Сметките за ток за бита в столиците на ЕС през декември 2024 г. спрямо година по-рано са намалели с 2 %, а тези за газ – с 1%

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и декември 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за бита намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на едро се сринаха рязко. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г. Покачващата се тенденция стана по-екстремна през втората половина от годината, достигайки 174 точки през декември 2021 г. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът премина към тенденция към намаляване повече от година. От пролетта на 2024 г. последва обаче тенденция за нарастване и в момента е 192  пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и цените на едро през 2009 г., личи много повече в развитието на цените на газа за битови нужди.

По отношение на цените на синьото гориво, експертите се спират на трудните периоди от 2009 г. насам.

Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 102 пункта през ноември 2018 г. Тенденция на намаляване е наблюдавана в продължение на две години, след което индексът на цените на газа започва да се повишава, и за пръв път през август 2021 г. надминава нивата от ноември 2018 г.

Продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цените на газа, който почти се удвои през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 350 пункта.

Подобно на пазара на електроенергия индексът следваше тенденция към намаление, но напоследък тя се обръща и в момента е на 170 индексни пункта, пишат авторите на проучването.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергията, така и на газа се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано, декември 2023 г., сметките за ток в столиците на ЕС са намалели с 2 %, а тези за газ – с 1%.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен европейски потребител към 2 декември 2024 г.  цената на електроенергията, може да варира в съотношение над 4. За битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Копенхаген, следвани от Брюксел, Лондон и Дъблин. Будапеща е с най-евтината цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през разглеждания месец, са следните:

• 9% увеличение на цената в Брюксел, поради повишение на енергийния компонент;

• 5% покачване на цената в Осло, поради нарастване на енергийния компонент;

• 4% ръст на цената в Амстердам, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Скок на цените с 3% в Мадрид, поради увеличенията на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• Ръст на цените с 2% в Атина, поради повишение на компонентите на енергията и енергийните данъци;

• 2% увеличение на цената в Копенхаген, поради покачване на енергийния компонент;

• 1%  повишение на цените в Берлин, Хелзинки, Никозия, Рига, Рим, Стокхолм, Талин и Вилнюс, поради нарастване на техните енергийни компоненти;

• 15% намаление на цената в град Люксембург, поради понижение на енергийния компонент;

• 1% спад на цените в Любляна, поради намаляване на компонента за дистрибуция.

Промяната във всяка столица е изчислена, като се използват цените в местна валута, за да се изключи влиянието на колебанията на обменния курс.

През декември средната цена на електроенергията за краен потребител отбеляза ръст от 1% в цяла Европа, запазвайки постепенната, но стабилна възходяща тенденция, наблюдавана от началото на лятото. От 33-те столици, подложени на преглед, 14 претърпяха различни нива на увеличение на цените, докато 17 не показаха промяна. Единственият забележим спад е отчетен в град Люксембург, където цената на електроенергията за крайния потребител е с 15% по-ниска в сравнение с предходния месец, посочват експертите.

Най-значителните увеличения на цените за крайните потребители на електроенергия се наблюдават в Брюксел (9%), Осло (5%) и Амстердам (4%), главно поради студеното време и ниското производство на възобновяема енергия. Продължителните периоди на „dunkelflaute“, характеризиращи се със слаби ветрове и облачно време, доведоха до по-високи цени на едро в някои части от Европа, тъй като повишеното търсене трябваше да бъде посрещнато с по-скъпи изкопаеми горива. Това беше най-очевидно в Германия и, въпреки че германските потребители на електроенергия може да не са били пряко засегнати поради зависимостта си от дългосрочни фиксирани договори, то засегна взаимосвързаните пазари, които изнасят електроенергия за Германия, посочват авторите на изследването.

Точно противоположно, Люксембург е единствената столица, която отбеляза значителен спад в цените на електроенергията за крайните потребители. Enovos, най-големият доставчик на енергия в страната, обяви 16% намаление на цените на електроенергията от 1 декември. Това понижение идва непосредствено преди да бъде направена корекция на държавната субсидия за електроенергия, която трябва да доведе до увеличение на сметките за енергия през 2025 г. Освен това мрежовият компонент в сметките ще претърпи леко увеличение за повечето потребители, предвид новия метод за изчисление, базиран на потреблението на всяко домакинство и референтната мощност. Те трябва да бъдат въведени на 1 януари 2025 г.(в изследването авторите се позовават на конкретни нормативни документи).

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са тези в Осло, Будапеща, Валета, Будапеща и град Люксембург, докато най-високите в момента са в Прага, Никозия, Берлин и Варшава. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче отново не е така през декември за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за столиците на ЕС средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 52% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 28 %, енергийните данъци 6%, а ДДС 15%.  При фокусиране върху цената на енергията като стока, в Будапеща става ясно, че тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Точно обратно, Валета е с най-голям енергиен процент, който достига 73% от цената за крайния потребител и през декември 2024 г.

Припомня се, че считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размерът на енергийния данък. Той  получава обратно възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и газови уреди.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на действащия към момента компенсационен механизъм, насочен към компенсиране на увеличението на енергийния компонент и стабилизиране цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като позволява на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с много голям марж. За пореден период на изследването експертите констатират, че тази тенденция изглежда отново се обръща.

Броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-ниска от средната променлива цена с с 0,33 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на EUR15, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите в десет от отделните пазари на EUR15.

Ситуацията към декември 2024 г. за пазарите на европейските столици (EUR-15) показва, че средната цена за фиксирани цени е 29,01 c€/kwh, докато за променливи цени е 29,34 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари. Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS) вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през декември 2024 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 2 декември 2024 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм. Второто място се държи от Берн. Амстердам също запазва третото си място като най-скъпа столица.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През декември отново всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през месец декември:

• 8% увеличение на цените в Атина, поради повишение на компонентите за енергията и разпределението;

• 6% ръст на цените в Брюксел, София и Талин, поради покачване на компонентите за енергия;

• 5% нарастване на цената в Амстердам, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 5% във Виена, поради повишение на компонентите за енергия и енергийните данъци;

• 2% ръст на цената в Мадрид, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 1% в Берлин, Лисабон, Лондон и Париж, поради повишаване на компонентите за енергия;

• 1% увеличение на цените в Дъблин;

• 6% намаление на цените в град Люксембург, поради спад на енергийния компонент;

• 2% понижение на цената в Прага, поради намаляване на енергийния компонент;

• 1% спад на цената в Рим, поради спад на енергийния компонент;

През декември средната цена на природния газ за краен потребител отбеляза ръст от 1% в цяла Европа, като 12 от 27-те разглеждани столици показват увеличение на цените, а само в 3 от тях се регистрира спад. Референтният индекс TTF остана над границата от 40 €/MWh за целия месец. Въпреки че претърпя рязък спад през първата половина на декември, индексът TTF бързо се възстанови, за да достигне най-високото си ниво от началото на годината до края на месеца, отбелязват авторите на доклада.

Слабото генериране на вятър и продължителното студено време през декември доведоха до повишена зависимост от газовите електроцентрали, което доведе до значително теглене на гориво от газохранилищата. Междувременно опасенията относно потенциални административни тежести по отношение на доставките, включително и прекъсването от Русия през декември нараснаха поради санкциите на САЩ срещу Газпромбанк (ключова финансова институция, улесняваща плащанията за рускиs енергиен износ). Освен това газовите потоци през Украйна бяха спрени на 1 януари след изтичането на транзитното споразумение, което допълнително оказва натиск върху европейските енергийни пазари.

Атина претърпя най-голямото увеличение на цената на природния газ за крайния потребител (8%) през декември. Повечето тарифи за природен газ в Гърция са индексирани към референтната цена на TTF за месец напред, която претърпя значително увеличение през ноември.

Българският регулатор повиши енергийния компонент на сметките за природен газ за пети пореден месец, което доведе до 6% увеличение на цените на природния газ за крайните потребители в София.

Подобен скок на цените беше наблюдаван през месец декември в Талин (6%), Брюксел (6%), Виена (5%)20 и Амстердам (5%), което до голяма степен е в резултат на студената вълна и доскорошната несигурност около европейските газови доставки, според източници, посочват авторите на проучването.

За разлика от тези столици цената на природния газ за крайния потребител намаля с 6% в град Люксембург след Enovos, след като най-големият доставчик на енергия в страната, въведе по-ниски тарифи. Очаква се обаче цените да се покачат през януари след изтичане на мерки за подкрепа на правителството, въведени през месец май 2022 г. с цел смекчаване на рязко нарастващите сметки за енергия по време на енергийната криза.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са много по-различни от действителните . През декември Будапеща, Люксембург и Лондон според изследването са били най-евтините градове, при коригиране към PPS.

Проучването и през ноември показва, че за европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 53% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението 21%, енергийните данъци 10%, а  ДДС - 16%.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 52 % от цената на електроенергията за крайния потребител и около 53 % за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 48 % и 47 % съответно чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, въпреки че сега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайни потребители беше 64% през декември 2022 г. и 56% през декември 2023 г., докато в момента е 52%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител беше 70% през декември 2022 г., преди да достигне 58% през декември 2023 г. и 53% през изследвания месец декември 2024 г. Там, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти.