Експертите от БЕМФ: Интегрираният план за климат и енергетика остава пожелателен
Настоящият вариант Интегрираният план за климат и енергетика остава пожелателен в редица от текстовете и с недобре обосновани подходи за реализиране на поставените стратегически цели. Това коментира енергийният експерт Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) на пресконференция. Иванов направи и разлика между варианта от предходната 2019 г. и вече получилия публичност документ, като отчете по-голямата конкретика и по-добре развита аналитична част в настоящия документ. Той обаче не спести и критиките на експертите от БЕМФ.
„Това, което се забелязва е липсата на критичен анализ по отношение на очакванията, а и по вече реализирани програми в енергетиката“, посочи експертът, като даде пример с енергийната ефективност.
„Пример за това е програмата за енергийна ефективност, в която бяха вложени доста пари, както от европейски фондове, така и от националния бюджет. Липсва анализ за постигнатите резултати“, каза той като акцентира, че не е ясно кои са положителните страни и върху какво в този сектор трябва да се насочат усилията. „Тъй като смятаме, че енергийната ефективност си остава един от целевите фактори, които ще помогнат на нашето общество да премине към по-добро използване на енергийните ресурси, по този повод в нашето становище е направен доста по-разширен анализ и предложение за бъдещо подобрение на енергийната ефективност в Интегрирания план“, уточни Антон Иванов.
Експертът обърна внимание и на конкретиката и амбициите по отношение на националните ресурси, като хидроенергетиката и биомасата, които страната ни може и трябва да използва. „Темата за използването на националните ресурси не е добре развита. Не е достатъчно добре задълбочена. Имаме предвид хидроенергийният ресурс в България, който определено е подценен в Интегрирания план, но също така и ресурса на биомасата – основно и особено по използване на горската биомаса. Пак в тази връзка в нашето становище сме дали един доста по-задълбочен и разширен анализ за реалните възможности и политики, които трябва да бъдат въведени“, заяви енергийният експерт.
Антон Иванов бе категоричен, че акцент в енергийната политика трябва да се обърне основно внимание на децентрализацията на енергийните системи, и не толкова на големите проекти. Това както става ясно, според експерта липсващото звено в Интегрирания план.
„Основният акцент на енергийната политика трябва да бъде производството и консумацията на енергия в близост до консуматорите. Тоест, децентрализираните системи. Считаме, че изнасянето на акцента на местно ниво, близо до консуматорите би имало най-висок комулативен ефект както по отношение на енергоефективно използване на ресурсите, така и по отношение на възможностите на българската индустрия да се включи реално в реализацията на редица програми и по веригата за доставките“, обясни той.
„В този смисъл, акцента, който се отделя в интегрирания план върху големите централизирани системи и доставки особено на електрическа енергия, считаме, че не е достатъчно добре обоснован, не е добре развит във времето и по-скоро подсказва една липса на визия, отколкото реални намерения за осъществяване на проекти. Смятаме, че интегрирането в Интегрирания план на ядрен проект с 2000 МВт е доста рисково и това се вижда от резултата на енергийния баланс, който е показан за 2040 г., където имаме над 60 % участие в енергийния микс на ядрена енергетика, което поставя редица въпроси от гледна точка на системна сигурност“, посочи Иванов.
Той бе категоричен също така, че липсва достатъчно ясен анализ за въглищните централи, като определи това за опасно.
„Считаме, че заявените намерения за използване на въглищните ни централи в един дълъг период не отговаря на реалностите. Липсата на реалистичен анализ в тази посока и предложенията по-скоро пречат за осъществяване на един умерен преход, който да не доведе до социални сътресения“, посочи той. По думите му, без задълбочена визия по темата може „да се създадат условия след няколко години да се окажем в състояние на неподготвеност, въпреки че имаме достатъчно време и бихме получили достатъчно помощ, за да подготвим един разумен преход“.
Недоизяснени са оставени и нещата по отношение на природния газ, смята още експертът. „От една страна се говори много за междусистемните връзки, за усилията, които се полагат за изграждане и вдъхване на живот на т.нар. „Газов хъб Балкан“ (платформата за търговия с природен газ), но от друга страна реализацията на този ресурс в нашата страна остава подценена“, заяви още Антон Иванов.
Енергийният експерт Христо Казанджиев изрази изненада, че в Интегрирания план за енергетика и климат „бъдещото потребление на природен газ в България“ остава практически на това ниво, което е към настоящия момент, въпреки огромните перспективи свързани с диверсификацията на доставките, достъпа до нови източници, динамиката в цената на природния газ“. Както се изрази той, това са „фактори, които във всички икономики стимулират развитието на производството, свързано с потреблението на електроенергия, топлоенергия директно изгаряне от домакинствата и т.н. Това, което ме изненада е, че въпреки че е цитиран вътре като документ, който е обсъждан, 10-годишния план на „Булгартрансгаз“ до 2028 г. , нищо от него не е имплементирано в този план. Този факт сам по себе си е изключително важен“, посочи Казанджиев, наблягайки на оценката на потреблението на енергийни ресурси. „В този контекст ми направи впечатление и, че много от потенциала, с който България разполага за добив на природен газ също е подценен“, посочи Казанджиев. По думите му акцента в настоящия Интегриран план е насочен към запазване на въглищните централи и бъдещата АЕЦ „Белене“. „В резюме: плана действително е обстоен, прегледен, но фундаментални принципи вътре не са заложени и от гледна точка на развитието на енергетиката е приет един алтернативен вариант, въпреки че други варианти са по-приемливи за обществото, отколкото онова, което се опитват да ни предоставят“.
Димитър Куюмджиев от своя страна коментира текстовете, свързани с топлоснабдяването, като очерта основният проблем – големият брой, които не ползват услугата. Той обърна внимание на липсата на визия за използването на водните ресурси в частност на реките Места, Струма, Тунджа.“Не се предвижда развитието на водната енергия като потенциал“, посочи той. Третата тема, на която Куюмджиев обърна внимание е старото и непроменено разбиране за ролята и бъдещето на Мини „Марица Изток“ и в частност на новите технологии, които могат да бъдат използвани по отношение на въглищните ресурси в страната.
Експертът Георги Касчиев от своя страна обърна внимание на използването на различни мерни единици в Интегрирания план. Освен това, според него „доклада повтаря тезата България – енергиен център на Балканите“. Според него заложеният дял за производство на ТЕЦ-овете на въглища е необосновано висок, като не подмина и изискванията, свързани с механизма за капацитет. Експертът постави под въпрос и амбициите за АЕЦ „Белене“, а по отношение на намеренията за парогазовите мощности припомни, че „няма никаква конкретност“.
Председателят на БЕМФ Иван Хиновски от своя страна бе категоричен, че се „подценяват алтернативите на българската енергетика, заради два мита – че ще експлоатираме 4 хил. МВт ядрена енергия и, че ще може да използваме ТЕЦ-овете неограничено“. Той определи Интегрирания план за енергетика и климат, като „политически обременен“. „Това не е правилната политика. Тя ще води до много по-високи цени електроенергията и природния газ“, категоричен бе той. Като алтернативни възможности в енергетиката, които могат да бъдат използвани Хиновски посочи ВЕИ-мощностите, в частност хидроенергийния потенциал, биомасата, геотермалната енергия и фотоволтаичните централи. Според изготвена от него графика на мощностия баланс фотоволтаичните мощности са с много голям потенциал. Предложението в този сектор е те да бъдат разпределени по региони, по квоти и да се определят на търгове в зависимост от ценовите нива.
Експертите от БЕМФ обърнаха внимание на липсата на обществено обсъждане на Интегрирания план за климат и енрегетика и заявиха, че вариантът, изготвен от тях ще бъде също изпратен на Европейската комисия.
Становището на енергийните експерти от БЕМФ може да бъде намерено на: https://bulenergyforum.org/bg/statia/bemf-publikuva-obedineno-stanovishche-po-integriraniya-nacionalen-plan-za-energetika-i-klimat