Тома Пикети: Нарастващото социално неравенство и климатичния проблем

Отричането на неравенството идва на смяна на отричането на климатичните промени. За да се създадат нови и приемливи от по-голямата част от хората норми на справедливост, е необходимо да бъдат разчетени усилията, които ще са необходими на различните обществени групи. Това твърди в анализ за “Монд” известният френски икономист Тома Пикети, предават сайтът ИноСми и БГНЕС.

На мястото на отричането на климата, което вече губи позиции (поне външно), идва нарастване на отрицанието на неравенството на доходите. Това е напълно очевидно в случая с френското правителство, чиито действия от 2017 г. се ръководи от позицията, че в страната е налице излишък от равенство.

От тук идват и данъчните „подаръци” за най-богатите в началото на президентския мандат. Както и неспособността да бъдат разбрани исканията за справедливост от страна на сегашното обществено движение. За да сме по-конкретни: валиден за всички пенсионен режим наистина е възможен, но само при условия, че всички положат усилия за повишаване на малките и средните пенсии, даже ако това наложи да се завишат изискванията към по-заможните слоеве на населението.

Стоящите горе трябва да разберат, че старостта и краят на живота носят след себе си нови предизвикателства по отношение на човешкото достойнство и равенството.

На фона на многобройните прояви за стремеж към равенство от страна на широката общественост, в свързани с деловите кръгове медии е налице стремеж да се декларира относителността на неравенството през последните десетилетия. Разбира се, никой не очаква, че издание като „Икономист” ще поведе борбата срещу неравенството, но това не е причина да се изкривяват вече потвърдени факти.

Още по-тъжното е, че правителствата на богатите държави не са положили никакви реални усилия към по-голяма прозрачност при разпределянето на богатствата след 2008 г. След всички гръмки изявления за данъчни убежища, автоматично предаване на банкова информация и т.н. би било логично финансовата непрозрачност да бъде намалена поне малко.

По принцип, всяка държава трябва да има възможност да събира и публикува банкова и данъчна информация, която би позволила да се проследят промените при разпределянето на богатството в зависимост от доходите и имуществото, включително и сред най-богатите. За съжаление, не се случва нищо подобно. На фона на премахването в много държави на прогресивното подоходно облагане и данъка върху доходите от капитали, в много случаи може да се види дори намаляване на обема на достъпни за обществеността данни (например във Франция, Германия, Швеция и САЩ).

Експертите и държавната власт най-често са принудени да се ориентират за рейтинга на най-богатите хора по публикациите в медиите. Тези данни показват увеличаващото се благоденствие на най-богатите, но не отговарят на условията за необходимата прозрачност и надеждност, така че да могат се превърнат в основа на демократично обсъждане на тези критични въпроси.

Предполага се, че живеем в епохата на „голяма база данни”. Това без съмнение е вярно за големите частни монополи, на които им е вменено правото безсъвестно да крадат нашите лични данни. Когато се отнася до статистиката за богатството и необходимото разпределение, ние всъщност живеем в епоха на пълна мъгла, която усърдно се разстила от онези, които се противопоставят на намаляването на неравенството.

Често забравяме, че екологичните проблеми може да се решат само при разглеждането на борбата с неравенството като централен елемент на политиката. Индикаторите на икономическия и социалния прогрес трябва да бъдат изцяло преразгледани. Като за начало правителствата и медиите трябва спешно да престанат да използват понятието „брутен вътрешен продукт” и да се концентрират върху „националния доход”.

Трябва да отбележим две основополагащи разлики: националният доход е равен на БВП минус доходите, изтекли в чужбина (или като се прибавят влизащите от чужбина доходи, в зависимост от страната) и капиталовото потребление (по принцип това трябва да включва потреблението на природен капитал във всичките му форми).

Обществената цена на отделянето на СО2

Нека вземем следния пример: Ако имаме добив на въглеводороди от недрата на земята (или улов на риба от океана) на стойност 100 млрд. евро, БВП ще се увеличи със същите тези 100 млрд. В същото време националният доход няма да нарасне нито с цент, тъй като запасите от въглеводород (или риба) ще намалеят. Освен това, ако се отчете, че изгарянето на тези въглеводороди прави въздуха негоден за дишане, а планетата – за живеене, такава дейност на практика носи загуби за националния доход, след като бъде отчетена цената, която обществото трябва да заплати за отделянето на СО2.

Използването на националния доход и националното богатство вместо БВП и пренасочването на вниманието към разпределението, а не към средните показатели, разбира се, няма да реши всички проблеми. Освен това е необходимо спешно да се увеличи обемът на разглежданите климатични и екологични показатели (емисиите, качеството на въздуха, видовото разнообразие и т.н.).

В същото време не трябва да се мисли, че в бъдеще ще бъде възможно да се проведе дискусия единствено въз основа на тези показатели, дистанцирайки се от доходите и имуществото. За да се формират стандарти за справедливост, приемливи за възможно най-много хора, е необходим инструмент за оценка на усилията, които се изискват от различните обществени групи. Ето защо е необходимо въвеждането на параметри, които ще позволят сравняване на нивото на богатство както в една отделно взета страна, така и между различни страни и през различни интервали от време. Ако оставите настрани понятия като доходи и икономически растеж, природата не може да бъде спасена.

Затваряйки очи за съществуващите социални проблеми, екологичните партии рискуват да зациклят върху благополучието на електората, което ще доведе до запазване на властта в ръцете на консерваторите и националистите. Проблемите на климата и неравенството могат да бъдат решени единствено заедно. И това е още един аргумент в подкрепа на общата борба с отрицанието на климата и богатството.