Проектът за АЕЦ "Белене" се нуждае от цялостна стратегия на риска

Пет категории с проблеми по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“ открои Др. Герхард Валхайм при презентацията си, фокусирана върху финансирането на мега проекти по време на традиционната международна ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ на Булатом, която се провежда край Варна. Експертът наблегна основно върху различния тип рискове, които се отнасят към проекта за нови ядрени мощности на площадката на Белене. Основно те са свързани с финансирането, пазарните рискове, ядрения цикъл, в частност ядреното гориво, ролята на публичния сектор, кадрите.

Ролята на правителството е, че трябва да подкрепя частните инфрастуктурни проекти, за да са по-конкурентни, каза др. Валхайм, като подчерта значението на това да се знаят силите, които подкрепят проекта. Той припомни, че решението за проекта в частност за АЕЦ „Белене“ е преди всичко в ръцете на правителството. То дава рамката, но се нуждае от частни инвестиции, посочи взаимната зависимост експерта.

Пазарно конкурентен модел трябва да се приближава до основната цел и  да се базира на решителност. Парламентът пък трябва да убеди себе си и другите, че проектът е възможен. Дори държавата да не участва в оценката на риска трябва ясно да заяви позицията си, каза той.

Експертът обърна особено внимание върху определянето на риска и посочи особеностите на проекта за АЕЦ „Белене“ в частност моделът без държавна подкрепа, който досега не се среща никъде и който и за Световната банка е вид предизвикателство. Както стана ясно от обяснението му, определянето на рисковете трябва да се съпътства със съответните защитни механизми. В този смисъл той припомни, че моделът за АЕЦ „Белене“ ще включва и публични и частни инвестиции. Герхард Валхайм посочи и необходимостта от разработване на цялостна стратегия на риска по проекта за АЕЦ „Белене“, в която да се обърне внимание на всеки детайл, което е свързано и с необходимостта от по-нататъшни инвестиции както в кадри, така и в научни изследвания.

Тогава тази инвестиция може да бъде една от най-добрите за България, каза експертът. Стрес тестовете вече не изискват дейности, подобни на тези при Чернобил, а ясно определяне на рисковете и от гледна точка на променящите се изисквания и на финансовите пазари.