Петкова: България ще разчита на производството на ТЕЦ-овете на въглища до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.

"Производството на електроенергия от въглища, ТЕЦ-овете на въглища са изключително важни за енергийната сигурност на България. Ние много ясно в интегрирания си план сме посочили, че ще разчитаме на този тип производители на енергия до 2030 г. с хоризонт 2050 г.  Имаме много основания да се борим за нашите въглищни централи и ние го правим, защото те работят първо с лигнитни въглища, които са местен енергиен ресурс, което е важно за енергийната сигурност на страната. Отделно, много трудно в енергетиката могат да бъдат заменени за кратък период основни базови мощности. Така че имаме много сериозни аргументи в тази посока и неслучайно в нашия национален интегриран план ние сме заложили, че ще разчитаме на този тип централи до 2030 с хоризонт до 2050 г." Това кза министърът на енергетиката Теменужка Петкова в сутрешния блок на ТВ Би Ти Би.

Министърът отхвърли възможността за „обричане на региона“, като припомни, че директивата, определяща дейността на подобни големи горивни инсталации предвижда възможност за дерогация от завишените изисквания.  ТЕЦ „Марица Изток 2“ вече има безсрочна дерогация, каза тя.

Петкова припомни, че през миналата година разходите за емисии на централата са 360 млн. лв., като потвърди отдавна известният факт за отрицателните й финансови резултати. Разбира се, тя се позова на цената на емисиите, скочили от 8 до 25 евро за тон. „Отрицателни са резултатите на компанията. Основната причина са тези разходи за емисии. Разходите за емисии се покачиха изключително много през миналата година и ако през януари 2018 г. те бяха 8 евро, през месец септември достигнаха до 25 евро“, каза Петкова.

Енергийният министър коментира и казуса с отказа на ТЕЦ „Марица Изток 2“ от спечеления търг за студен резерв, поет впоследствие от ТЕЦ „Варна“. Както обясни министърът, това се е наложило заради „застрашеност“ на електроенергийната система на България.

„На първо място няма доброволно отказване от ТЕЦ „Марица Изток 2“. Тук става въпрос за едно смущение в електроенергийната система (ЕЕС), което беше настъпило на 17 март 2018 г. „ каза министърът.  По думите на Петкова заради това смущение, ЕЕС в България е била застрашена, а НЕК е трябвало също да осигури и своите доставки за регулирания пазар.

„На „ТЕЦ „Марица Изток 2“ оставаше за много кратък период оставаше много кратък период за изтичането й на договора за студен резерв, но нямаше как да осигурява едновременно и студен резерв и електрическа енергия за бита. Беше наложена необходимост, свързана с енергийната сигурност на страната“, каза Петкова. Министърът обясни също така, че има изисквания на ЕСО за участие на дадена централа за студен резерв, съответно трябва да има лицензи от КЕВР  , разрешително от МОСВ и пр.

„Квотата за студен резерв се определя от министъра на енергетиката. Това е негов ангажимент по закон и този студен резерв се определя на база на информация, която ЕСО предоставя с оглед необходимостта на ЕЕС. Само да кажем, че това не е действие, което някой от нас извършва просто защото иска да има такъв студен резерв. Това е изискване на ENTSO-E, свързано с енергийната сигурност на всяка една страна. И по тези политики на ENTSO-E студеният резерв трябва да покрива възможността да бъде заместена основна базова единична мощност в електроенергийната система на страната, какъв то за България е АЕЦ „Козлодуй“, тоест 1040 МВт.“, обясни Петкова. Министърът на енергетиката бе категорична, че този отказ от студеният резерв се е наложил, заради необходимостта именно „да се осигури електрическа енергия за регулирания пазар“.  „Това са фактите. ТЕЦ „Марица Изток 2“ ням как да има ангажимент за студения резерв и за регулирания пазар“, каза Петкова.

Тя поясни още, че студеният резерв определен миналата година е 650 МВт годишно при норма от 1040 МВт. „Разходите на ЕСО за студен резерв за миналата година бяха около 57 млн. лева. Тази година чакаме КЕВР да определи цената. Защото тази цена за студения резерв се определя от регулатора“, допълни тя.

Без студен резерв не може да се гарантира енергийната сигурност на страната, заяви категорично министърът на енергетиката.  
В отговор на въпрос за ТЕЦ „Варна“, Петкова поясни значението на централата за електроенергийната сигурност на страната като цяло и мина накратко през случилото се около централата през последните години от техническа гледна точка, като заяви, че „ТЕЦ Варна“ работи, предоставя студен резерв и е активирана да предостави определено количество електрическа енергия“.

„Работата на министъра на енергетиката е да се грижи за енергийната сигурност на страната. Що се отнася до собствеността в отделните енергийни предприятия, то това не е в моите компетенции“, каза още Петкова в отговор на питането на водещия за участието  на Ахмед Доган в собствеността на ТЕЦ „Варна“. „Важни са хората, които ще бъдат назначени да управляват такъв бизнес, те да имат необходимите знания и компетентности. Що се отнася до собствениците няма подобно изискване, но що се отнася до хората, които ще управляват такъв тип дружества трябва да притежават и знания и умения и компетентност“, добави Петкова.

Министърът на енергетиката заяви категорично, че за да може да работи подобна мощност в електроенергийната система на страната „трябва да отговаря на всички необходими технически изисквания. Нали не допускате, че ЕСО ще пусне подобен тип мощност ще бъде въведена в ЕЕС, без да отговаря на изискванията ?“, попита Петкова и обясни, че централата е минала през съответните изпитания от 72 часа и се осигурява текущ контрол от страна на ЕСО върху всяка една мощност в страната.

Министърът на енергетиката коментира и проекта за АЕЦ „Белене“, като припомни, че страната ни ще участва с апортна вноска, а изискванията към стратегическите инвеститори са на пазарен принцип. Крайният срок за подаването на заявките за участие са със срок 19 август.