Въглеродният диоксид и климатът

Автор: Щерьо Щерев

Бюрократи и кабинетни учени, които не са излизали сред природата, правят генерални заключения за климата основани на наблюдения върху градската среда. Екологичните проблеми на големите селища с преобладаващо високо строителство се дължи на погълнатата слънчева енергия от бетонните и асфалтовите покрития на улиците и от железобетонните конструкции на сградите през светлата част на деня. Една част от тази енергия от високите части на сградите и покривите се излъчва през нощта обратно към космоса. Но по голямата част, излъчвана от уличните настилки и от ниските етажи на сградите, остава в околното междублоково пространство и се задържа от приземният, замърсен, тежък въздух. Тесните междублокови пространства, липсата на достатъчно големи паркове, тесните улици и булеварди, чиито направления съзнателно или несъзнателно не са съобразени с „розата на ветровете” в дадената област, пречат на естествената вентилация, която би способствала за охлаждането на градския въздух и опресняването му с такъв от извънградската атмосфера. Замърсеността на въздуха с изгорели газове в градската среда се дължи преди всичко на автомобилния транспорт, особено на този с дизелови двигатели, на битовото отопление на твърдо гориво, на емисиите от индустриалните предприятия, както и от ТЕЦ, които са в чертите на мегаполисите. На тази основа не може да се правят глобални заключения, че въздухът над цялата страна е замърсен или атмосферата на цялата планета е замърсена и то с въглероден диоксид, който е виновен за покачване на средната температура на Земята. Болшинството медии и политици приемат безкритично тези твърдения. Многократно и авторитетно повтаряни от тях те се налагат на общественото мнение.

Широко мащабна и богато финансирана от заинтересовани корпорации пропаганда създаде глобална страхова психоза за фатални промени на климата. Чрез псевдонаучни теории основани на неверни, манипулирани статистически данни се сатанизира въглеродният диоксид в атмосферата като основен причинител на критичните климатични промени. Скъпо платените лобисти за ВЕИ настояват за спешна декарбонизация на енергетиката и се противопоставят на плавния преход към нея. Те се страхуват, че техните мрачни прогнози за климатичен апокалипсис могат да бъдат опровергани от действителността още през следващите 20 години. Затова бързат да поставят пред свършен факт обществото. Крайната цел е унищожаване на базов клон на енергетиката, произвеждащ евтина електрическа енергия от въглища, гарантиращ гъвкавост и стабилност на техническите параметри на енергийната система. Бъде ли ликвидиран въгледобивът, възстановяването му ще струва твърде скъпо и тогава единствена алтернатива остават газовите ТЕЦ и като екологична алтернатива се рекламират възстановяемите енергийни източници. Но първите, поради високата цена на природния газ, а вторите поради зависимостта си от капризите на метеорологичната обстановка и сезоните, без допълнителни скъпоструващи съоръжения не могат да гарантират сигурност в доставките и стабилност на параметрите на произвежданата от тях електрическа енергия. А нейната цена е в пъти по-висока от тази на ТЕЦ-ли на въглища, ако не е квотният данък за емисии на СО2. Затова „зелените” настояват за по-голям ръст на цените на квотите, чрез който да осигурят конкурентността на ВЕИ и в кратък срок ТЕЦ да бъдат финансово ликвидирани. Но ВЕИ наистина ли опазват околната среда? /Фиг.1/ Те заемат плодородни селскостопански и горски терени, които повече не могат да се използват нито за животновъдство, нито за добив на селскостопанска продукция и на дървесина, необходими за задоволяване на насъщните потребности на бързо растящото население на Земята. Зелените растения, които усвояват СО2 и обогатяват въздуха с кислород, са заменени с бетонни фундаменти за соларните панели.

Само този факт изобличава демагогските твърдения за тяхната екологосъобразност. Значителна част от климатичните политики са лицемерни, след като рязко нараства количеството на отпадъците, които развитите икономики в ЕС, изнасят за депониране и преработка в развиващите се страни – основно в Африка. Това, че изнасящите боклука си  страни могат да покажат, че намаляват емисиите на парникови газове и въздействието си върху околната среда, се пренасят в сметката на страните вносители на отпадъци. Подобни „печалби“ на едни, които са загуби за други, не променят по никакъв начин глобалните баланси на въздействие върху околната среда.

Борбата, която се води от „зелените” неправителствени организации, щедро финансирани от специални фондове, не е за опазване на климата на Земята, тя е за запазване на статуквото на богати и бедни държави. Икономически развити страни субсидираха индустрията, свързана с производство на соларни панели, вятърни генератори и батерии за акумулиране на електрическа енергия. Глобалната пропаганда, всяваща страх от промените на климата вследствие на емисиите на въглероден диоксид от ТЕЦ на въглища, им осигурява пазари за пласмент на продукцията им и реализиране на печалби. Дълги години тезите в докладите за глобалното затопляне се движеха между крайностите – заплаха от апокалипсис до отрицание. След това постепенно науката започна да следва логиката на политическата и бизнес целесъобразност, защото зад високите цели за намаляване на въглеродните емисии, стоят конкретни бизнес интереси и геополитика. С течение на времето, финансирането на научните изследвания вървят почти изключително в полза на тезите, които доказват и подкрепят основната мантра – климатът се променя и за това са виновни човешките дейности свързани с емисиите на парникови газове и най-вече на въглеродният диоксид.Българската държава трябва да финансира научните ни институти в достатъчна степен за да бъдат независими от чужда воля и влияние. Българските учени трябва да са свободни да заявяват и отстояват обосновано научните си позиции по спорни въпроси като тези за т.н. климатични промени и факторите, които ги причиняват. Не са малко наши учени, които ползват европейски и други грантове, които поставят условие да се ползват определени методики, даващи предопределени резултати от изследванията. За радост има и честни български учени и експерти, които не се страхуват открито и обосновано да излагат резултатите от своите изследвания независимо, че се различават от официално приетите.

Ще представя становищата на няколко независими и уважавани учени относно глобалното затопляне. Те дават обосновани отговори на следните въпроси:

1. Повишава ли се нивото на световния океан и ще бъдат ли потопени както редица острови в Тихия океан, така и крайбрежните селища на континентите?

2. Топят ли се ледовете в Арктика и Гренландия?

3. Повишава ли се средната температура на планетата?

4. Затопляне или застудяване да очакваме през следващите десетилетия?

5. Враг или приятел на природата е въглеродният диоксид?

Океанографът Нилс-Аксел Мьорнер,  бивш ръководител наКатедра по палеогеофизика и геодинамика в Стокхолмския университет е посветил целият си живот на изучаването на промените в Световния океан. Посетил е повече от 59 морски страни. Той не приема налаганата от Международната комисия по климатичните промени /МККП/ мантра за повишаване на океанското ниво вследствие на повишаването на средната температура на Земята. Той критикува комисията, че не включва в своите експедиции експерти с научен и практически опит. Организацията е създадена за оценяване на риска от глобалното изменение на климата, предизвикано от техногенни фактори и разчита по-специално на съмнителни компютърни модели, а не на полеви изследвания. Тя преувеличава рисковете от повишаване на морското равнище, с което предизвиква страх всред населението на островите Фиджи. За да установи промените на морското равнище през последните 500 години, той проучва датирани пясъчни наноси, кога са възникнали. Освен това проучва разпространението на коралите през последните векове. Обикновено кораловите рифове растат във височина, когато нивото на морето се покачва и растат на ширина, когато то остава постоянно. Ако нивото падне, коралите умират. Коралите не лъжат; те са надежден индикатор - много по-надежден от измерванията на приливите и отливите. Получените резултати той онагледява с графиката, показана на фиг.2.

Следователно налице е пълно отсъствие на настоящо повишаване на морското равнище – т.е. заплахата от бъдещо наводнение се отменя. Има данни и от много други места по света, които по никакъв начин не потвърждават картината, която Международната комисия представя. На някои места нивото на морето наистина се покачва, но на други места е стабилно, а на трети дори пада. Например, морското равнище е постоянно в Индийския океан и на атлантическото крайбрежие на Южна Америка. Но в южните части на Тихия океан, като например измерванията в Тувалу и Кирибати, не потвърждават постоянните предупреждения за потъването на тези архипелази. Морето определено ерозира бреговете тук и там, но островите растат на други места. Винаги е било така. Според него равнището на морето ще се повиши средно с пет сантиметра с вероятност до 15 сантиметра. Промяната може да премине от плюс 20 до минус 10 сантиметра. Това не е заплаха. Всеки, който твърди, че ще има заплаха от увеличение от около метър, няма представа за физиката. Морската вода се загрява и разширява, увеличавайки морското равнище, но само с няколко сантиметра, а не с дециметри или дори метри. Има много по-важни влияния, които засягат морското равнище, особено слънчевата активност. Има и значителни хоризонтални водни смени, от един океан към друг. Подобно на данните във Фиджи, тези на Малдивите също показват, че нивата са ясно по-високи през 17-ти век, отколкото днес. Показателно е, че това е времето, когато е било студено в северното полукълбо - този период се нарича Малката ледникова епоха. По това време слънчевата активност е била по-ниска от днес. Това е големият слънчев минимум. Изглежда, че ниската слънчева активност е свързана с високите нива на морето в тропиците - и обратно. Нивото на морето зависи главно от колебанията на слънчевите цикли и едва ли от топящия се лед. Научно списание с публикуван доклад на Мьорнер за влиянието на слънцето върху морското равнище, който е подкрепен от 19 признати експерти е атакувано от МККП. В резултат на упражнения от нея натиск книжката с публикацията е спряна. Публичните пари за научни изследвания, контролирано се насочват изключително към алармистите в областта на климата. Ученият критикува тази политика, която създава квази-религиозно движение, което твърди, че защитава околната среда – всъщност, то не води борба срещу глобалното затопляне, а против борбата за намаляване на бедността. Нигерия, например, не се насърчава да използва въглища и по този начин да осъществи икономическото си развитие и просперитет, които биха намалили глада и бедността в африканска страна. 

Тенденциозното подбиране на факти винаги представлява проблем. Така наскоро се твърдеше, че оттичането на ледовете в Гренландия се е увеличило и че затоплянето ще го влоши. В доклада на МККП са пропуснати получените както от Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA), така и от Датския метеорологичен институт сведения, че ледената маса на Гренландия фактически се увеличава. Всъщност, и двете наблюдения могат да бъдат верни, но под теглото на наистина натрупаният лед периферният се изтласква в морето.

Професор Мьорнер очаква слънчевата активност да намалее през следващите няколко десетилетия и в резултат да настъпи охлаждане. Дотогава вероятно ще стане ясно колко грешни са предупрежденията за глобалното затопляне и че СО2 не е основният двигател на температурите.

Подобни са твърденията на българските учени от Института по космически изследвания и технологии към БАН, доцентите, доктори на физическите науки Й. К. Тасев и Борис Комитов. В своите изследвания те са установили, че върху климата на Земята влияе както електромагнитната слънчева радиация, така и корпускулярната радиация от слънчев и галактически характер. Не пряко участващи, но упосредстващи между слънчевите и климатичните параметри са така наречените геомагнитни индекси, характеризиращи вариациите на геомагнитното поле. Слънчевите промени в излъчването засягат климатаглавно чрез взаимодействието на слънчевия вятър с магнитосферата на Земята. Цикличните промени в емисиите на слънчевият вятър генерират съответно промени в скоростта на въртене на Земята. Това влияе не само на атмосферната циркулация, но също така и на циркулацията на океана. Тъй като водата на океана е с много висок температурен капацитет, промените в океанската циркулация ще засегнат регионалния климат. Преразпределението на океанските водни маси също поражда нередовни промени в морското ниво по целия свят. Чрез този механизъм е разгледано обяснението на събития като Ел Ниньо. Обяснени са процесите по време на Sporer, Maunder и Dalton Слънчеви минимуми, принудели Гълфстрийм да се концентрира върху южният си клон и студената арктическа вода да проникне далеч надолу по европейските брегове, които да доведат до условия на малкият ледников период. По време на Слънчевият Максимум, ситуацията ще бъде обратната, твърдят двамата учени. От около 2040 г., ние ще бъдем в един нов голям Слънчев минимум и следователно може да се очаква период на студени климатични условия.

Друг съществен фактор, който влияе върху климата са галактическите космически лъчи. Те увеличават аерозолите в атмосферата чрез каскада физически процеси. Галактическите космически лъчи, както и слънчевите лъчи, които са свързани с изригвания, причиняват увеличаване на аерозолите в атмосферата на Земята. Аерозолите водят до повече облаци. Облаците пък водят до два ефекта – от една страна повече дъждове, от друга страна, като има повече облаци, се увеличава обратното отразяване на светлината, която пада върху повърхността на Земята, тоест връща се, не стига до Земята. Всичко това причинява охлаждане.

Борис Комитов определя като безумни решенията на европейските политици за затваряне на въглищните централи. Той изследва от много години единадесет годишните цикли на Слънцето и твърди, че след 2030 година ще има драстично увеличаване на валежите и падане на температурите, което ще продължи до 2045 г. А заедно с понижението на температурите в световен мащаб ще скочи цената на електроенергията и страни, които не произвеждат евтин ток и нямат достъп до евтини енергоносители, ще имат големи проблеми.

На последният въпрос, враг или приятел е СО2 на природата, отговарят учени от Швейцария и САЩ. Независимо едни от други те са установили, че в атмосфера с повишено съдържание на СО2 растенията се развиват по-интензивно със здрави стъбла, устойчиви на суша, а селскостопанските култури се отличават и с повишено плодородие.

Според американският професор Ричард Линдзен „всички така наречени доказателства, свидетелстващи за предстоящо глобално затопляне в голяма степен представляват неправилно тълкуване, преувеличение, тенденциозно подбиране на факти или направо лъжи. Едно неправдоподобно предположение, подкрепено от неверни доказателства и повтаряно непрекъснато, стана политически коректно „познание“ и се използва за насърчаване на събарянето на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, увредена от промишления прогрес, а сведения за безкрайна глупост, както и пейзаж, развален от ръждясващи вятърни паркове и рушащи се редици соларни панели.”

Как се възприемат твърденията на „алармистите” и на критикуващите ги независими учени от лидерите на големите държави?

Независимо от масовата психоза от затоплянето на климата и твърденията, че ледовете в Арктика се топят, корабостроителниците в Русия изпълняват държавна поръчка за строителството на редица нови ледоразбивачи. САЩ излязоха от Парижкото споразумение и инвестират както в разработката на нефтени находища и добива на шистов газ, така и във въгледобива. В Китай миналата година добиха над 3,3 млрд.т. въглища и размразиха строителството и въвеждането в експлоатация на нови 150 ТЕЦ на въглища. Пропагандата манипулативно съобщава за закриване на ТЕЦ. Но истината е, че спираните централи на въглища са в кварталите на големите китайски мегаполиси, които заедно с милионите автомобили замърсяват въздуха в тях. Заменят ги с газови централи, заменят и автомобилите с електрически, за да решат локалните си проблеми. Международната търговия с въглища през 2018 година надхвърли 1,1 млрд.т. В Индия, Китай, Русия и САЩ няма търговия с квоти за емисии на СО2. Президентът Тръмп заяви, че „американските данъкоплатци и американските работници не трябва да плащат за изчистването на замърсяване, направено от други страни”, въпреки че САЩ са на второ място след Китай по емисии на парникови газове.

А нима малка и бедна България трябва да робува на утопичните амбиции на „зелените” европейски бюрократи и безропотно да плаща за замърсената от други страни атмосфера, да закрие преждевременно ефективно работещи термични централи и мини, с риск електроенергията да стане дефицитна и невъзможно скъпа? Европейските институции и тези на ООН следват практиките на средновековна Ватикана, чийто висш клир е постановил в догма, че Земята е плоска и Слънцето се върти около нея. Инквизицията е преследвала, анатемосвала и изгаряла всеки свободомислещ, който е оспорвал тази догма. Сега всяка страна, която оспорва догмата „за катастрофално затопляне на климата в резултат на емисиите на СО2” е заплашена да бъде наказана от европейските управляващи органи с финансови санкции.

Проблемът с непосредственото бъдеще на българската енергетика се подценява от всички наши политици. Крайно време е те да излязат от летаргията, в която са изпаднали и да загърбят „махленските” си борби за власт. Примирението и безропотното приемане на безумните амбиции на европейските чиновници не предизвикват уважение, а съжаление. Предоставените от МОСВ дерогации на ТЕЦ в комплекса „Марица-изток” не решават проблема с бъдещата им експлоатация. Необяснимо е, защо българските индустриалци не разбират, че бъдещето на техния бизнес зависи изцяло от наличието на евтина електрическа енергия от комплекса „Марица-изток”, освободена от квотния данък за СО2. Необходимо е спешно да се вземе от всички парламентарно представени партии политическо решение за премахване на търговията с квоти. За целта българските учени, експерти и икономисти могат да разработят аргументирана обосновка, която да бъде представена и защитена пред Европейските органи. Всяко по-нататъшно забавяне ще бъде с фатални последици както за българските енергетика, индустрия и икономика, така и за социалния мир в страната.