GGP: Атаката на ЕИБ срещу природния газ е контрапродуктивна

Автор: Costis Stambolis, chairman and executive director

Institute of Energy for South East Europe (IENE)

През последните няколко месеца и особено след публикуването на новата Зелена сделка от Европейската комисия, сме свидетели на безпрецедентна атака срещу природен газ. Противопоставянето срещу нарастващата употреба на газ е в резултат на идеята, че заедно с въглищата и нефта, той замърсява съществено и допринася значително за емисиите на парникови газове (ПГ). Тъй като ЕС и няколко други страни, включително Обединеното кралство, обещаха да понижат ПГ с цел постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. или по-рано, те се обявяват и за драстично намаление на използването на газа и заместването му със „син“ или „зелен“ водород, биоетанол и биогаз още през 2030 г.

Атаката срещу газа стана по-ясно след решението на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на 14 ноември да спре финансирането до края на 2021 г. на инфраструктурни проекти за изкопаемите горива, включително и тези, свързани с природния газ. ЕИБ, която се приема като европейска Климатична банка се обосновава с това, че използването на газа трябва да бъде обезсърчено по всякакъв начин. След като затруднява строителството или разширението  от страна на компаниите на необходимите газови съоръжения за поемането на определените потоци или за транспортирането, потреблението на газ постепенно да бъде спряно.

Изключително спорното решение на ЕИБ означава, че компаниите, които планират да строят газопроводи, терминали за втечнен природен газ, съоръжения за съхранение на газ или просто искат да разширят разпределителните мрежи, ще трябва да се борят за получаване на необходимото финансиране.

Въпреки че делът на ЕИБ по отношение на финансирането на проекти за изкопаеми горива е малък предвид международни стандарти като е от порядъка на 11,8 млрд. евро между 2013 и 2017 г., той е определящ тенденцията. Примерът скоро ще бъде последван от международни кредитори като ЕБВР и Световната банка, а също така и от търговските банки, които са под все по-голям натиск от определени групи инвеститори, които искат ограничаване или дори прекратяване на финансирането на изкопаемите горива.

Решението на ЕИБ обаче е напълно погрешно предвид на положителната роля на природния газ в цялостните ни усилия за декарбонизация, особено що се касае до секторите за производство на енергия, а също и транспорта.
Следователно твърдението е, че рязкото намаляване на финансирането на проектите, свързани с газа, в стремежа да се ограничи използването му до нула в бъдеще е напълно контрапродуктивна мярка. Това само ще насърчи удължаване на потреблението  на въглища и и петрол.

Да вземем случая с Югоизточна Европа, където в групата от 15 държави, която Институтът по енергетика за Югоизточна Европа (IENE) проследява. Там значителна част от инсталираните мощности за електроенергия са от каменни и лигнитни въглища. Те съставляват около 30% от общите мощности, които през следващите десет години ще бъдат спрени. Това може да стане бързо и ефективно само чрез преминаването към газа, като заедно с това се осигури по-голяма възможност за използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Сега в резултат на инициативата на ЕИБ за отказ от финансирането на схемите за преобразуване на тези мощности на газ става всичко става несигурно.

Производството на енергия е в основата на получаването на парникови газове. Заместването на лигнитните мощности с природен газ намалява CO2 с 67%, а SOX - с 90%. В допълнение, електроенергията, генерирана от газа, заедно с ядрената  може да осигури евтина и икономически конкурентоспособен ток от базово натоварване, което е абсолютно необходимо в стремежа към навлизане на ВЕИ в мрежата. ВЕИ в по-голямата си част са променливи и се нуждаят от стабилна електроенергийна база, за да работят в мрежата.

Обичайните изказвания на природозащитници и различни привърженици на технологиите, че батериите,  съхранението и водородът ще могат в близко бъдеще да заместят традиционното базово натоварване и следователно газа или ядрената енергетика ще станат излишни са лишени от достоверност. От икономическа и инженерна гледна точка тези системи все още не са готови да заменят необходимите огромни количества електроенергия от инсталираните досега мощности.  

За да се разбере за какво става въпрос, трябва да е ясно, че само в Европа инсталираната мощност на газовите електроцентрали през 2018 г. възлиза на 264 GW, докато инсталираната мощност на атомните електроцентрали представлява 142 GW, като до края от десетилетието, според оценките на IEA, ще достигнат съответно 323 GW и 118 GW.

Вместо да приеме природния газ като гориво, което осигурява избор за промишлеността и за производството на електроенергия по време на енергийния преход, в който се влиза сега, еко общността води ненужна война. В техния силно спорен и полемичен подход, те не успяват да видят истинските положителни ползи от газа като единственото налично гориво, което може да осигури незабавни и леснодостъпни решения при понижаване на ПГ.

Газът, поради огромните си резерви, може да осигури сигурност на доставките и необходимата гъвкавост за работа на електрически мрежи в днешно време. Преминаването  от настоящата ситуация с широкото използване на въглища, газ и ядрена енергия към ВЕИ + батерии + водородно бъдеще не е подходяща алтернатива. От друга страна, природният газ е единственото гориво, което чрез комбиниране поради значително по-ниските си емисии и икономическа достъпност е идеално като енергиен мост до момента, в който алтернативите за нулеви емисии  станат достъпни и на разумна цена.

Статията е публикувана в Global Gas Perspectives