Особености на френския атомен пазар

Дмитрий Косяков

В тази статия специалният кореспондент на  „Атомна енергия 2.0“ разглежда френския атомен пазар от гледна точка на съвременните реалности.  

Ядрените компетенции на Франция

Атомната енергетика на Франция е една от най-мощните в света. През 2020 г. Франция планира да произведе 395 ТВтч електроенергия, толкова, колкото бе планирала и през 2019 г. (т.е.засега не намалява дела на ВЕИ в енергийния баланс) . Но през миналата година плановете бяха осуетени, поради продължителните спирания на редица блокове и общото производство на френските АЕЦ съставляваше общо 379,5 ТВтч.

Франция извършва собствени изследвания и разработки в областта на ядрената енергетика, разполага с технологии за производство на реактори, производство на ядрено гориво и преработка на радиоактивни отпадъци. В този план Франция може да се сравнява с Русия. И Международният експериментален термоядрен реактор заслужено се строи именно във Франция.

Сега дела на атомната енергетика в енергийния баланс на страната е 75 % (първо място в света по дял). Президентът Франсоа Оланд по време на своето управление обеща да намали този дял до 50 % през 2025 г., но това бе чисто популистко решение. Новото правителство заяви, че огласеният от Оланд срок не е реалистичен. Освен това рязкото намаляване на дела на ядрената енергетика ще увеличи емисиите в атмосферата и ще постави под удар енергоснабдяването и работните места. Сега тази цел е отложена за 2035 година.

Благодарение на ядрената енергетика Франция е експортьор на електроенергия, снабдявайки например съседните Германия и Испания. Тоест излиза, че „антиядреният“ курс на немското и испанското правителства са заради на френските АЕЦ. Експортът на електроенергия носи на Франция около 3 млрд. евро годишно и е сред основните линии от експорта.

EDF – най-големият оператор на АЕЦ

В центъра на ядрената енергетика на Франция (както и в Русия) е голяма енергийна компания,  държавна собственост. 85 % от компанията "Électricité de France" (EDF) е собственост на държавата. EDF е най-голямата в света експлоатираща организация на АЕЦ. Впрочем, това, че тя е държавна собственост съвсем не означава, че тя работи по някакви непазарни закони: тя също търси печалба и си поставя чисто търговски цели.

EDF предлага активно за експорт и услуги в областта на извеждането от експлоатация на ядрени обекти и връщане на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци (ОЯГ и РАО). EDF и компанията "Veolia" създадоха съвместното предприятие «Graphitech» за извеждане от експлоатация на графитни реактори.  «Graphitech» ще търси договори за участието при демонтажа на такива реактори във Франция и други страни от ЕС и Япония.

По правило EDF прибягва до държавата, когато влезе в дългове или загуби. Тогава финансовите дупки се запълват с бюджетни средства. Френската ядрена енергетика неведнъж е обвинявана в значителен преразход на средства и неспособност за покриване на общите разходи за експлоатация, включително преработката на ядрени отпадъци и демонтажа на ядрени обекти.

Проблемите на френските ядрени учени

Впрочем, смята се, че проблемите се заключават не в ядрената енергетика като такава, а в грешките на мениджмънта и общото разхлабване на европейския финансов механизъм, който така и не се оправи от кризата от 2008 година. Промишленият капитал в наше време е подчинен на финансовият, така че банковата криза издърпа като през фуния индустрията. След 2008 г. печалбата на EDF силно намаля, компанията не се справяше с изплащането на банковите задължения и премина през редица значителни преструктурирания, съпроводени с масови уволнения.

По адрес на EDF сечуват и обвинения за спад на качеството на изпълнението на дейностите, нарушаване на нормите, в това число и при разширението на АЕЦ „Фламанвил“. Така че през декември 2019 година бе приет план от мерки за повишаване на нивото на качеството на ядрените обекти на EDF. Президентът и генерален директор на EDF Жан-Бернар Леви заяви, че даденият план ще осигури възможност за поправяне на установените нарушения и връщането на EDF на предишния престиж на доверие от държавата.

Най-големият партньор на EDF е Orano SA (до 2018 г. Areva), 45 % от която е собственост на държавата. Но и при тази промишлена компания има големи проблеми. Orano по никакъв начин не може да дострои трети енергиен блок на АЕЦ Олкилуото във Финландия. Строителството там тече от 2005 г., а стойността на реактора вече е нараснала от първоначалните 3 млрд. евро до 8,5 млрд. евро.

Доставчици и кадри

Един от най-големите проблеми на EDF и Orano е качеството на закупуваното оборудване. Това говори, че има проблеми по веригата на доставките за френската атомна индустрия. Агенцията за ядрена безопасност на Франция (ASN) неотдавна съобщи за инцидент от второ ниво на енергоблок №2 на АЕЦ „Пенли“ Неизправността бе заради електрооборудването, доставено от френската енергомашиностроителна компания  „Schneider Electric“. Всички доставени детайли подлежат на замяна.

Тоест проблемите на EDF - това е само върхът на айсберга, тъй като в криза се намират и френските й партньори и доставчици. Това е важен урок за родните играчи: без подкрепа на руските изпълнители и доставчици, „Росатом“ също може да увисне във въздуха. Затова е важно да бъдат поддържани в тандем.

EDF работи също така и с чуждестранни доставчици, включително Westinghouse и MHI.

Друг сериозен проблем на EDF и цялата френска ядрена енергетика е проблемът с кадрите. За управлението няма недостиг, но при инженерните и научни кадри се усеща недостиг. Има дефицит и по отношение на квалифицираните работници. Ветерани от атомната индустрия бият тревога: по-възрастните работници скоро ще излязат в пенсия и те ще трябва да бъдат заменени. В чии ръце ще се окаже атомният парк на страната ?

Праг за навлизане на френския пазар

На фона на собствените проблеми, френският атомен сектор става все по-открит за сътрудничество с „Росатом“. През юли миналата година, „Росатом“ и Комисариатът по атомна енергия и алтернативни източници на енергия на Франция съгласуваха план за сътрудничество в областта на мирното използване на атомна енергия. Страните ще си сътрудничат в областта на възобновяемите източници на енергия, строителството и експлоатацията на АЕЦ, цифровизацията и други сфери.
Освен това „Росатом“ е отдавнашен доставчик на нискообогатен уран във Франция.
Разбира се, „Росатом“ ще привлече към предстоящите руско-френски проекти свои проверени контрагенти. Така че с помощта на държавната корпорация, родните играчи да могат да излязат на френския пазар. От друга страна „Росатом“ ще стане допълнителен посредник, допълнителна инстанция, процедурите, на която ще трябва да бъдат преодолени.

Ако руските компании желаят самостоятелно да влязат на атомния пазар във Франция, ще им се наложи да преминат през всички степени на европейско сертифициране, а това е дълъг, труден и скъп процес. Но затова пък получаването на сертификати от европейските надзорни органи отваря пътят не само на френския и не само на европейския пазар. Европейските сертификати се ценят на много външни пазари и без тях, единственият „прозорец“ за Европа са търговете на „Росатом“.

Сътрудничеството над противоречията

Днес, на фона на изострящите се политически и икономически противоречия между страните от „първия свят“, към които разбира се принадлежи и Франция заемат протекционистка позиция – стремят се по-малко да внасят и повече да изнасят. Франция доставя свои ядрени технологии в Китай, Финландия, ЮАР, Южна Корея и Великобритания, желае да строи АЕЦ във Виетнам.

Европейските жители, яростно протестиращи против атомните електроцентрали и хранилища за РАО от своя страна не възразяват против строителството на ядрени мощности в „нецивилизовани“ страни. Психологията „not in my back yard „ подтиква към експорт на ядрени технологии.

Френски контрагенти доставят ядрено оборудване и в Русия. Orano подписа с Електрохимическия завод договор на стойност 40 млн. евро за строителството на втора инсталация за дефлуориране на обеднения уран.

Без значение е как ще се развиват отношенията между политиците от различните страни и колко неистово ще се отнасят към мирния атом екоорганизациите, ядрените обекти съществуват и трябва да се обслужват и експлоатират както е необходимо: независимо от всичко те се нуждаят от висококачествен и квалифициран персонал. Затова сътрудничеството в сектора на ядрената енергетика трябва да е над политиката и идеологиите.

Дмитрий Косяков е специален кореспондент на „Атомна енергия 2.0“.