Петко Ковачев: Интегрираният национален план „Енергия и Климат“: TOP SECRET!

В рамките на дискусията, която се води в обществото ни за доклада за „Енергетика и климат“, нашето издание представя различни мнения по темата.  Вероятно българският Национален план енергетика и климат ще бъде преразгледан с оглед на това, че все още страната ни няма одобрена нова Енергийна стратегия. А през 2021 г. се очаква плановете на всички държави да бъдат преразгледани по отношение на опазването на околната среда. Представяме на вашето внимание доклада на Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика. Анализът е предоставен от организацията “Зелени закони”.
 

България не само изостава, но не показва готовност за завършването на един от най-важните стратегически документи в областта на енергетиката и климата.

Първоначалният вариант на плана, изпратен през април 2019 г. за оценка в Европейската комисия, получи много критики, които се покриват с критиките на природозащитните организации.

Презентацията на Министерството на енергетиката пред парламента през декември 2019 г. показва, че слабостите не са отстранени.

Интегрираният национален план „Енергия и Климат“ (ИНПЕК) е един от определящите документи за принос на страните-членки в постигане целите на Европейския съюз (ЕС) в областта на енергетиката и климата. Изискването за ИНПЕК е заложено в Регламент (EU) 2018/1999, според който този План трябва:

•  да прилага стратегии и мерки, които гарантират, че целите на Енергийния съюз, и по-специално целите на ЕС в областта на енергетиката и климата за 2030 г., и дългосрочните ангажименти на ЕС за емисии на парникови газове са в съответствие с Парижкото споразумение;
•  да стимулира сътрудничеството между държавите-членки за постигане на целите на Енергийния съюз;
•  да насърчава дългосрочната сигурност и предсказуемост за инвеститорите в целия ЕС и насърчава заетостта, растежа и социалното сближаване;
•  да намалява административната тежест в съответствие с принципа за по-добро регулиране. Това беше направено чрез интегриране и оптимизиране на повечето от настоящите изисквания за планиране и отчитане на енергията и климата на страните от ЕС, както и задълженията на Комисията за мониторинг;
•  да се осигури последователно отчитане от ЕС и държавите-членки съгласно Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата и Парижкото споразумение, като се замени съществуващата система за наблюдение и докладване от 2021 г. нататък.

Министерството на енергетиката (МЕ) координира работата по изготвяне на българския ИНПЕК, като:
•  в края на 2018 г. първи вариант за ИНПЕК е предложен за обществено обсъждане;
•  в периода януари-април 2019 г. е изработен и изпратен в ЕК за коментари следващ вариант;
•  презентация на както се твърди „ревизиран съгласно коментарите на ЕК вариант“ на ИНПЕК е представен пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание през декември 2019 г.

След като през пролетта на миналата година България получи коментарите на ЕК по предложения текст, които по различни сведения са били доста критични, МЕ имаше срок до края на 2019 г. да представи за одобрение в Брюксел финалния вариант на плана. Вместо това, то представи... презентация пред депутатите от Комисията по енергетика и Комисията по околна среда и води в Народното събрание. А самият текст с днешна дата все още отлежава някъде из сградата на „Триадица“ № 8. И според нашата информация – експерти и чиновници продължават да „наливат“ текстове и информация.

Междувременно световните агенции предадоха, че според източниците си в ЕК, писмо до съответните министри на 9-те страни е изпратено тази седмица от заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс и от комисаря по енергетика Кадри Симсон. В писмото се подчертава, че е важно тези планове да бъдат представени бързо на ЕК2.
Защо се стигна до поредната издънка на България в енергийните и климатични политики, макар и на ниво планиране за периода от 2021 г. нататък? Първият текст на плана и презентацията в Народното събрание ни дават известна представа.

Първоначалният текст на ИНПЕК беше изключително слаб. В едно становище, писано от експерти от различни НПО и координирано от Екологично сдружение „За Земята“3, на 41 страници обяснихме на Министерството на енергетиката огромен брой слабости. Ето три, по-съществени, от тях:

•  Планът има основен недостатък, който го прави неработещ - той не дава достатъчно отговори на основния въпрос: „Какъв ефект ще окажат предложените дейности в енергийния сектор?“ Това не е аналитичен или работен документ, който трябва да представя връзките между националната енергийна политика и инвестициите в енергийния сектор от една страна, и политиката по изменение на климата, от друга.

•  ИНПЕК е подготвен на основата на 13 стратегически документа, 8 от които или са изтекли, или приключват през 2020 г. Документът с най-дълъг срок – Националният план за действие за енергията от горска биомаса 2018-2027 г., е приет в нарушение на Директивата за местообитанията и без екологична оценка.

•  Въпреки факта, че документът официално е разделен на различни глави, например “Национални общи и конкретни цели”, “Политики и мерки”, “Текущо състояние и прогнози” и т.н., то те съдържат почти едни и същи текстове, леко модифицирани, но с трудно описани цели, политики, мерки или прогнози. Изявлението, че ИНПЕК определя „основните цели, етапи, средства, действия и мерки за развитието на националната ни енергийна и климатична политика в контекста на европейското законодателство, принципи и приоритети за енергийно развитие“ е невярно, именно защото същите данни се посочват и като цели, и като етапи, и като действия и мерки. Документът не разграничава ясно тези елементи, което е индикация, че авторите не могат да ги формулират достатъчно ясно, недвусмислено и в съответствие с нуждите и целите на такъв документ.

Грешни или манипулативно поднесени са данните за въглищата, за инсталираните мощности и целите за производство от ВЕИ, за липсата на субсидии за въглищата, за това ,че повечето планирани междусистемни връзки директно ще обслужват централите в „Марица – изток“, за отпадъците за изгаряне и т.н.
На основата на грешните и манипулативни данни се извеждат като проекти цели за развитие въглищата, АЕЦ „Белене“, газовите връзки, язовир „Яденица“ и изгарянето на отпадъци, докато целите за ВЕИ (слънце, вятър, геотермална енергия) са силно подценени и неамбициозни.

Към днешна дата, както беше казано, нов текст за ИНПЕК не е наличен. В публичното пространство и Интернет циркулира презентацията, представена в НС, която дава отчасти информация какво се е променило. То не е много – направени са таблици и чартове, които онагледяват идеите за развитие на енергетиката и от които става ясно, че основните проблемни проекти – АЕЦ „Белене“ и язовир „Яденица“, остават в плановете на правителството. Много странно е – и ще очакваме с интерес как е защитено, продължаването живота на АЕЦ „Козлодуй“ заедно с работата на АЕЦ „Белене“ до 2045 г.

Отново имаме абсолютно неглижиране на потенциала на ВЕИ (основно слънце и донякъде вятър и геотремална), като силно застъпена остава биомасата. Презентацията не дава подробности каква по вид е тя, дали и как ще се преработва преди изгарянето. Що се отнася до целите, те остават ниски, спрямо възможностите – >/= 27% дял на енергията от ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия, като делът на ВЕИ за електроенергията остава даже по-нисък – 26,55%. Иначе някои от представените идеи и мерки звучат обнадеждаващо, но доколкото са далеч от това, да влязат скоро в законодателството, оставам скептичен за тяхното реално изпълнение. Оценката на необходимите инвестиции за ВЕИ за електроенергия, топлоенергия и охлаждане – 2 млрд. евро до 2030 г., също не показва кой знае какви амбиции.
От графиките излиза, че някъде между 2035 и 2040 г. ролята на въглищата ще спадне драстично, независимо от записаната цел за това, че тази роля трябва да бъде „запазена“. Интересен е коментарът, направен на презентацията, че след 2025 г. няма да има държавна подкрепа за въглищата, но подробности за това, какво се крие зад това твърдение не са известни.
Отново са развити фантасмагоричните идеи за газов хъб, които така или иначе нямат голямо значение за българската енергетика и съответно – за климатичната политика на страната.

По отношение на енергийната сигурност продължава да се тиражира лъжата, че България е слабо зависима (37,87% през 2020 г. до 36,19% рез 2030 г.), като напълно се игнорира факта, че дали от Русия, или от САЩ, ядреното гориво носи 100% зависимост.
Като позитивна можем да определим целта за пълна либерализация на пазара на ел. енергия до 2025 г., както и мярката „Обединяване със съседни пазари“. За съжаление не се вижда правителството да полага големи усилия в тази посока.

Целта за енергийната ефективност >/= 27,36% също остава далеч от средната за ЕС, която е >/= 32,5%. В презентацията са посочени мерки, свързани с политиките за енергийна ефективност, с обновяването на сградите и с развитието на ЕСКО компаниите, които – в светлината на досегашните действия на правителството в тези направления – звучат нереалистично. Но от гледна точка на постоянния ни призив за по-амбициозни цели, свързани с ЕЕ и ВЕИ, можем само да адмирираме наличието им в презентацията, очаквайки конкретните им рамки във все още държания в тайна текст.
Що се отнася до добива на газ в Черно море, правителството продължава да изразява оптимизъм, който обаче до момента не намира потвърждение в резултатите от проучванията.

Що се отнася до научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, посочената информация за политиките и мерките е крайно недостатъчна, за да бъдат те оценявани по написаното в три слайда. Например мярката: „увеличаване на разходите за R&D, включително от публични източници“ ни казва точно нищо за това какъв ресурс би се отделил и по колко за всяка от посочените пет цели. Самите цели се нуждаят от прецизиране, за да не се допусне отклоняване в непродуктивно харчене на средства, както се е случвало досега. Интерес буди многократното споменаване на „умните мрежи“ като цел, особено като сравним липсата на амбициозни цели във ВЕИ сектора, чието развитие е един от двата най-важни фактора за тяхното развитие.

Като цяло изглежда и преработеният текст на плана не променя липсата на значими цели за декарбонизацията на икономиката. „Националната цел на България за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г. за секторите извън СТЕ (сграден фонд, селско стопанство, управление на отпадъците и транспорт) е 0 %.“ (слайд № 29). Що се отнася до декарбонизацията на сектора енергетика, то е трудно да се приеме, че с включените мерки и политики, може да се постигне очакваното намаление за десетилетието от около 44500 на около 32000 килотона СО2 еквивалент.

Заключение: Фактите и наличната информация говорят, че и сегашният таен вариант не отговаря на очакванията за един качествен Интегриран план за енергетика и климат по отношение на европейските цели. Още повече, че в него национална климатична политика практически липсва. Например, мерки като „Програма за оценка на ефектите от въглеродните емисии и замърсяването на въздуха от Министерството на образованието“ са безсмислени. В същото време, в документа за Европейския зелен пакт ИНПЕК се разглежда като важен елемент от приноса на всяка страна-членка на ЕС.4

Време е в Министерството на енергетиката да се събудят и да завършат ИНПЕК в кратки срокове. Но още по-важно е, завършването на плана да бъде съпроводено с коригиране на неговите огромни недостатъци, празни места и откровени лъжи.
За да се случи това е нужна най-малко публичност на плана, която да даде възможност за експертен дебат за възможностите за България по отношение на политиките в сектора "климат и енергетика".