Как Законът за извънредното положение ще засегне бизнеса и работещите

В извънреден брой 28-ми на Държавен вестник, на 24 март беше обнародван Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. („Закона/ът").

Законът урежда въпроси, свързани с трудово правните отношения между работодатели и служители, данъчни и процесуални въпроси, мерки за подпомагане на бизнеса от държавата и др. Законът влиза в сила от началната дата на извънредното положение 13 март 2020 г., с изключение на някои изрично посочени разпоредби, които влизат в сила от 24 март 2020 г., и се прилага до отмяна на извънредното положение.

По-долу юридическият отдел на Colliers представя обобщение на по-важните разпоредби, които засягат бизнеса.

Относно работодатели и служители

Работа от разстояние и платен/неплатен годишен отпуск

С оглед предписанията на министъра на здравеопазването за дистанционна работа, Законът дава изричното право на работодателите да възлагат надомна работа или работа от разстояние на служителите си без тяхно съгласие. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя. Следва да се отбележи, че формално работодателите имат право, но не и задължение да приложат надомна работа/работа от разстояние, когато това е възможно с оглед спецификите на съответната им дейност.

Законът предвижда също така право да работодателите да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на служителя без негово съгласие. Това право е оставено на преценката на работодателя за целесъобразност, не е обвързано с преустановяване на работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни служители и се упражнява посредством заповед.

Специфичен случай, касаещ платения годишен отпуск, е когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни служители. В този случай  работодателят има право да предостави целия платен годишен отпуск на служителя и без негово съгласие, включително на служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. Следва да се отбележи, че, ако заповедта за преустановяване на дейността е на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.

В допълнение, според Закона по искане на определени категории служители работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск. Тези категории служители са:

- бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;

- майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

- работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;

- работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;

- работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;

- работник или служител с право на закрила при уволнение.

Времето, през което се ползва отпуска (включително неплатен) се признава за трудов стаж.

Въвеждане на непълно работно време

Законът предоставя право на работодателя по своя преценка да установи за целия период на обявеното извънредно положение или за част от този период непълно работно време за служителите в цялото предприятие или в част от него. Както и досега, продължителността на непълното работно време не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване, тоест при 40-часова работна седмица при подневно отчитане на работното време, то може да се намали до 4-часов работен ден. Заплащането на труда при непълно работно време се извършва пропорционално на договореното заплащане за пълно работно време. С оглед факта, че законодателят не е предвидил по-различен режим при въвеждане на непълното работно време от досегашния, разписан в Кодекса на труда, следва да се спазят изискванията за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и с представителите на служителите в предприятието.

Заплащане на трудово възнаграждение и помощ от държавата

Съгласно Закона, в случаите на преустановяване на работата на предприятието, служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. Като помощ от страна на държавата е предвидена възможността по време на действието на Закона, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт да превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. на служителите. За да се възползват от тази помощ, работодателите следва да отговарят на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата, превеждани по този ред, са за сметка на фонд „Безработица" на държавното обществено осигуряване. В случай че работодателят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на служителите, за които са получени средствата, той е длъжен да ги възстанови.

Относно данъчни задължения

Удължаване на срокове за деклариране и плащане на данъчни задължения

Съгласно Закона, срокът за подаване на годишните корпоративни данъчни декларации, както и за плащане на корпоративен данък и данък върху разходите се удължава до 30 юни 2020 г. Останалите срокове за деклариране и плащане на данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, които обичайно са до 31 март, също се удължават до 30 юни 2020 г.

Авансовите вноски за корпоративен данък ще се внасят както и досега върху прогнозирана печалба и по-конкретно:

- Ако до влизане в сила на Закона лицето е подало годишна данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се определят на база на декларираното в нея. При необходимост лицето ще има възможност да подаде коригираща декларация;

- Ако до 15 април 2020 г. лицето подаде годишна данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се определят на база на декларираното;

- Ако до 15 април 2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансови вноски за текущата година.

- Удължава се срокът за отстъпката от 5% за ранно внасяне на данъци върху недвижимите имоти и превозните средства до 30 юни 2020 г.

- Удължава се срокът за подаване на годишни данъчни декларации и за плащане на данък по Закона за данъците върху доходите на физически лица само за лицата, които са търговци по смисъла на Търговския закон, включително за еднолични търговци и регистрирани земеделски стопани, до 30 юни 2020 г. Срокът за ползване на отстъпка в размер на 5% от дължимия данък за тях се удължава до 31 май 2020 г. За останалите физически лица сроковете по Закона за данъците върху доходите на физически лица остават непроменени - годишните данъчни декларации се подават до 30 април 2020 г., а отстъпка в размер на 5% от дължимия данък се ползва при електронно подаване на декларацията и плащане на данъка до 31 март 2020 г.

Удължаване на основни срокове за финансово отчитане

За непубличните предприятия срокът за публикуване на индивидуалните и консолидираните финансови отчети за 2019 г. се удължава до 30 септември 2020 г., а този срок за емитентите и приравнените на тях предприятия се удължава до 31 юли 2020 г.

Срокът за публикуване на индивидуалните и консолидираните финансови отчети на емитентите и приравнените на тях предприятия за първото тримесечие и първото шестмесечие на 2020 г. се удължава до 30 септември 2020 г.

Предприятията, които не са извършвали дейност през 2019 г., декларират това обстоятелство до 30 юни 2020 г.

Относно последици от забава на плащане

Съгласно Закона, до отмяната на извънредното положение не се прилагат негативните правни последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи. Това на практика означава, че физически лица, търговски дружества, граждански дружества, сдружения, фондации и др. могат да забавят плащания на паричните си задължения без това да доведе до негативни правни последици. Тъй като цитираното законодателно решение може да доведе на правна несигурност и сериозно затрудняване на търговския оборот по време на извънредното положение, както и до увеличаване на задлъжнялостта на участниците в оборота след приключването на извънредното положение, се очаква Законът да бъде изменен и липсата на последици от забавата да бъде ограничена до плащания само към банки, кредитни и лизингови дружества.

Нотариални производства

Съгласно Закона, нотариалните производства ще бъдат ограничени до неотложни случаи при спазване на здравно-хигиенните изисквания. Тъй като Законът не дава отговор на въпроса кои случаи са неотложни, следва да се приеме, че извършването на нотариалните производства (например удостоверяване на правна сделка с нотариален акт; удостоверяване право на собственост върху недвижими имоти; удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи; удостоверяване на верността на преписи и извлечения от документи и книжа; нотариални покани, протести, удостоверяване на явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него; вписвания, отбелязвания, заличавания; и др.) става по съгласуване с конкретния нотариус.

Съдебни производства, давностни срокове и други процедури

Съгласно Закона, за срок от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:

- процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда;

- давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;

- сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:

- сроковете, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;

- действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.

- Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.

Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.

Срокът на валидност на личните карти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичането на удължения 6-месечен срок. Същите правила важат и за валидността на свидетелствата за управление на моторно превозно средство.

Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение, като срокът на обявеното извънредно положение не се счита за прекъснат, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на който разрешеното продължително пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение.

Конкретни следващи стъпки

Приложимостта на Закона спрямо всеки конкретен бизнес казус се преценява на база задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства за всеки отделен случай.