14 сондажа разтърсват ескалиращата газова криза в Източното Средиземноморие

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър, специално за 3е-news

България няма да може да доставя втечнен природен газ от Кипър през ноември 2020 г., какъвто срок предвиди премиерът Бойко Борисов при инспекцията си на интерконектора България-Гърция през ноември миналата година. Просто по това време произведен от кипърските находища газ все още няма да има, това ще стане поне след 5 години. Въпреки това енергийното сътрудничество между София и Кипър ще е една от горещите теми в разговорите на българските официални лица с кипърския външен министър Никос Христодулидис по време на посещението му в България в четвъртък и петък /23 и 24 януари/.

Очаква се кипърският дипломат № 1 да чуе „от първа уста” позицията на София за кипърските газови проекти и най-вече за налагането на европейски санкции срещу физически лица и компании в Турция заради незаконните й газови сондажи край бреговете на острова.

В понеделник Кипър поиска ЕС да ускори въвеждането на тези целеви мерки след поредната агресивна провокация на Анкара. В петък /17 януари/ тя съобщи, че изпраща сондажния си кораб „Явуз” на нова проучвателна мисия в южната част на кипърската изключителна икономическа зона. В същия блок 8 и дори в същия участък проучвателно пробиване планира да извърши тази година френско-италианският консорциум „Тотал-Ени”, който има лиценз за него от правителството в Никозия.

Общо поне 14 сондажа за газ на Кипър и Турция ще разтърсят енергийните и политическите пластове в Източното Средиземноморие през тази година.

Ударът на Анкара в „сърцето” на офшорната зона на Кипър бе и конкретно предупреждение в нейния стил на заплахи. Той дойде само ден след като 7 страни от Източното Средиземноморие – без Турция, обявиха създаването на нова международна енергийна организация в региона. Целта на амбициозното начинание за мини-ОПЕК е да развива производството на газ в региона и експорта му към международните пазари.

Ескалиращата енергийна и политическа криза в Източното Средиземноморие в самото начало на 2020 г. даде „заявка” как ще изглежда тя. Със засилващата се политика на незаконни претенции, агресия, заплахи и нарушаване на международното право Турция по всякакъв начин ще се стреми да утвърждава ролята си на хегемон в по-широкия регион. 

Източносредиземноморският газов форум прави история

„Исторически момент за сътрудничеството на средиземноморските страни”. Така египетският министър на петрола Тарек Ел-Молла нарече подписването на заключителния документ от срещата на енергийните министри на 7 страни в региона, която се проведе на 16 януари в Кайро. На нея Кипър, Гърция, Египет, Израел, Италия, Йордания и Палестинската автономия приеха устава на „Източносредиземноморския газов форум” /East Mediterranean Gas Forum, EMGF/ като международна енергийна организация. Новият статут ще влезе окончателно в сила след одобрението на документа от ЕС, тъй като 3 от 7-те учредителки са членове на общността.

Това е вторият от началото на 2020 г. силен политически сигнал за мощно регионално енергийно сътрудничество. Само две седмици по-рано Кипър, Гърция и Израел подписаха междудържавно споразумение за изграждането на газопровода EastMed /Източносредиземноморския газопровод/. Новото послание идва в особено критичен за региона момент, когато Турция се стреми да го дестабилизира чрез нарастваща агресивна реторика и незаконни действия.

„Източносредиземноморският газов форум” бе учреден като регионален алианс от 7-те страни през януари миналата година. Надграждането му сега и превръщането му официално в международна организация му придава ново измерение и сила.

Показателно за това е и че на министерската среща в Кайро присъстваха представители на Европейската комисия, САЩ, Франция и Световната банка. При това Франция официално поиска да се присъедини към 7-те. Желанието на САЩ да получи статут на постоянен наблюдател пък бе изразено от помощник-държавния секретар по енергийните ресурси Франсис Фанън. А Европейският съюз ще финансира с половин милион евро дейността на организацията в първите й две години.

„Източносредиземноморският газов форум” ще бъде постоянна международна газова структура в Югоизточното Средиземноморие, базирана в Кайро, която поставя началото на съвместни усилия за експлоатация и комерсиализиране на природните богатства на региона. 

Стремежът на страните-членки е да формулират и реализират стратегии и действия за развитието на общ регионален газов пазар. Целта е чрез намаляване на инфраструктурните разходи да намерят най-рентабилните решения за добива, производството, транспорта и и търговията с въглеводородите в региона, за да ги предлагат на световния пазар на конкурентни цени.

От съществено значение е, че в този проект си сътрудничат както страните производители, купувачи и транзитиращи, така и участващите в разработването на находищата в района международни компании, заяви кипърският енергиен министър Георгиос Лакотрипис на срещата в Кайро.

Форумът е част и от изграждания Източносредиземноморски енергиен коридор, който бе лансиран от президента на Кипър Никос Анастасиадис. Идеята е той да обединява газопровода EastMed, евентуален терминал за втечнен газ на територията на Кипър, действащите два терминала в Египет, като целта е превръщането на региона в основен енергиен хъб и алтернативен доставчик за Европа.

Учредителите на форума отново подчертаха, че транснационалното сътрудничество в търговската експлоатация на природния газ в източносредиземноморския басейн е основа за стабилността и мира в по-широкия регион. Обединението на 7-те не е насочено срещу Турция или към изключване на която и да е държава, стига тя да спазва международното право и суверенните права на съседните й държави, бе подчертано в приетата декларация от срещата.

Уточнението обаче не ги „спаси” от гнева на Турция. Анкара, която се опитва по всякакъв начин да подкопае енергийните планове на съседките си, избухна остро срещу създаването на новата енергийна организация. В специално изявление турското Външно министерство нарече форума „нереалистична инициатива, лансирана от някои страни с политически мотиви, под илюзии за изключване на Турция от енергийното уравнение в Източното Средиземноморие”.

Според Анкара подобни ходове срещу Турция и кипърските турци никога няма да допринесат за мир и сътрудничество в региона, а всяка инициатива, която не ги включва, няма да успее. Форумът представлява и „допълнително доказателство, че държавите, оставили призивите на Турция за диалог и сътрудничество без отговор, все още преследват напразни надежди”, е оценката на турското Външно министерство.  

Турските предизвикателства – две стъпки нагоре

Ден след срещата в Кайро Турция предприе още една значима стъпка в оспорването на суверенните права на Кипър. В първия си за тази година проучвателен сондаж тя изпрати платформата „Явуз” в „сърцето” на южната част на изключителната му икономическа зона, само на около 100 морски мили на юг от най-големия крайбрежен град на страната Лимасол.

Според издаденото от Турция в петък /17 януари/ навигационно съобщение работата на „Явуз” ще продължи от 18 януари до 24 май. Корабът пристигна на новото си местоназначението още в петък, съобщи в събота турското Външно министерство. Навлизането му е почти пиратско – за първи път неговият последен маршрут и мястото, където е закотвен, не могат да се открият в специализирания сайт за проследяване на международния морски трафик.

Новото пробиване е трето за „Явуз” и шесто поред за незаконните турски газови инвазии край бреговете на Кипър. С него Турция за втори път ще сондира не само в изключителната икономическа зона на Кипър, но и в блок, за който правителството в Никозия вече е издало лиценз за проучвания.

Притежател на законно издаденото разрешително за блок 8 е консорцум между френската компания „Тотал” и италианската „Ени”, който държи правата и за блок 7, където „Явуз” пробива от началото на октомври миналата година до първата седмица на януари. Според анализатори на енергийните и геополитически битки в региона по този начин Ердоган тества и реакциите на Франция и Италия да защитят своите компании и интереси.

За първи път обаче Турция ще провежда незаконни сондажни дейности в част от офшорната зона на Кипър, която според нея принадлежи на непризната в международен план, освен от нея, самообявила се Севернокипърска турска република. За участъка, макар и далеч на юг, властите в окупираната част на острова са издали „лиценз” на турската държавна петролна компания ТРАО още през 2011 г., твърди Анкара. Нейната позиция е, че кипърските турци като съсобственици на острова имат законни права и интереси в този морски район. „Ние сме решени да защитим правата на нашите братя кипърски турци”, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

С новото движение Турция повдига предизвикателството две стъпки нагоре, коментира известният кипърски и международен енергиен експерт д-р Чарлз Елинас, старши сътрудник в Глобалния енергиен център към Атлантическия съвет. Не само, че тя настъпва южно от Кипър в лицензирано парче, но и има по-големи шансове за откриване на газ от предишните й сондажи, смята той.

Турция се превръща в „пиратска държава в Източното Средиземноморие”, заяви в декларация правителството на Кипър след поредното нарушаване на суверенитета на страната. Противно на възникващите енергийни партньорства между страните в региона, „Турция настоява да следва пътя на международното беззаконие, който е избрала сама”, бе посочено в изявлението. Освен това правителството подчерта, че всеки лиценз, издаден от непризнатата като международен субект т. нар. Севернокипърска турска република, е нищожен и невалиден.

Общо 5 сондажа за природен газ и нефт ще проведе Турция в района на Източното Средиземноморие през 2020 г., съобщи нейният енергиен министър Фатих Дьонмез. Вторият турски сондажен кораб „Фатих” трябва да приключи работата си край източния бряг на Кипър до седмици и тогава ще му бъде определен нов участък, уточни Дьонмез.

Информация за резултатите от извършените от Турция през миналата година, от началото на месец май, пет сондажа все още не е обявена официално. Това подсилва коментарите в Кипър, че те са неуспешни, както и че целта на Анкара е не да намери газ, а да създава напрежение и конфликти, запазвайки си спорни морски зони като „база” и „залог” при бъдещи преговори.

Напрежението в района ще нарастне и с предстоящата работа на турския изследователски кораб „Оруч Рейс”. Той ще бъде изпратен възможно най-скоро за сеизмологични проучвания в областите, обхванати от подписания през ноември миналата година меморандум между Турция и Либия, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Гърция, Кипър, Египет, Израел, Франция се обявиха срещу това споразумение, определяйки го като „нищожно”.

С навигационно съобщение Анкара вече блокира голяма морска зона за бъдещите изследвания на „Оруч Рейс” за периода от 14 януари до 10 април. Определеният район е точно където се срещат гръцката и кипърската изключителни икономически зони и припокрива части от два блока /4 и 5/ от кипърската морска територия.

В същото време другият турски сеизмологичен кораб „Барбарос Хайредин паша” продължава незаконните си проучваниоя в района на блокове 2 и 3 от кипърската офшорна зона.

Напролет: нов кръг сондажи от международните енергийни гиганти

Конфликтът за природните ресурси край Кипър, енергийното и геополитическото противопоставяне в района ще ескалират през март – април и по още една причина, прогнозират експерти. Тогава се очаква да започне новият кръг сондажи на лицензираните от Кипър международни петролни гиганти.

„Ние продължаваме изпълнението на енергийната си програма”, заяви министър Георгиос Лакотрипис. Кипър навлиза в зряла фаза на проучванията на въглеводороди, обяви той.

Девет нови сондажа, проучвателни и потвърдителни, са предвидени да бъдат извършени през 2020 г. и началото на 2021 г., според обявения от правителството в Никозия план след преговори с лицензираните компании. От три до шест последователни сондажа трябва да извърши френско-италианският консорциум „Тотал-Ени”, според подписания в началото на октомври договор. Други поне две пробивания ще направи консорциумът „ЕксънМобил-Катар Петролиум”.

Деветият планиран за тази година сондаж в кипърската икономическа зона е в програмата на консорциума „Нобъл Енерджи – Шел – Делек” за търговското развитие на находището „Афродита” - единственото досега кипърско газово находище, което подлежи на експлоатация.

Най-тежка и конфликтна е програмата на „Тотал” и „Ени”, защото със своите блокове те влизат в директна конфронтация с Турция. Най-важният сондаж за френската и италианската компании е потвърдителното пробиване в находището „Калипсо” в блок 6, в югозападната част на кипърската изключителна икономическа зона. Това е един от блоковете, който според Турция попада частично в нейния континентален шелф, но самият френско-италиански участък е извън тези граници.

Находището, открито от „Ени” през февруари 2018 г., бе обявено за „обещаващо”.  Потвърдителният сондаж в него трябва да докаже по-точно количествата депозити, което има изключително голямо значение не само за неговата разработка, но и за плановете на Кипър за бъдещата газова инфраструктура – терминал за втечнен газ на острова и газопровода EastMed. В блок 6 консорциумът е определил още един участък – „Сатурн”, като своя цел за сондаж през тази година.

Програмата на „Тотал-Ени” предвижда и пробивания в четири други блока /2, 3, 8 и 9/. Сондажът в блок 8 се определя като много вероятен, въпреки че в него вече незаконно се е настанил „Явуз”. Двете компании бяха планирали да го проучат през тази или началото на следващата година. За блока има големи очаквания за откриване на находище на природен газ.

Според версии в кипърски медии има изтичане на информация или кражба на данни от сеизмологичните проучвания, проведени още през 2017 г., тъй като „случайно” участъкът на турския кораб съвпада напълно с определената от консориума точка за пробиване.

Блокове 2 и 3 също се оспорват като принадлежащи на т.нар. Севернокипърска турка република. Именно пред блок 3 през февруари 2018 г. бе първата голяма демонстрация на сила от Турция заради газа в района. Нейни военни кораби блокираха сондажната платформа на „Ени” и не й позволиха да продължи към определения за сондиране участък.

Предвижда се и пробиване в блок 7, лиценз за който правителството на Кипър издаде на „Тотал-Ени” през септември миналата година. Само дни по-късно, в началото на октомври, в него влезе турският сондажен кораб „Явуз”.

Изпълнението на програмата на френско-италианския консорциум се забавя по технически причини. Стана ясно, че сондажната платформа е претърпяла сериозен проблем по време на работата си в офшорната зона на Египет, който е причинил загуба на време. След Египет тя ще се отправи към Ливан и чак след това ще пристигне в кипърската изключителна икономическа зона. Така предварителните срокове се отлагат и се очаква сондажният маратон на „Тотал-Ени” да започне в края на март – началото на април.

Големи надежди са свързани и с двата потвърждаващи сондажа в находището „Глафкос” в блок 10, които трябва да извърши консорциумът „ЕксънМобил-Катар Петролиум”. Планира се това да стане през второто тримесечие на 2020 г. Очакванията се новите пробивания да направят открития, които ще позволят находището да премине към етап на разработване и стратегическо развитие.

Много важен за газовото производство на Кипър е предстоящият сондаж в находището „Афродита”, който ще бъде извършен като окончателно проучване преди да започне добивът от него и първият кипърски природен газ да потече към терминалите за втечняване в Египет. Разработването на „Афродита” показва, че Кипър навлиза в третия етап на развитие на въглеводородите, този на тяхната търговска експлоатация, според кипърското енергийно министерство.

За находището „Афродита” и неговия консорциум „Нобъл Енерджи – Шел – Делек” кипърското правителството издаде през ноември 2019 г. първия си лиценз за експлоатация на въглеводороди /всички други досега са за проучвания за газа/. Споразумението предвижда добитият газ да бъде пренесен по подводен тръбопровод до египетския терминал за втечняване Идку, откъдето вече като втечнен природен газ ще се отправи към европейските и международните пазари. Първият кипърски газ се очаква да бъде произведен през 2025 г. Така чак сред 5 години, ако се запазят прогнозните условия, България ще може да доставя втечнен природен газ от Кипър.

Газопроводът EastMed, другата възможност за транзитиране на ресурс от кипърските находища към Европа, е още по-далечна и спорна от икономическа гледна точка перспектива.

„Втечненият природен газ от съществуващите в Египет инсталации в Идку и Дамиета може да бъде изнесен за Европа, тъй като много ниските разходи за втечняването го правят търговски жизнеспособен и конкурентен, но друг потенциален износ на газ от региона не може да се възползва от това предимство”, смята д-р Чарлз Елинас. Освен това този вариант елиминира всякакви препятствия от Турция.

Готов ли е ЕС за санкции?

Никозия е в бурна дипломатическа активност през последните месеци, за да се противопостави на силния натиск на Анкара. Офанзивата й се засили през тази седмица, след новата турска провокация в блок 8. Единственото й „оръжие” са дипломатическите ходове в търсене на по-голяма международна подкрепа.

„Продължаваме нашите дипломатически и правни усилия да спрем безпрецедентното поведение на Турция”, заяви в понеделник президентът Никос Анастасиадис.

Кипърското правителство и дипломация изтъкват, че действията на Турция са насочени не само срещу Кипър, но и срещу интересите на Европейския съюз, тъй като засягат и други страни-членки и европейски компании, а самият ЕС инвестира в Източното Средиземноморие като алтернативен енергиен коридор за Европа.

В понеделник дипломатическият натиск на Кипър постигна напредък. ЕС засилва работата си по налагането на санкции, т. нар. целеви мерки, срещу конкретни компании и физически лица, които са замесени и отговорни за провежданата незаконна сондажна дейност на Турция в офшорната зона на Кипър.

Решението бе взето на заседанието на Съвета по външни работи в Брюксел, където кипърският дипломат № 1 Никос Христодулидис е призовал за ясен политически ангажимент на ЕС. 

„В светлината на новото турско незаконно сондиране в изключителната икономическа зона на Република Кипър външните министри от ЕС призоват съответната работна група да ускори и завърши работата си по списъците на физически лица и компании , участващи в незаконните турски дейности”, съобщи върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел след заседанието. Той допълни и че тези процедури трябва да бъдат финализирани възможно най-скоро.

Правната рамка, на която ще се основават мерките срещу участващите в турската незаконна намеса в кипърската изключителна икономическа зона, бе одобрена от ЕС през ноември миналата година. Предложенията на Никозия за включване в „черния списък” са предадени в Брюксел още в края на 2019 г. Конкретните имена на бъдещите санкионирани физически и юридически лица трябва да бъдат одобрени от всички страни-членки, които имат различни процедури за ратификация. Дори и с ускоряването на процеса, според решението на външните министри, работата ще отнеме поне месец, коментираха политолози в Кипър.

Санкциите, които ЕС може да наложи, включват замразяване на активи или забрана за влизане на територията на ЕС /за граждани на трети страни/. Освен това на европейските граждани и компании ще бъде забранено да разпределят средства и извършват транзакции към включените в списъка. Целевите мерки не позволяват и на никоя компания с европейски интерес да сътрудничи с Анкара в бъдеще по отношение на сондажите в кипърската изключителна икономическа зона и дори да предоставя услуги за тази цел.

Въпреки, че кипърският външен министър Никос Христодулидис пристига в София за двудневно официално посещение, с „пълна” официална програма, несъмнено визитата му е част и от сегашната дипломатическа мобилизация на Кипър.

През януари кипърски медии, позовавайки се на „турски кръгове” лансираха сценарий за напрежение между София и Никозия. Според тези източници Анкара смята, че поне две държави-членки на ЕС – Унгария и България, няма да дадат съгласие за налагането на санкции срещу юридически и физически лица, участващи в турските дейности в кипърските морски зони.

Турция има всички основания да вярва, че София няма да се присъедини към санкции, тъй като това беше позицията, изразена на неотдавнашната среща на върха на премиера на България Бойко Борисов, който поясни, че страната му изразява солидарност с Кипър и Гърция, но призова двете страни да решат сами проблемите си с Турция, писаха кипърски медии. Според цитирани информации, „турските кръгове” дори са предположили, че „списъкът със санкциите трябва да остане бял и да не се включват имена, тъй като това ще създаде впечатлението, че ЕС поставя под въпрос правата и интересите на Турция в Източното Средиземноморие“.

Самият президент на Република Кипър Никос Анастасиадис не демонстрира увереност, че европейските санкции могат да възпрат Турция от ескалиращите й нарушения на суверенните права на страната му. В понеделник на журналистически въпрос дали ЕС трябва да предприеме по-строги мерки срещу Турция, тъй като обявените досега не действат ефективно, той отговори: „Не искам да създавам никакви илюзии или впечатление, че Европа е готова да предприеме подобни мерки, поне в този момент". И отново повтори, че Кипър ще продължи със същата решителност изпълнението на енергийната си програма с надеждата, че, ако Турция иска мир и решаване на Кипърския въпрос, най-накрая ще трябва да приеме да се придържа към нормите на международното право.