Експерт: Сривът на петролните цени заплашва Русия с бюджетен дефицит и девалвация

Спадът на цените на петрола до почти 30 долара за барел заплашва Русия с бюджетен дефицит и девалвация, смята директорът на  отдела за енергийни ресурси към агенция Fitch Дмитрий Маринченко.

„Москва едва ли е разчитала на това, че цените на петрола ще спаднат до почти 30 долара. Вероятно това е много неприятен сюрприз в това число и за този, който е взел решението за излизането от сделката. Точно това ниво не мога да нарека комфортно за Русия – при цена от 30 долара, Русия е заплашена от бюджетен дефицит и девалвация, ще започне да се говори за увеличаване на данъчното бреме за петролните компании“, казва той пред РИА Новости.

Експертът коментира също така и вече появилите се становища, че това е удар срещу шистовия сектор.

Настоящият срив на цените няма да убие шистовия сектор, ще то направи по-силен, така както през 2015-2016 години, а при повишаването на цените, добивът отново ще започне да расте, смята още директорът на  отдела енергийни ресурси към агенция Fitch Дмитрий Мринченко.

„Производителите на шистов петрол при такива ниски цени ще започнат да ограничават добива, но това ще е само до края на годината. Съвсем да се бие шистовия сектор няма да се получи – ниските цени ще го направят по-силен, така, както през 2015-2016 години и при повишение на цените, добивът отново ще започне да расте“, заявява той за РИА Новости.

По думите му, Русия би могла да възобнови преговорите по споразумението ОПЕК+, но участниците на пазара вече няма да приемат споразумението за сериозно. „Русия, разбира се, би могла да наруши принципа „излез-влез“ и от това да спечели, което би стабилизирало цените, но политически няма да изглежда красиво, а ОПЕК+ няма да се възприема като сериозен участник на пазара“, заключава той.

В събота официалният представител на Държавната петролна компания на Азербайджан (SOCAR) Иброхим Ахмедов каза, че някои членове на ОПЕК+ смятат дори за желателно краткосрочното понижение на петролните цени – за натиск върху позицията на шистовите играчи на пазара. Според неговото мнение, ако тази обосновка се вземе за основа, то по-скоро може да става въпрос за временно понижение на цените.

Цените на двата основни сорта петрол Brent и WTI в понеделник стартираха със спад от над 30 процента, след заседанието на ОПЕК+, което в петък, 6 март завърши с излизане на Русия от сделката.

Участниците в ОПЕК+ не успяха да се договорят за продължаване на сделката за ограничение на добива на петрол. Предложението на Русия бе за запазване на настоящите условия, докато Саудитска Арабия настояваше за допълнително ограничение на добива при това до края на годината. След коренното разминаване в предложенията Русия излезе от сделката. Така  от 1 април ограничения по добива няма да има за нито една от държавите, участващи в ОПЕК+.

Новината за срива на цените на петрола не е никак радостна за руската Централна банка, става ясно от коментарите. Според рисковата прогноза на Централната банка, където такъв сценарий има, през 2020 г. световните цени на петрола ще спаднат до 25 долара за барел, а в най-острата фаза на криза – до 20 долара за барел. През 2021 – 2022 година, цените на петрола ще останат на ниво от 30 долара за барел.

На този фон, както очаква Централната банка в рисковия сценария, Федералният резерв на САЩ ще намали основната лихва практически до нула към края на 2020 г.

Европейската централна банка ще увеличи покупките на активи в рамките на програмата за смекчаване. В резултата обаче руската икономика ще се сблъска с влошаване на очакванията за икономически ръст.

Руската централна банка в рамките на реакцията на новините днес спря покупката на валута за 30 дни.

Стойността на акциите на Saudi Aramco при отварянето се сринаха с 10 %, които се смятат за максимално допустими – до 27 риала, като в неделя те за пръв път паднаха под цената на IPO от 32 риала, сочат данните от търговията.

Междувременно основните фондови индекси на Европа в понеделник стартираха със спад, стигащ до 9,5 %. Британският индекс FTSE100 спадна с 8,69 % до 5000 пункта, френският CAC 40 – с 6,25 % до 4816,66 пункта, немският DAX – със 7,41 % - до 10686,05 пункта.