с горивни клетки. Инвестициите във възобновяема енергия достигнаха 728 млрд. долара, което включва инвестиции във вятърна енергия (както на суша, така и в морето), слънчева енергия, биогорива, биомаса и отпадъци, морска, геотермална и малка водна енергия. И накрая, инвестициите в електрически мрежи възлизат на 390 млрд. долара, което включва инвестиции в преносни и разпределителни линии, оборудване за подстанции и цифровизация на мрежата.
Докладът на BNEF също така разкрива значителна разлика между инвестициите в зрели и нововъзникващи сектори на икономиката на чистата енергия. Технологии, които са доказани, търговско мащабируеми и имат установени бизнес модели, като възобновяеми енергийни източници, съхранение на енергия, електрически превозни средства и електрически мрежи, представляват по-голямата част от инвестициите през 2024 г. Тези сектори привлякоха 1,93 трилиона долара, нараствайки с 14,7%, въпреки пречките от политиката решения, по-високи лихвени проценти и очаквано по-бавно потребителско пазаруване.
За разлика от това, инвестициите в нововъзникващи технологии, като електрифицирана топлина, водород, улавяне и съхранение на въглерод (CCS), ядрена енергия, чиста промишленост и чисто корабоплаване, достигнаха само 155 милиарда долара, което представлява общ спад от 23% на годишна база. Факторите, които обезсърчават инвестициите в тези сектори, включват достъпност, технологична зрялост и търговска мащабируемост. За да се разширят тези индустрии, публичният и частният сектор трябва да направят повече, за да намалят риска от тези технологии. В противен случай е малко вероятно те да окажат значително въздействие върху емисиите до края на десетилетието.
Най-големият пазар за инвестиции беше континентален Китай, който сам представляваше 818 милиарда долара вложения или с 20% повече от 2023 г. Ръстът на инвестициите в Китай е еквивалентен на две трети от общото глобално увеличение през годината, като всички сектори, прегледани в доклада, показват солиден растеж.
ЕС, САЩ и Обединеното кралство, които стимулираха растежа през 2023 г., отбелязаха различни резултати през 2024 г. Инвестициите бяха в застой в САЩ, достигайки 338 милиарда долара, и намаляха както в ЕС, така и в Обединеното кралство, достигайки съответно 381 милиарда и 65,3 милиарда долара. Общите инвестиции на Китай миналата година са били по-големи от общите инвестиции на САЩ, ЕС и Обединеното кралство. От големите пазари, включени в доклада, Индия и Канада също имат значителен принос към общия глобален растеж, като увеличиха инвестициите си съответно с 13% и 19%.
BNEF също така съобщава, че инвестициите за глобален енергиен преход ще трябва да възлизат на средно 5,6 трилиона долара всяка година от 2025 г. до 2030 г., за да се стигне до глобална беземисионна енергетика до 2050 г., в съответствие с Парижкото споразумение. Тази констатация се основава на New Energy Outlook 2024 на BNEF, която подробно описва глобалния път към нетна нула и предполага, че настоящите нива на инвестиции са само 37% от това, което е необходимо, за да се върви на път. „Инвестиционната пропаст“ се различава в зависимост от географията и технологиите, като Китай е най-близо до това да следва правилния път, следван от плановете на Германия и Обединеното кралство.
„Нашият доклад показва точно какъв ръст сме наблюдавали в енергийния преход през последните няколко години, въпреки политическата несигурност и високите лихвени проценти“, каза Алберт Чеунг, заместник главен изпълнителен директор на BNEF. „Все още има много повече, което трябва да се направи, особено в нововъзникващи области като промишлена декарбонизация, улавяне на водород и въглерод, за да се постигнат глобалните цели за декарбонизация. Истинското партньорство между частния и публичния сектор е единственото решение за отключване на потенциала на тези технологии.“
Наред с инвестициите в нисковъглеродния енергиен преход, докладът на BNEF проследява и инвестициите във веригата за доставка на чиста енергия, включително фабрики за оборудване и производство на батерии за енергийни технологии и метално оборудване. През 2024 г. тази инвестиция спадна леко до 140 милиарда долара, но се очаква да нарасне до 164 милиарда долара през 2025 г. Около 60% от общата инвестиция във веригата за доставки миналата година са отишли за батерии, тъй като фабриките за батерийни клетки са особено капиталоемки.
И накрая, докладът Инвестиционни тенденции в енергийния преход за 2025 г. също проследява капиталово финансиране в областта на климатичните технологии и емитиране на дълг за енергиен преход.
Компаниите в сферата на климатичните технологии набраха 50,7 милиарда долара частен и публичен капитал през 2024 г., което е спад от 40% на годишна база и отбелязва третата година на свиване. Набирането на средства беше ръководено от компании за чиста енергия и транспорт, които заедно донесоха 31,8 милиарда долара. САЩ бяха най-големият пазар за набиране на капитал с проследени нови емисии на стойност 17,9 милиарда долара. По този параграф Китай спадна до второ място с 9 милиарда долара.
Дългът, свързан с енергиен преход възлиза на 1 трилион долара през 2024 г., като се е увеличил с 3% в сравнение с 2023 г. Най-големият компонент от това е корпоративният дълг, който се е увеличил с 5%, предизвикан от намаленията на лихвените проценти по света. Въпреки тези повишения, обемите на дълга по проекти намаляха и нивата на държавния дълг за енергийния преход бяха стабилни на годишна база. Подобно на други констатации, САЩ и континентален Китай са двата най-големи бенчмарк за дългове в енергийния преход, като и двата пазара са увеличили продажбите на дълг през миналата година.