България с важна стъпка към новата енергийна визия на страната - планът "Енергетика и климат" вече е публикуван в сайтовете на МЕ и МОСВ

Драгомир Цанев, ЕнЕфект: Трябва да възприемаме плана като метод за създаване на бизнес модели, които да позволят растежа на икономиката и включването на повече икономически субекти

Енергетика / България
3E news
544
article picture alt description

Източник: 3eNews, архив.

България спешно се нуждае от национална дългосрочна политика за енергиен преход. Продължава да се работи с остаряла енергийна стратегия, която се напасва в зависимост от конкретните политически решения, които в даден момент се прокарват през парламента. Това каза Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), на кръгла маса "Изход от омагьосания кръг: Дългосрочна визия за декарбонизация и стопанска трансформация на България" в София. Организатори на форума са ЦИД, Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" и Екологично сдружение "За Земята", предаде БТА.

Стефанов посочи, че страната ни изостава сериозно по отношение на декарбонизацията и стопанската трансформация чрез декарбонизация. Няколко поредни правителства избягват да се ангажират с амбициозни цели за декарбонизация. Разбираме сложната политическа обстановка, но това идва с цената на просперитета на България, на всеки един от нас и най-вече засяга тези домакинства, които са най-уязвими от този преход, смята Стефанов.

Още по темата

Според него настоящата политическа рамка и актуализираната версия за интегрирания план за енергетика и климат няма да доведат по пълна декарбонизация.

Той отбеляза, че изваждането на лигнитните въглища от енергийния микс на страната е ключова предпоставка за декарбонизация на българската икономика. Освен всички здравни последствия, със забавянето на трансформацията на тези райони рискуваме да ги превърнем в дългосрочни гета, посочи Стефанов. 

Според Александър Давидов, началник отдел "Енергийни баланси, секторни политики, стратегии и пазари" в Министерството на енергетиката (МЕ), тази година беше най-важната за либерализацията на електроенергийния пазар у нас. В момента цените за мегават час на енергията са много ниски и може би много по-безболезнено щеше да мине този процес, коментира Давидов отлагането с една година на либерализацията. 

Относно интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, Давидов каза, че вчера от ЕК са съобщили, че ни е прекратено делото за непредаване в срок на актуализирания вариант на интегрирания план. През януари трябваше да дадем актуализиран вариант на интегрирания план, имахме образувано дело в ЕК, обясни той. Според експерта вчера е дошло съобщението, че делото е прекратено, тъй като е представен актуализиран вариант. Той е качен и на страниците в интернет на МЕ и на МОСВ.

Давидов каза, че в актуализирания план са дефинирани нови амбициозни цели и мерки, изцяло съобразени с новите директиви на ЕК. Целите и мерките са свързани с процеса на трансформация на националния енергиен микс, декарбонизация с устойчиво намаляване на емисиите в енергийния сектор чрез нови технологии, приемане на национална цел за климатична неутралност до 2050 г., каза той.

Детелина Петрова, експерт в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) обясни, че МОСВ е отговорно за едно от направленията в интегрирания план – намаляване на емисиите и поглъщанията на парникови газове. Имаме национална цел, която е намаляване на емисиите с 10 процента до 2030 г., и която засяга секторите извън европейската схема за търговия с емисии - транспорт, селско стопанство, сгради, отпадъци, посочи Петрова. Тя добави, че имаме и количествена цел в сектора земеползване, промяна в земеползване и горско стопанство, която трябва да бъде отчетена през 2030 г. В случай, че успеем със съответни политики и мерки да постигнем нашите национални цели, това за България ще окаже положителен ефект за постигане и на дългосрочната ни цел – дългосрочна неутралност до 2050 г., каза тя. Ако не успеем да приложим на време съответните мерки, ще трябва да излезем на европейския пазар за закупуване на съответните единици с цел да постигнем националните ни цели, добави експертът. 

Според Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект", трябва да възприемаме интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата като метод за създаване на бизнес модели, които да позволят растежа на икономиката и да допринесат за включването на все повече икономически субекти в мерки и дейности, свързани с практики за устойчива енергетика. За това ни трябва прозрачност на политическите послания, устойчивост на моделите за финансиране и дългосрочна политика, която да даде сигурност на всички участници в процесите на създаване на стойност, каза той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща