За парламента, Европа и въглищата – много приказки и малко неразбиране

Анализа на Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика

На 31 януари т.г. в Парламента се проведоха разисквания по питане от народни представители  към министъра на енергетиката Теменужка Петкова относно политиката на Министерство на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи.  Инициирането на разискванията по темата на ниво „Парламент“ e стъпка в правилна посока, макар и закъсняла с години.

Политически приказки срещу икономически реалности …

И в този случай обаче общите приказки  от типа „депутат пред камера“ доминираха и изглеждаха като насочени повече към привличане на електорат за следващи избори, отколкото към отговори на многото въпроси.  Същевременно, някои от гласуваните точки на взетото с консенсус парламентарно решение по темата откровено предизвикват внимание със своята екзотичност.

Естествено, както се и очакваше, повечето депутати се втурнаха да защитават словесно статуквото, Старозагорския регион и въглищния ни сектор, повтаряйки общоизвестни факти за неговата роля, за направените инвестиции и др., които факти всъщност никой не оспорва. В не много от изказванията, при това и от управляващите, и от опозицията, имаше и прояви на конкретен реализъм, в който беше подчертана нуждата от търсене на иновативен подход с отчитане на европейската политика в областта на енергетиката и климата, но със силен акцент върху отчитане на националните особености.

В крайна сметка беше огласено решение на Парламента в три пункта, с което Министерският съвет беше задължен да предприеме необходимите мерки за нормално функциониране на ТЕЦ "Марица Изток 2" чрез увеличение на капитала му, да гарантира производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи в България и да предприеме и действия за присъединяване на страната към платформата "Въглищни региони в преход", но без да поема каквито и да било ангажименти за закриване на въглищни централи. 

Ясно е, че запазването на мощностите на въглища следва да се отстоява интензивно на всички нива, при това на база на конкретни и сериозни аргументи, каквито със сигурност има – въпреки че в дебатите по отделните пунктове от приетото решение извън малкото статистика не се чуха точно икономическите аргументи и обосновки за тях. Но също така е ясно, че ако няма реформи, иновации и промяна, вкл. по отношение начина на използването на въглищните ресурси, политическите приказки на практика ще бъдат абсолютно безрезултатни. И нито заклинанията на политически шамани, нито клетвите във вярност на въглищата и на заетите в сектора от страна на министри и депутати ще имат някакъв ефект. Причината за това е много проста – без обективна преоценка на ситуацията и без съответни действия съвсем скоро производството на ток от въглища няма да издържи икономически на засилващата се многопластова конкуренция и на увеличаващите се предизвикателства и изисквания. В това отношение и признаците, и примерите вече са налице. И тогава демонстрирането на политическа подкрепа както в Брюксел, така и по света и у нас, няма да има никакво значение, но последиците от невзетите навреме мерки – при това за десетилетия напред - ще останат за гражданите, вкл. и тези по места, които са обект на най-голямо предизборно ухажване.

… и решение с повече въпроси, отколкото отговори

А в случая, на фона на доминиращите с малки изключения общи приказки в рамките на разискванията и приетото в резултат на тях решение, ясно се очертаха и  три притеснителни обстоятелства както в принципен, така и в конкретен план.

Първото, което направи впечатление е, че на принципно ниво в изказванията отново доминираше тезата как някой от Европа казал, поискал или решил нещо, от което България едва ли не трябва да се защитава. Политиците ни като че ли продължават да забравят, че България е член на Европейския съюз не от вчера и – условно казано - България също е Европа, а София също е Брюксел. Та страната ни има повече население от 12 други страни – членки на ЕС (от общо 27) и е с територия, по – голяма от тази на 17 от тях! При това България в немалко случаи има глас, равностоен и на най-големите държави в Съюза. Така че оправданието „така поискаха от Европа“ или „така казаха от Брюксел“ отдавна не върви – по-скоро реалността е свързана с това, че често опитите за защита на националния интерес се осъществяват или недостатъчно компетентно, или със закъснение, или и двете.

На второ място Парламентът отново избяга от възможността да наложи на правителството  конкретен ангажимент за разработване най-после в някакъв разумен, но точно фиксиран срок както на актуална енергийна стратегия на страната, така и на ясен план за подход към въглищния сектор.  Без нова стратегия, чиято липса от години е очевадна, приказките за въглищата и тяхната роля изглеждат извън контекста, а националната позиция става уязвима, защото липсва цялостната картина. Стратегията не може да бъде заменена и от все още кой знае защо невидимия за обществото интегриран план за енергетика и климат, на който министерство на енергетиката продължава да се позовава. А изработването на план за действие конкретно за въглищните региони предполага експертиза и дейно участие не само на национално, но и на регионално и общинско ниво – и то с дейно участие на тези, чиито съдби се засягат. Подготовката на такъв план е обективно  неизбежна, ако искаме да си запазим максимално сектора. И тази дейност със сигурност ще отнеме време. Ето защо е повече от странно, че нито един от елементите на приетото решение не споменава каквото и да е в тези направления.

На трето място - с част от решението на Парламента се очерта явното неразбиране за същността на европейската платформа „Въглищни региони в преход“ [1]. Да припомня, че тази платформа съществува от 2017 г. и оттогава правителството неколкократно беше призовавано, в т.ч. и писмено, и от неправителствения сектор, и от бизнеса, и от някои институции да се включи активно в работата й – за съжаление безрезултатно.

Съгласно огласената формулировка на приетото решение, Парламентът задължи правителството да предприеме действия за присъединяване към платформата без поемане на ангажимент за закриване на въглищни централи. Видно от текста, тази точка от решението – за разлика от другите – се отнася до всички дружества, а не само до държавните. Посланието само по себе си определено е важно и логично, но ако ставаше дума за декларация на Парламента. Предвид определения от Конституцията статут на задължителност на акта обаче приетото решение в тази му част за мен е политическа и юридическа абстракция. Платформата „Въглищни региони в преход“ по своята същност е дискусионен формат, в рамките на който не се вземат никакви обвързващи решения и не се поемат ангажименти – още по-малко такива за откриване или закриване на мощности. Тя служи за обмяна на опит, а участието в нея на практика е открито за всички, които се интересуват (не само за държавни институции). Така че цитираната част на решението обективно виси във въздуха.

Предвид изложеното, решението на Парламента в неговата цялост звучи повече като политическа декларация отколкото като акт, от който ще последват заявените в него дългосрочни резултати за съхранение на въгледобива.  

В тази връзка е крайно време политиците да се замислят както за повишаване на експертния капацитет в съответните институции относно енергийната политика, така и за повече структурирано сътрудничество по темата със заинтересованите лица – бизнес (независимо държавен или частен), профсъюзи, неправителствен сектор, научни звена и др.  Промените налагат бърза подготовка на становища и проект на позиции в сфери като въгледобива с нови предизвикателства, които изискват много повече от това, което се показва към момента. Не трябва да се заблуждаваме, че „Европа“ и „Брюксел“, както казват някои, ще чакат до безкрай докато отговорните институции решат какво и как да се направи, след което някакси да го отстояват на експертно и политическо ниво.

Ясно е, че липсата на структуриран подход, както и политическото шикалкавене по темата за въглищата без подготовка и провеждане на съответни реформи ще струват на обществото все повече – развитието на проекта АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ е красноречив пример в това отношение.

------------------------------------------------------------------------------

[1]Виж изрично https://ec.europa.eu/energy/en/topics/oil-gas-and-coal/EU-coal-regions/coal-regions-transition  и др.