Боян Рашев: България трябва да направи всичко, за да подсигури бъдещето на Маришкия басейн

Важно е за целия комплекс да се осигурно работещо ниско-въглеродно бъдеще и след 2030 г.

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1321
article picture alt description

Българското правителство трябва да направи всичко възможно да подсигури бъдещето на трите големи ТЕЦ в Маришкия басейн поне до 2030 г.. Това коментира в социалните мрежи специалистът Боян Рашев. Според него правителството ни може да използва дерогации за емисиите на серни и азотни оксиди и механизми за плащане на капацитет. “През 21 в. в тях са инвестирани много милиарди лева за технологично обновление и постигане на нива на сероочистване от 96-98%. Икономическа лудост е това да не бъде използвано до пълно възвръщане на инвестициите”, обясни той. От изказването му става ясно колко важен за енергийната система е Маришкия басейн и как с 23 пъти са намалели вредните емисии у нас от 1985 г. насам.

Ето и неговият коментар:

Много се изписа и изговори за централите в Маришкия басейн през последните няколко месеца. Почти всекидневно някой ми задава въпрос по темата, така че ще се опитам да адресирам най-честите в два поста.

Започвам с общ коментар за целия Маришки басейн:

1. Да, лигнитите в Маришкия басейн се нареждат сред най-мръсните горива на планетата. Съдържат твърде малко полезна енергия на тон, но имат ужасно много пепел, вода и сяра. Всъщност, те са повече тиня или разлагаща се биомаса, отколкото въглища. Неслучайно, английската дума coal е неприложима за тях – водят се lignite. Само 28% от топлинната им енергия се превръща в ток с много висок въглероден интензитет, над 1.2 тона СО2/МВтч (3-4 пъти повече от газови централи), което ги прави изключително уязвими откъм климатичните политики. Огромни територии са буквално унищожени заради добива им и отпадъците от ТЕЦ-овете.

2.  Не, ако решението дали да се ползват, е трябвало да се вземе в пазарни условия или днес, добивът им вероятно никога не би започнал. Никой няма да тръгне да гори мръсна, течна кал с примеси от гориво, ако трябва да го прави без замърсяване или има алтернативни източници на енергия (например газ). Обаче през 60-те години България не е имала нито алтернативни източници на енергия, нито екологията е имала особено значение. Така че са започнали и на всичкото отгоре са успели. А това само по себе си е невероятен технологичен подвиг, зад който стоят страшно много усилия и труд.

3. Обаче, днес България все още не разполага с друг собствен и надежден източник на енергия, който да е със сравним мащаб – Маришкият басейн захранва страната ни с ток вече повече от половин век, а може да го прави и още толкова. Съответно, цялата ни електроенергийна система е изградена около него – той е сърцето и моторът й. Трите големи централи имат общо 14 блока и 3200 МВ мощност и работят както като базови, така и като регулиращи и пикови мощности. Без АЕЦ Козлодуй и големите ВЕЦ също не можем. Всичко друго е само допълнение, което помага (или пречи!), но не е критично важно.

4. Да, Маришкият басейн е икономическият мотор на област Стара Загора, която пък се радва на най-големия ръст на БВП на човек в България след 2007 г. Средните заплати в общините Раднево и Гълъбово са доста над тези в София. Около 12 000 души са заети пряко в мините и ТЕЦ-овете, а общо около 92 000 са свързани с комплекса.

5. Не, тези хора няма да останат дълго без работа, ако се затвори един ТЕЦ или се съкратят 1/3 от заетите в мините например. Но със сигурност няма как да намерят работа със сравнимо заплащане и стандартът на живот в целия регион ще спадне.

6. Да, Маришкият басейн все още е значим източник на замърсяване със серни оксиди и винаги ще бъде такъв заради естеството на лигнита. Но общите емисии на България, благодарение основно на огромните инвестиции в сероочистки в големите ТЕЦ, са спаднали от 2 314 000 т. през 1985 г. до 103 000 т. през 2017 г. Това е 23 пъти намаление, тоест, нека не драматизираме!

7. Не проблемът не е напълно решен – днес все още има епизодични замърсявания със серни оксиди в Гълъбово, Перник, Димитровград, Бобо дол – все познати места с ТЕЦ-ове, свързани с един собственик. Ако в България имаше реално прилагане на закона, повечето отдавна трябваше да са затворени. Единственият въпрос е: Защо още не са?

8. Не, АЕЦ Белене не е реалистична алтернатива на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн. Тя не може да изпълнява техните роли в електроенергийната система. Един 1000 МВ блок е равен на 5 х 200 МВ само в математиката, но не и в реалната енергетика, където множество малки и гъвкави блокове са нужни за регулиране на системата.

9. Да, българското правителство трябва да направи всичко възможно да подсигури бъдещето на трите големи ТЕЦ в Маришкия басейн поне до 2030 г. като използва дерогации за емисиите на серни и азотни оксиди и механизми за плащане на капацитет. През 21 в. в тях са инвестирани много милиарди лева за технологично обновление и постигане на нива на сероочистване от 96-98%. Икономическа лудост е това да не бъде използвано до пълно възвръщане на инвестициите.

10. Не, българското правителство не може да остане глухо за стремежа на Европа да спре използването на най-мръсните горива – а лигнитът е безспорен „лидер“ сред тях, затова просто няма бъдеще в ЕС. България трябва да излезе с ясен план-график за постепенно ограничаване на добива на лигнити след 2030 г. като не трябва да бъдат изключвани никакви потенциални заместващи горива – газ, биомаса, отпадъци, геотермална енергия и даже малки модулни ядрени реактори са възможни алтернативи, които трябва да бъдат внимателно анализирани.

Накратко, добивът на лигнит и трите големи ТЕЦ-а в Маришкия басейн са гарант на енергийната сигурност и независимост на страната ни. Значението на комплекса е и международно, защото при наличните мощности на Балканите никой друг не може да произвежда достатъчно количество надеждно електричество през студените зимни периоди, както за пореден път стана очевидно преди 2 години. Запазването им в краткосрочен план е въпрос на национална сигурност. Точно толкова важно е и подсигуряването на ниско-въглеродно бъдеще за целия комплекс отвъд 2030 г.

Тези дни ще коментирам и всяка една от трите големи централи. Вярвам, че има смисъл, защото медиите са изпълнени с неверни твърдения за тях, които създават публични нагласи за погрешни решения.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща