Сблъсъкът с шистите донесе на ОПЕК най-ниския пазарен дял от 1991 г

Икономика / България
Маринела Арабаджиева
251
article picture alt description

За почти три десетилетия ОПЕК винаги е изпомпвала поне 30% от световния суров петрол, създавайки условия за Саудитска Арабия и нейните съюзници в картела да са първи. Нивото се е запазвало въпреки войни и икономически кризи, терористични атаки и дипломатически спорове.

 

И все пак, с решението ОПЕК да разшири намаляването на добива през останалата част от годината и потенциално в началото на 2020 г., делът му на петролния пазар е почти сигурно че ще падне под 30% - за първи път от 1991 г. насам, според изчисленията на Bloomberg News.

 

Сриващият се пазарен дял на Организацията на страните износителки на петрол, е причината на срещата на ОПЕК във Виена, да се отбележи, че картелът продължава да дава основание за увеличаване на добива в САЩ от шисти в търсене на по-високи цени.

 

"За Саудитска Арабия петролната политика в момента е 100% приходи", казва Амрита Сен, главен анализатор в консултантската компания Energy Aspects Ltd. "Но ако запасите не паднат и цените не се повишат, политиката не е устойчива."

 

Във Виена Саудитска Арабия и Русия се договориха за удължаване на споразумението за намаляване добива на ОПЕК+ за останалата част от годината и потенциално до края на март 2020 г. Блумбърг изчислява пазарния дял на ОПЕК, като измерва производството на суров петрол от картела, който е обект на ограничаване на добива, но не кондензати и други течности от природен газ, които са изключени от квотите. След това месечната продукция на ОПЕК е измерена спрямо тримесечното глобално търсене на нефт, оценено от Международната агенция по енергетика /IEA.

 

Страните от ОПЕК носят бремето на загубата на пазарен дял неравномерно. По силата на американските санкции, Техеран и Каракас претърпяха срив в добива си, облекчавайки усилията, които останалите членове трябваше да положат, за да подкрепят високите цени на петрола. От декември, продукцията/добива на Иран и Венецуела е спаднал с почти 1 MMbpd, достигайки най-ниското си ниво за около 40 години, според Bloomberg News.

 

По-големите ограничения на Саудитска Арабия показват, че Рияд е готов да пресече предишните червени линии. Khalid Al-Falih, министърът на петрола на Саудитска Арабия, заяви в реч през 2017 г., че кралството няма да се бори със структурна промяна на пазара и „да носи тежестта на свободните ездачи“, т.е. поддържането на стабилен световен пазар на петрол е глобална отговорност, а не такава, която трябва да попадне изцяло в раменете на Организацията на страните износителки на петрол, или на отделни нейни членове, предупреждавайки, че няма да намали едностранно продукцията си.

 

Но загубата на пазарен дял не трябва да бъде огромна изненада. Ali Al-Naimi, предишният петролен министър, който управляваше саудитската петролна политика в продължение на две десетилетия, предупреди за риска, скоро след принудителното му пенсиониране. Al-Falih обърна стратегията на Al-Naimi за изпомпване-сондиране, предназначена да ограничи растежа на добива от шисти, вместо да се пожертва пазарния дял, за да вдигне цените.

 

Всеки, който смята, че той или която и да е страна ще повлияе на цената в днешната среда, да забрави тази мисъл ”, каза Al-Naimi за Financial Times през 2016 г. „Нямам представа защо искат обрат, защото високата цена определено ще доведе до промяна, повече суров петрол на пазара и ОПЕК ще загуби още повече пазарния си дял”.

 

С отслабването на растежа на търсенето на петрол, поради въздействието на американско-китайската търговска война и очакваното силно нарастване през втората половина на тази година и след това на петролните шисти на САЩ, Саудитска Арабия и ОПЕК са изправени пред перспективата да разширят своите ограничения в добива през следващата година или дори 2021 г., което задълбочава още повече загубата на пазарен дял.

 

"ОПЕК има трудна задача- като минимум ОПЕК трябва да поддържа настоящите съкращения до края на 2020 г.", каза Simon Flowers, председател на аналитичното дружество Wood Mackenzie Ltd.

 

Това е сценарий за по-дълговреме при по-нисък добив на петрол, което предполага, че това ще бъде твърде скъпо. Въпреки, че това е твърде далеч от ценовите цели, Саудитска Арабия се нуждае от цени $70- $80 / bbl, за да отговарят на фискалните изисквания на кралството. Но като преследва тази цена, това не е просто увеличаване на шистовия добив, но също и не дълбоководния добив.

 

Според Международния валутен фонд, Рияд се нуждае от $85/bbl, за да финансира бюджета си, в сравнение със средно 78 долара през периода 2000-2015г.

 

Досега Рияд се въздържа от пресмятане поради необичайно високия растеж на търсенето и на помощта на американските санкции срещу Каракас и Техеран. Но колкото по-дълго картелът продължава да прави съкращения на добива, толкова е по-очевидно, че стратегията е свързана със силно търсене, санкции и престой. Отнемете един от тези елементи и Рияд ще се сблъска с труден избор: много голямо намаляване или приемайте по-ниски цени.

 

"Балансирането от страна на ОПЕК се оказва по-трудно в условията на слабо търсене", казва Bassam Fattouh, ръководител на Института за енергийни изследвания в Оксфорд. "ОПЕК се надява, че няма да се налага скоро да се изправи срещу този избор, въпреки че това е извън неговия контрол."

Рияд е сигнализирал, че по-скоро ще загуби по-голям пазарен дял, отколкото да поеме нова петролна политика. Всеки път, когато Саудитска Арабия пренасочва политиката си към борба за пазарен дял - през 1986, 1998 и 2014 - цените на петрола се сриват. Засега тя има подкрепата на Русия, като президентът Владимир Путин каза, че е съгласен, с някои различия около цените, със саудитския принц Mohammed Bin Salman и удължи споразумението с ОПЕК+.

 

By JAVIER BLAS on 6/30/2019, worldoil.com

Лондон (Bloomberg) 

Преводът е публикуван в Бюлетин на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща