В името на петрола и в името на газа

Сложните отношения САЩ – ЕС и САЩ – Русия съвсем не се успокоиха. В края на 2019 година навлязоха в нова фаза и днес са още по-сложни. От една страна заради търговските спорове  в СТО, но и заради „зелената сделка“ на Европа. От друга - заради ситуацията с епидемията от коронавирус. Задълбочава се и спорът САЩ-Русия особено заради „Северен поток 2“ и вече усилено се говори за нови санкции срещу руската страна.

Към това трябва да се добави  липсата на окончателни търговски решения по Brexit, забележките свързани с Hwavei и, касаещи внедряването на 5G мрежата.

Всички събития се случват на фона на все по-влошаващи се прогнози за световната икономика и за растежа. За да стане по-ясна картината, в която се разиграва цялата ситуация  трябва да припомним и неочаквания край на сделката ОПЕК+ за ограничаване на цената на петрола, което доведе до спад от над 30 процента на черното злато.

Резултатът – непредвидимост. Включително и за шистовите компании в САЩ. Дали това е била целта е рано да се каже.

Сривът започна с епидемията в резултат на разпространението на коронавируса. Първите жертви са Китай, Иран, Италия. Сега сме свидетели на продължението, а краят остава неизвестен.

Азиатският пазар

Азиатският пазар продължава да е в плен на коронавируса.
Коронавирусът срина покупката на петрол и LNG. Цените на петрола ще доведат и до срив на синьото гориво. Проектите за LNG ще изостанат.
PetroChina (дъщерна компания на CNPC) обяви форс мажор по отношение на вноса на природен газ – както тръбопроводен, така и втечнен (LNG), съобщи наскоро агенция Ройтерс, позовавайки се на собствени източници. Причина: епидемията от коронавируса, която доведе до понижение на икономическата активност и спад на търсенето на енергоносители от Китай. Засега официално няма потвърждение от страна на компанията и поради това не е ясно колко е спаднал експорта на компанията.
В края на месец февруари компанията CNOOC, която е и най-големият китайски вносител на LNG спря покупките от три доставчика. Експертите не изключват, че Sinopec и CNPC също може да ограничат вноса на природен газ.
Спадът на търсенето и ниските цени на газа за Югоизточна Азия правят невъзможно възобновяването на големите доставки на американски LNG за Китай, независимо от подписването на първия етап от търговското споразумение, което задължава Пекин да увеличи значително покупките на американски стоки, включително втечнен природен газ и петрол.

В Европа, която се смята за балансиращ пазар по отношение на вноса LNG, търсенето на газ като цяло също бележи спад при това съществен. Според данните на ICIS през февруари доставките за Европа на  американски LNG са спаднали с 1 млн. тона в сравнение с ниво от над 2 млн. тона през 2019 – 2020 г.  
Малка промяна на ситуацията може да има само ако Украйна сключи договор за внос на LNG със САЩ за срок от 10 – 15 години, което бе анонсирано през миналата седмица.

Предвид новата ситуация с цените на руския тръбопроводен газ за 7 държави в Европа, сред които и България и в частност определянето на цената месец за месец и при това съобразена със спотовите цени, LNG-доставките засега изглеждат повече като невъзможни. Още повече, ако към това се добави и влиянието на цените на петролния пазар, които със старта си през първия ден на седмицата се сринаха с 30 процента.

Проблемът „Северен поток 2“

Преди повече от месец немските медии алармираха, че САЩ готвят нови санкции срещу „Северен поток 2“, в случай, че руската страна предприеме стъпки за завършването на газопровода.  Този път обаче обект на атака ще са най-големите енергийни компании в Европа, както и всеки дръзнал да купува газ от новия газопровод. В допълнение неправителствени еко организации, според WirtschaftsWoche поставят въпроса за емисиите от метан. Друг е въпросът, че според правни и енергийни експерти подобни изказвания са твърде спорни. На този фон Украйна се възползва от ситуацията от една страна, за да потвърди играта си срещу „Северен поток 2“ и в опит да постигне сделка за LNG от САЩ.

Вътрешната борба за лидерство между Германия и Франция също не от полза за газопровода, ако се проследят изказванията на президента Макрон. За никого не е тайна тази немско-френска борба за надмощие в рамките на Европейския съюз, което особено в настоящата крехка ситуация го прави несигурен.
Ако „Северен поток 2“ бъде завършен така, както се ангажира руският президент Владимир Путин в края на настоящата 2020 г. или началото на 2021 г. руският газ ще остане водещ за европейския пазар. Сега дела на руския газ е 40 % и по всичко личи, че руската страна няма желание да отстъпи.

На този фон Европа отправи ясното послание за „зелената сделка“, в която природният газ ще има водеща роля при прехода към водород, а и след това ще продължи да играе определена роля. Тази заявка за бъдещето на енергийния пазар само по себе си крие достатъчно потенциал за нечие притеснение.

В същото време, ако епидемията от коронавируса и ниската цена на петрола усложняваха доскоро ситуацията за  американските LNG-проекти, сега при срива на петролните цени реализацията им става още по-трудна. Защото петролният и газовият пазар остават свързани.

Port Arthur LNG, дъщерна компания на Sempra Energy смята да отложи вземането на окончателно инвестиционно решение за третото тримесечие на 2020 година. През месец май 2019 година Saudi Aramco подписа с тази компания дългосрочен договор за доставка на 5 млн. т/г на  LNG, като доставките трябваше да започнат след завършването на първата линия в завода на Port Arthur LNG за 13,5 млн. тона на /г. Saudi Aramco дори имаше намерение да стане акционер.

Port Arthur LNG има и 20-годишен договор с полската PGNiG за доставка на 2млн.т/г с начало на доставките – 2023 г.

За края на тази година е отложено и окончателното инвестиционно решение за разширяването на мощностите на завода  Сorpus Christi LNG за 10 млн.т/г на  Cheniere Energy

Отложени са и окончателните инвестиционни решения по проектите  Golden Pass LNG и Texas LNG.

Под въпрос са проектите за увеличаване на производствените мощности на  Cameron LNG и Freeport LNGс 9,1 млн. т/г.

Всъщност никой няма да спечели от така заченатата петролно-газова война. Печеливши едва ли може да има. По-скоро губещи ще са всички.