Евродепутатът Маргарида Маркеш пред 3eNews: Покачването на цените заради еврото трябва да е нула процента

В Европейския парламент в Страсбург разговаряме с Маргарида Маркеш, заместник-председател на Комисията по бюджет от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите по изключително важната тема за България, свързана с приемането на еврото. Според нея е най-важно хората да разберат, че ако има нарастване на инфлацията, тя няма да бъде заради еврото. Правителството трябва да направи две неща- да убеди хората, че са защитени и да тества как нещата работят. Работихме по въпроса да избегнем вариантите за ограбване на хората и да контролираме цените с активното участие на потребителските организации. Какви са били предизвикателствата пред една от първите страни, приели еврото и дали те се различават от тези, пред които ние ще се изправим.

Маргарида Маркеш е от Португалия и завършва научния факултет на Университета в Лисабон с диплома по математика – статистика. В периода 1994-2015 е пресаташе в Генерална дирекция „Образование и култура“ и Генерална дирекция „Комуникация.“ От 2005-2011  е директор на представителството на Европейската комисия в Португалия. От 2015 до 2017  е член на Съвета по общи въпроси към Съвета на ЕС. В периода 2015-2019 г. е член на португалския парламент като заместник-председател на комисията по европейски въпроси.

 

Г-жо Маркеш, темата за ветото на Австрия и Нидерландия за влизането на България в Шенген е основна тема в ЕС от миналата седмица? Защо се случи това?

Искам да споделя, че съм шокирана, че Съветът блокира влизането на България и Румъния в Шенген. Това е нещо, което не мога да разбера. Докладът на Европейската комисия показа, че България изпълнява условията да бъде част от Шенгенското пространство. Вие изпълнявате критериите и ако Австрия и други страни не гласуват за присъединяването ви, това е признак единствено на липса на политическа воля. Това не е технически въпрос, защото е ясно, че изпълнявате критериите, а става дума за чисто политическо решение.

Може ли да направим паралел с готовността ни да влезем в еврозоната?

Ситуацията с влизането в еврозоната е много различна. За Шенген техническите критерии са изпълнени. Но за еврозоната има критерии, които се променят вследствие на икономическата ситуация и войната, последствията от нарастването на цените на енергията и инфлацията. Тези външни фактори може да повлияят на изпълнението на условията. Но България вече е част от ERM 2, което е първото ниво и стъпка за влизането в еврозоната и пътят е ясен.

 

Влизането в еврозоната е политическо решение

 

Каква е разликата в икономическата ситуация в България и Румъния?

Разликата между България и Румъния за влизане в еврозоната е календарът. България планира да се присъедини през 2024 година. Вече взехме политическото решение за присъединяване на Хърватия. Ако не беше политическата нестабилност в момента в България, може би щяхме да вземем същото решение и за България, присъединяването към еврозоната да се случи по същото време. Политическа нестабилност има във всички страни, това винаги е момента ситуация, когато се сменят правителства. Естествено има нова политическа реалност, от която се очакват действия и резултати. Европейският съюз не може да постави календар за политическите решения в самата страна. Това е национално политическо решение. При положение, че се намирате в ситуация на смяна на правителства, ние нямаме основания и право да вземаме финално решение. Но винаги работим в сътрудничество с българските власти, за да улесним процеса.

Защо при сходни външни фактори Румъния решава да отложи присъединяването си към еврозоната?

Не мога да кажа вместо Румъния, това е тяхно решение. Като се върнем назад във времето например 2016 Чешката република беше готова да влезе в еврозоната, беше изпълнила всички критерии, но реши да не се присъединява. Не става дума само да изпълниш условията, но също е политическо решение на национално ниво. Моето мнение е, че всички страни вече като членове на ERM 2 може да бъдете част от еврозоната при изпълнение на критериите и да имате политическо решение. Това е важна стъпка за Хърватия за влезе в еврозоната. Мисля, че България и Румъния могат да го направят също без никакви проблеми на следващ етап.

Дебатът в България е свързан с опасността от нарастващата инфлация и рисковете тя да се задълбочи с допълнително нарастване на цените при смяната на валутите? Страховете са, че инфлацията допълнително ще се увеличи?

Това е много чувствителна тема, защото инфлацията вече е висока, не само в България, но в цяла Европа. Това е ключов въпрос, това е не само, защото искате да влезете, а защото инфлацията в цяла Европа е прекалено голяма. Въпросът е политически. Вие, правителството трябва да обясни на гражданите, че увеличаването на инфлацията няма да се дължи на факта, че България ще стане част от еврозоната. Става дума за нова икономическа реалност в цяла Европа. Фактът, че България ще бъде част от еврозоната ще защити страната и българските граждани в бъдеще. Например ако Португалия, но това се отнася и за Гърция, ако не бяха част от еврозоната щеше да бъде много по-трудно да се възстановят от последната икономическа криза. Бяхме в много трудна ситуация да оцелеем. Според мен трябва да обясните на гражданите на България, че инфлацията няма да е заради влизането в еврозоната, а заради икономическата криза в Европа. Ако България стане член на еврозоната икономическите и социални политики ще бъдат по-защитени. 

Надяваме се, че нашите институции са готови да убедят гражданите. Каква информационна политика да се води в тази посока? Как се случи този процес в Португалия макар и толкова назад във времето от 1999 година?

Мисля, че трябва да стане ясно, че България е написала своето домашно и работи по справяне с корупцията, реформата на административните системи. Това е условие за влизане в еврозоната и България го е направила. Институциите са направили всичко необходимо, за да подготвят влизането в ЕС по правилния и честен начин. Това не е просто защото сте решили да бъдете част от еврозоната, а защото изпълнявате условията, имате административни институции, които могат да защитят смяната на валутите и сигурността на общата валутна политика. Гражданите трябва да бъдат убедени, че българските власти са свършили своята работа. Какво направихме в Португалия? Направихме много.

Аз бях пресаташе в представителството на Европейската комисия. Заедно с португалските институции, правителство, Португалската национална банка организирахме поредица от кампании, за да обясним на хората колко е важно влизането в еврозоната и как да се защитават от недобросъвестни практики. Такива кампании правихме с националната телевизия. В такива случаи, знаете веднага се намират групи от обществото, които правят опити за злоупотреби. Например се появиха престъпни групи по по-малките градове и села, които предлагаха на хората да си дадат парите срещу евро, но това си беше форма на измама. Трябва да е ясно, че това е престъпление и не могат да се възползват от ситуацията, за да натрупват средства и печелят от измами при превалутирането или да използват други подобни схеми. Подобни практики не бива да има и не са правилни, а хората трябва да знаят, че няма нужда от това и как да се защитят. Необходимо сериозно информиране в това отношение.

Това, което направихме е да достигнем и до най- малките населени места, където хората нe бяха малко наясно какво предстои и бяха по-уязвими на потенциални измами.

Това, което трябва да направят българските власти е да убедят хората, че това е важно решение, но и че са защитени. Това беше основното нещо, по което работихме в Португалия. Другото нещо е, че тествахме всеки ден как нещата работят. В търговската мрежа, магазините и особено по-малките увеличаваха цените, но не заради еврото, а защото искаха да вдигнат цените и да се възползват от ситуацията. Правителството трябва да има конкретна стратегия да контролира покачването на цените.

Коментираме у нас, че е възможно по-дълго да виждаме цените в лева и в евро да сме сигурни, че няма измами, но търговците може да са увеличили цените преди това?

Да, правителството трябва да има механизъм да контролира този процес. Потребителските организации трябва да бъдат много активни и да бъдат важен участник в този процес, за да се гарантира, че няма злоупотреби в движението на цените. Това е нещо, което правителството трябва да гарантира. Това направихме в Португалия, от една страна работихме по въпроса да избегнем вариантите за ограбване на хората и второ да контролираме цените с активното участие на потребителските организации. След това тествахме в преходния период как нещата работят в действителност и кога националните институции трябва да се намесят. Институциите трябва да бъдат много ефективни.

Колко време е необходимо да се показват двете валути в цените на стоките?       

В Португалия този преходен период беше повече от година. Но това беше началото на еврозоната, ние сме сред създателите и беше съвсем нова ситуация за всички страни в Съюза тогава. Тогава премиер на Португалия беше Антонио Гутериш, днес президент на ООН. Информационната кампания тогава с г-н Гутериш беше много активна, на банкомати изтегляхме новата еврова валута, за да покажем на хората, че няма от какво да се притесняват.  Работихме много активно с националната телевизия, за да разясняваме всички рискове и възможностите за тяхното преодоляване и избягване на измами и всякакви критични ситуации. Всички институции работихме много тясно заедно- Представителство на ЕК в Португалия, правителство, Португалска национална банка, националната телевизия. Целта беше да няма дезинформация, трябваше да избегнем всички потенциални рискове хората да загубят средства. Целта беше на първо място да защитим хората и да избегнем покачване на цените не заради еврото, а заради недобросъвестни практики и спекула.

 

Институциите да информират на всеки етап за потенциалните рискове

 

Колко стандартно е нормално да бъде покачването на цените 0,3- 1%?

Ако трябва да бъдем напълно коректни това покачване трябва да е нула процента. Ако имате имате добра обменна политика и всичко върви добре, не би трябвало да има инфлация заради еврото. Но предизвикателството ще бъде да обясните на хората, че инфлацията в  момента е заради икономическата ситуация, а не защото влизате в еврозоната. Това ще бъде много трудно, защото всеки, който е срещу еврото и влизането на страната в еврозоната, ще използва този аргумент. Изследване на Евробарометър през 2020 г. показва, че 54% от хората приемат влизането на страната в еврозоната. Но това са данни от преди войната с Украйна, преди икономическата и енергийна криза в момента.

Какво е необходимо да направим оттук нататък до 2024 година, какви са задачите на Българската национална банка?

Това е много важна гледна точка. Българската национална банка трябва да организира кампания да даде възможност на хората да обърнат парите си от националната валута към евро. Банката в Португалия например даде две години възможност на хората да отидат в банката и обърнат парите си. В банките става автоматично, но ако имате пари в кеш, трябва да обмените парите си с евро. Банката трябва да подготви кампания, която да обясни как хората могат да направят това, за да не загубят парите си. В Португалия това беше 2001-2002 г., в началото на века. Днес, 20 години по-късно има повече гъвкавост и възможности, днес ходим по-малко до банките физически отколкото преди, днес имаме по-малко пари в кеш отколкото преди. Но въпреки това, това също е важен момент. Хората трябва да имат и тази възможност и тя  да се организира добре. Интересен факт е, че последната обмяна на ескудо (португалската валута) за евро е през 2020 година. Естествено има колекционери, които си запазиха и събират ескудо, но те са много малък дял.

Интервюто е публикувано първи в Dir.bg  може да го видите ТУК.