Природен газ – нова страница за българската икономика

Анализ на Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

Изминалата седмица беляза дългоочаквана развръзка за доставките на природен газ за България, след като „Булгаргаз“ и „Газпром“ постигат съгласие за променя на начина на изчисляване на цената за внос на руски природен газ. Това е резултат антимонополното дело срещу руската компания, започнало през 2011 г., и последвалите ангажименти за предоговаряне на ценообразуване и повишаване на конкуренцията на газовите пазари на трите балтийски републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и България. Разбира се, други фактори, като предстоящото завършване на междусистемна газова връзка Гърция–България (част от европейските проект от общ интерес) и навлизането на конкурентен втечнен природен газ на пазара също оказват благоприятно влияние върху цените на природния газ.

Ценовите промени са в две направления – формулата за изчисляването ѝ и периода, в който важи. Досегашното формула включва само котировките на алтернативните горива – газьол и мазут, докато новата формула прибавя към досегашната и пазарна компонента, изчислена на базата на котировките на природен газ на ликвидни европейски пазари като нидерландския Title Transfer Facility и германския NetConnect Germany. Заедно с това се променя и периода на изчисляване на цените – от тримесечна основа, както е досега, на месечна база, считано от април.

Потреблението на природен газ в България е относително постоянно и сравнително ниско на фона на останалите страни в Европейския съюз – около 3 млрд. куб. м. Около ¾ от вътрешното потребление е в индустрията, а едва 3% е потреблението на домакинства. Най-голям дял в енергийното потребление на природен газ имат топлофикационните топлофикационни компании, топлоцентрали и електроцентрали – около 32%, а след тях се нареждат производителите на строителни материали – 10%, химическата промишленост – 10%, транспорт, включително тръбопроводен – 8% и други сектори – 7%. Освен това химическата промишленост формира още 8% под формата на неенергийно потребление – преработка на природен газ за получаване на крайни продукти като торовете, произвеждани в „Агрополихим“ и „Неохим“.

Имайки това предвид, понижаването на цената на природния газ може да се очаква да има сравнително ограничен ефект върху разходите на домакинствата. От една страна, потреблението на домакинства е малко и ефектът от понижаването на цените няма да е голям и ще е ограничен до около 2% от домакинствата, по данни на Българската асоциация природен газ – тези с достъп до природен газ в бита. От друга страна, само компаниите, които произвеждат строителни материали, работят основно за вътрешния пазар, което ще окаже влияние върху разходите на строителните форми. Предвид продължаващото високо търсене при строителството на жилищни и административни сгради, както и очаквания ръст на публичните инвестиции в техническа инфраструктура, това едва ли ще отрази в по-ниски цени.

Значителен ефект обаче може да се очаква по линия на повишената конкурентоспособност на компаниите в промишлеността, които работят основно за износ. Това донякъде ще облекчи натиска за увеличаване на разходите за труд, ще позволи на компаниите да управляват по-добре енергийните си разходи и е възможност за подобряване на инвестиционната среда, а оттам – нови инвестиции и създаване на нови работни места.

Освен включването на пазарен елемент при определянето на цената за внос на природен газ, не по-малко важен е и друг елемент от антимонополното решение на Европейската комисия – създаването на реален газов пазар в Централна и Източна Европа на мястото на изолираните и сегментирани национални пазари. Това става по силата на други ангажименти, които „Газпром“ поема. Такива са премахването на механизми за разпределяне на печалбата, схеми за отстъпки, клаузи за разширяване, както и разпоредби за мониторинг и измерване, които ограничават повторната продажба на газ. Списъкът с мерки не е изчерпателен и цели да позволи безпрепятствения поток на природен газ между различните пазари с цел повишаване на конкуренцията между тях. Към тях се прибавя възможността за прилагане на механизъм, подобен на суап, при който страните имат възможност за двупосочно движение на газ между избрани пунктове за доставка, с което се цели превъзмогване на липсващата междусистемна свързаност на газовата инфраструктура в трите балтийски републики и България.

Промяната във формулата за ценообразуване не е без значение, но истинският напредък е именно по отношение на създаването на възможности за интегриране на газовите пазари в Централна и Източна Европа. Диверсификацията на доставките на природен газ за Европейския съюз става бавно и Русия все още е водещия доставчик с 40% от вътрешното потребление през 2017 г. Отпадането на ограничаващите клаузи, както и създаването на междинен вариант за превъзмогване на липсата на междусистемни връзки могат да позволят конкуренция между отделните страни, което би допринесло както за развитието на организиран пазар на природен газ в страната, така и за повишаване на конкурентоспособността на икономиката като цяло. Всичко това автоматично оказва влияние и върху алтернативните доставчици на природен газ за Европейския съюз, и България в частност, които вече ще са изправени пред общ пазар с конкурентни цени и условия за търговия, а не множество малки и сегментирани пазари. Едно от ключовите предизвикателства за постигане на наистина интегриран пазар в бъдеще остава изграждането на ключова инфраструктура, като междусистемни връзки, газови хранилища, както и уеднаквяване на условията за търговия на различните организирани борсови пазари.