„Американските“ централи – ключови инвеститори или обществен враг

„Ей и Ес Гълъбово″  (МИ1) и „Контур Глобал Марица изток 3″ (МИ3) от началото на 2020 година са обект на засилени медийни атаки. Месец преди това – през декември 2019 г., Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ инциира подписка срещу т.нар. „американски“ централи. Ако в Интернет потърсите „АИКБ“, „американски централи“ и „2019“, ще установите, че в това съчетание упоменаванията за миналата година са 4 300 пъти. Без годината, резултатът е над 37 000 пъти.Твърденията на тази организация бяха подкрепени от някои от национално представителните работодателски структури и намери широко отражение в медийния поток.

Това коментира икономистът Красен Станчев в анализ за в. „Труд“.

Публикуваме основните акценти от позицията на за ролята нат.нар. „американски“ централи- ТЕЦ AES Гълъбово и ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 - за енергийния сектор и икономиката на България, за огромните инвестиции, които ги направиха най-модерните и екологични мощности не само в България, но и на Балканите, както и за постоянният натиск, на който инвеститорите в тях са подложени от политици и работодателски организации от години.

Дори само по заглавията се вижда, че има еволюция в посланията. Постоянен остава само техния предмет - нарочените за враг централи.

Еволюция на аргументите „против“

Застаналите зад АИКБ работодателски организации сочат, че

а) тези две централи „не се пържат“ на високите цени на електричеството (както всички останали) и

б) при такива високи цени повече инвестиции не би следвало да се очакват.

Липсва обаче сравнение на „спестяванията“ от евентуално прекратяване на договорите с МИ1 и МИ3 с разходите по анулирането на договорите и страничните ефекти.

През 2014 г. тогавашният ДКЕВР регистрира прецедент в работата на ЕС като депозира питане в Генерална дирекция Конкуренция дали предишните решения на правителствените органи на България по повод МИ1 и МИ3 са непозволена държавна помощ. В списъка на приключилите дела по такъв повод в Дирекцията не е имало случай институция от страна членка да отправи питане (и съответно да отвори процедура) спрямо решение на друга институция от същата страна.

Оттогава по преписката в Дирекцията, както по всичко изглежда, няма развитие. Споменатите работодателски организации, съдейки по публикациите, стават все по-активни по темата  след средата на 2015 г.

Еволюцията в аргументите има три страни – реторична, тематична и фактологически.

В реториката например има тенденция към огрубяване и народничество на изказа. Тя е особено очевидна през последните четири месеца.

Темите са десет, донякъде се сменят и хронологично изглеждат така:

1. В края на юли 2014 г., веднага след демарша на ДКЕВР в Брюксел, синдикати и работодатели искат правителството да национализира двете централи; говори се и за „непрозрачност“ на договорите, но те са публикувани (по едно и също време с приватизационните договори на ЕРП) и обвиненията временно затихват.

2. През юли 2015 г. в законодателното събрание е внесен законопроект за одържавяване на МИ1 и МИ3, като вносител Валери Симеонов заявява: „пред финал е доказването на непозволена държавна помощ за Марица Изток 1 и 3“.

3. Законопроектът е превод на полски закон от 2000 г., чийто замисъл е изчистването на собствеността преди приватизация; това се случва през 2002 г. (като преди, през 1998 г. е либерализиран достъпа до електропреносна инфраструктура, която пък е вече „закачена“ към тази на Централна Европа и ЕС),[i] и заетостта в сектора е съкратена от 400 хиляди на 150 хиляди души, но и след 2003 г. се запазват субсидиите за отрасъла; разликата с България е, че тя се смята за позволена дори от радикалните „зелени“.

4. Без позоваване на тези важни предпоставки, мотивите към законопроекта, цитирайки Полша, изискват разтуряне на договорите веднага. Този законопроект, както и призивите от 2014 г., не засягат други въглищни централи и други договори за изкупуване на електроенергия, само „американските“.

5. След това „починът на Полша“ е забравен за две години, за да се появи отново в настояванията от първата седмица на 2020 г., отново без споменаване на важните подробности;

6. През 2017 т. се появява нова тема – политиката на ЕС за декарбонизация, която се тълкува (пак от работодателите и някои правителствени експерти, защитаващи проекта „Белене“, а не от „зелените“) като основание за затваряне на МИ1 и МИ3. Пропуска се обстоятелството, че, според изчисленията на Георги Босев и Иван Арсениев, за Доклада на БАН за състоянието на енергетиката от с.г., при тогава действащите норми 70% от сега инсталираните мощности биха могли да работят през 2035 г., през 2040 г. 53%. Ако  се запазят стандартите и цените за замърсяване.

7. През пролетта на 2019 г. възникна ново „обвинение“ – двете централи печелят много, което се повтаря и в края на годината и в публикациите от тази година.

8. През декември 2019 г. възванието е договорите с МИ1 и МИ3 „трябва да бъдат прекратени преди обявяването на търг за капацитети“. Приема се за доказано, че в случая с МИ3 инвестицията е изплатена, макар това да е спорно по принцип и да е много вероятно да се при съдебен процес да се докаже, че не е вярно. Това би означавало спиране на работа на централата, с предполагаеми отрицателни ефекти за Мини Марица Изток, фиска и риск от загубени съдебни спорове.

9. На 3 януари т.г. е направен и опит за доказателство, че заради „американските централи“ електричеството у нас е по-скъпо от другите страни в ЕС и да се изчисли „непозволената“ помощ за мегават час.

10. Появява се нова идея – бюджетът да изплаща договорите с МИ1 и МИ3. Тази идея е формулирана така:

a.  „Ако държавата няма волята и куража да прекрати тази неправомерна държавна помощ, този грабеж, нека да я заплаща тя от бюджета, а не да товари потребителите със скъп ток”;

b. “А не да способства за влошаване конкурентоспособността на почтения бизнес и да потиска икономическия растеж и доходите на хората”;

c. „И понеже държавата няма свои пари (тя ги събира от нас данъкоплатците), може да ги набави, като посъкрати малко раздутата държавна и общинска администрация и ограничи кражбите.“

В този преглед не са включени спорадичните опити (през 2018 г.) сметките да бъдат представени като разход на домакинствата (което е очевидно неправилно) и дежурното позоваване на „правителството на Иван Костов“. То има важно значение, защото е свързано с характера на договорите и „непозволеността“ на помощта от държавата.

Между другото, ако договорите се „заплащат от бюджета“, случаят би бил държавна помощ в чист вид. Но случаят не е такъв.

Какво е действителното положение?

Очевидно е, че някои теми се повтарят и че има опити за обосноваване на някои твърдения със статистика. Съществените повторения са твърденията за „непозволена държавна помощ“ и „изплатената инвестиция“ на МИ3, „скъпото електричество“, „загубата на конкурентност“ и „големите печалби“.

„Най-високата“ цена

Като илюстрация за скъпото електричество е приведена следната картина за 2019 г. за търговията „ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ/IBEX). /виж илюстрация 1/

От нея се вижда – и това е коректен коментар в публикациите от последната седмица, че за изминалата година тази търговия наистина е с най-висока цена в България, ако се изключи Гърция.

Тук обаче има някои тънкости, които не са взети предвид.

На първо място не е отчетено обстоятелството, че пазарът „ден напред“ „изчиства“ количества електроенергия, която остава извън дългосрочните договори, сключени „на гише“ (ОТС). По различни оценки обемът на пазара „ден напред“ на IBEX е около 30% от общите договорени количества.

Цялата търговия се отчита от 2018 г. насам, след съответната промяна в закона за енергетиката. Графиката показва, че средната цена е по-ниска от тази „ден напред“ с около 10% и то за дълъг период от време.

Интересно е и сравнението на пазара „ден напред“ със страна, подобна на и близка до България. На тази графика то е направено в сравнение с енергийната борса на Унгария (HUPX), която се счита за „референтна“ за региона.

Динамиката на цените „ден напред“ е на практика една и съща, след март 2019 г. За предишната част от периода тя е със средно около 10% по-висока в Унгария, включително през студения януари на 2019 г.

Ако сравним цените за индустриалните потребители, които би трябвало да се цитират в посочените становища по повод МИ1 и МИ 3, през първата половина на 2019 г. (това са наличните данни на Евростат), положението е видно в графика 2.

Конкурентност

На практика проблем с конкурентността не би трябвало да има. Или ако е налице, причините би трябвало да се търсят другаде.

В страните с най-амбициозни планове за преструктуриране на електроенергетиката на не-въглеродни релси разликите между цените за индустрията и за бита са много по-съществени. Например в Германия през 2019 г. цената за промишлеността е 3.6 пъти по-ниска от тази за домакинствата.

За страни като България, с политика на поддържане на ниско съотношение между домакинства потребители и индустриални потребители на електроенергия, се създават трудности с финансирането на технологични нововъведения в отрасъла. Причината е в това, че основното оборудване за електроенергетиката се доставя на пазарни цени, които са формирани в страните с друга политика.

Политика на ценообразуване като тази в Германия има следните положителни икономически последици:

- тя позволява по-ниски разходи по прехода;

- стимулира домакинствата да свестяват, а обслужващите ги производители за им доставят по-енергоспестяващи уреди и/или услуги;

- по-малоимотните домакинства не финансират потреблението на електроенергия на по-заможните домакинства;

- цените позволяват на производителите сами да финансират преструктуриранто, разходите по прехода.

Цените за домакинствата

Според преглед на цените на електричество от април 2019 г. на Института за енергиен мениджмънт, за периода от 2007 до 2018 г. за България може да се смята за доказано следното.

Цените на електроенергия се увеличават с около 1/5 по-малко отколкото цените на другите стоки и услуги;

Това е индикатор, че съществени отрицателни ефекти върху потреблението на домакинствата не би трябвало да се наблюдават и това се доказва от динамиката на разходите за храна в домакинските бюджети;

Цените на производство на електроенергия се качват, докато цените на мрежовите услуги спадат;

Мрежовите услуги достигат своето най-високо равнище за периода от 194 лв./мегаватчас през 2012 г., след това остават на по-ниско ниво;

- Регулираните цени за периода юли 2018 - юни 2019 г. са с 6 лв./мегаватчас по-ниски от цените през 2012 г.

На тези и други основания Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт смята, че през следващите години цените на електроенергията със сигурност ще растат само нагоре.

„Големите печалби“

По тази тема също има някои важни, но пропуснати подробности.

Първата е, че чистата печалба на американските централи не е фиксирана, а зависи от това как управляват активите си. Между другото следва да се има предвид, че при такива ограничения чуждестранни инвеститори в енергетиката не следва да се очакват. Единствената перспектива да се печели е административното преразпределение на пазар и кръстосаното субсидиране, за които нагледен пример през 2019 г. е ТЕЦ „Варна“. На него обаче работодателските организации и КНСБ не обръщат внимание.

Втората подробност е, че МИ1 и МИ3 се сравняват с предприятия (при коректно посочени данни от отчетите в Търговския регистър), които не изплащат инвестиции.

Коректната сметка би трябвало да бъде направена по показателя възвръщаемост върху активите (на английски – return on assets), поради простата причина, че точно затова са договорите с двете централи. Тогава би се оказало, че:

- И двете фирми наистина са сред 20-те най-големи в страната според показателя размер на активите в класацията „Капитал Топ 100“;[i]

- МИ1 се нарежда на 9-то място по активи (1 968 млн. лв.), МЕ3 се нарежда на 20-то място (962 млн. лв.), докато средният размер на активите на предприятие от извадката е 1 300 млн. лв.;

- За 50-те най-големи фирми според размера на активите са налични данните за коефициента възвръщаемост от активите, пресметнат като съотношение между нетната печалба и размер на активите;

- МИ3 е на 8-мо място (10.03%), а МИ1 е на 21-во място (4.79%) според показателя възвръщаемост на активите, докато средният размер е 4.16%;

- По-печеливши от МИ3, но често със значително по-скромни активи са Теленор България, Евро Геймс Технолоджи, Солвей Соди, Хювефарма, Аурубис България, Арсенал, Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт;

- А по-напред от МИ1 са Енерго-Про мрежи, Ромфарм Компани, Агрополихим, Асарел Медет (с 40% по-малки активи), Джамбо ЕС.Б, ДП "Ръководство Въздушно движение" (подобно на Асарел), Българска телекомуникационна компания (с около 25% по-малки активи, изплатени), Български енергиен холдинг (с 2.5 пъти по-големи активи), Тракия Глас България (с около 2.5 пъти по-малки активи), Софарма, Кауфланд България и АЕЦ "Козлодуй" (с 1.7 пъти повече активи, вече изплатени).

Подобен анализ бе представен през ноември т.г. и от проф. Георги Касчиев.

„Изплатената инвестиция“

С известно абстрахиране от реалните инвестиции в МИ3 някой може да стигне до извода, че инвестициите от около 700 млн. евро (преди това първоначалната инвестиция е актуализирана няколко пъти) е вече изплатена.

Абстрахирането би следвало да е по повод инвестиционните процеси, предимно в отговор на променени нагоре изисквания за опазване на околната среда (МИ3 е първата ТЕЦ на Балканите, която работи в пълно съответствие с европейски стандарти за безопасност на труда и опазване на околната среда). Работата й започва през 2009 г. Допълнителните инвестиции са направени през периода 2011-2015 г. Общият им обем към края на 2018 г. е около 1.4 млрд. лв. Би било ненаучна фантастика да се предполага, че са изплатени за такъв кратък период.

Междувременно следва да се има предвид, че генерираната самостоятелно от дружеството добавена стойност, по данни от отчетите за периода 2003-2018 г., е 4.2 млрд. лв., а общият размер на непряката добавена стойност (генерираната от доставчиците на МИ3) за периода е 764.1 млн. лв.

При сценарий прекратяване на договора с МИ3, за какъвто се настоява да бъде приложен веднага, би следвало да се предвидят невъзвръщаемите загуби за фиска и икономиката, включително загубите на доставчиците, пропуснатите ползи за компанията и работните места, от спиране на централата.

„Непозволената помощ“

В посланията на АИКБ са приведени данните на основата на действащото Решение на КЕВР (с. 57) за некомпенсираните разходи за двете централи, а след това е направена разлика с други подобни разходи.

В този контекст не е споменато, че двете централи намалиха цената за разполагаемост в началото на 2016 г., в резултат на което НЕК намали разходите си с близо 100 млн. лева на година. Когато се вземат некомпенсираните разходи на всички други централи с подобни договори (ВЕИ, когенерации и пр. – също коректно споменати в публикациите) от същата таблица на Решението, за двете американски ТЕЦ се получава сума над 1.3 млрд. лв.

Посоченото основание е, че при ВЕИ и когенерациите става дума за политика на ЕС, докато при МИ1 и МИ3 такава политика нямало.

Това твърдение също не отговаря на истината: в периода, когато са подписани договорите в ЕС според действащите стандарти, инвестицията в МИ1 и МИ3 е, за да отговори енергетиката на България на тези стандарти. Допълнителните инвестиции в МИ3 са също отговор на такава политика.

Това ще рече, че е правилно да се сравняват 700-млн. с 1,3 млрд. Лв. И че е правилно некомпенсираните разходи за МИ1 и МИ3 да не се определят като „неразрешена държавна помощ“, както се твърди от 2014 г. насам.

Сравнението с Полша също има значение в този контекст. Там нотификацията е направена преди приватизацията на въглищните централи. В България договорите са заварено положение и съответстват на политиките на ЕС.

Питането до ЕК от 2014 г. за „държавната помощ“ за МИ 1 и МИ 3 е безсмислено най-малкото и поради това, че питащите сами фиксират кръстосани субсидии към други части на електроенергийната система, каквито са когенериращите мощности на топлофикационните дружества и т. нар. заводски централи, а в последно време към тях се добавя и ТЕЦ „Варна“. Странно е, че в многобройните изяви срещу „американските“ централи, не се обръща внимание нито на заводските централи (преди), нито на ТЕЦ „Варна“ (сега).

Предистория и ситуацията днес

МИ1и МИ3 са замислени като заместител на малките четири реактора на АЕЦ "Козлодуй" (условие за членство в ЕС, заради изискване за сигурност, безрискова експлоатация и пр.). Тогава правителството уведомява ЕС, че не приема условието за затваряне на тези реактори. (Едва по-късно, през 2002 г. правителството взема собствено решение за тяхното закриване.)

През 1999 г. обаче предизвикателството със старите централи е на лице.

За справяне с това положение през 1999 г. е взето решение за частни инвестиции в две съвременни централи на местен ресурс, какъвто са лигнитните въглища, които да осъвременят технологичната база и екологичния „отпечатък“ на енергетика, в която, освен АЕЦ „Козлодуй“, няма обновяване от средата на 1960-те години.

За държавната ТЕЦ МИ 2 през 1999 г. започват преговори за нисколихвен, с дълъг гратисен период заем от Японската банка за международно сътрудничество. Той е ратифициран от парламента в началото на 2004 г. и възлиза на сума от почти 30 млрд йени (217 млн евро, 15% от които са български правителствени кредит), отпуснати при 2.78% годишна лихва. (По това време българското правителство не може да вземе нови заеми при по-малко от 8%.)

Предвижда се още, че МИ 2 и АЕЦ „Козлодуй“ са единствените базови мощности, оставащи държавна собственост. Единственият възможен начин на финансиране на обновяването на МИ 3 и изграждането на нова МИ 1 е сключването на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

Причината? Много просто -през 2001 г. лихвеният процент по облигации на българската държава е 14.8%, като тогава писахме в публикация с колегата Лъчезар Богданов.

След 2001 г. рационалността на този подход е потвърдена от седем правителства на България и две енергийни стратегии. Не ми е известен енергиен експерт или министър на енергетиката от 1998 година до ден днешен, който да смята, че затварянето Маришките ТЕЦ е необходимо и безпроблемно начинание.

Междувременно „американските централи“ се държат много по-прозрачно и конкурентно, имат по-добри стопански и екологични показатели от „българските“ им аналози.

Странно е как през 2020 г. представители на частния сектор в икономиката могат да пледират за национализация на други представители на частния сектор.

Трайков, Диловска и Рашев, както и всички „прочее“ сме прави да питаме как биха се чувствали всички инвеститори в България, ако всяко следващо правителство би могло да експроприира, да отмени, да прекрати вече сключени договори, само защото те били „неизгодни“ според част от конкуренцията. Няма съмнение, че такова поведение би отблъснало за дълго, ако не и завинаги, всеки чуждестранен инвеститор в България.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

[i] Предимството на използването на такава извадка е, че обединява различни дейности, които изискват голям размер на вложения физически капитал.

[i] За сведение: България е „откачена“ от електропреносната мрежа на бившия СССР през 1994 г., но свързването и регионалната мрежа отнема десет години и още има какво да се осъвременява в тези връзки.