Проф. Христина Вучева: Европейската минимална заплата е стъпка за сближаване в ЕС

На 14 януари 2020 г. в Страсбург на специален брифинг отговорни представители на Европейската комисия съобщават, че слагат началото на обсъждане на проблема за установяване на минимална работна заплата в Европейския съюз. При избирането на председателя на ЕК, г-жа Урсула фон дер Лайен обещава пред Европейския парламент, че ще положи усилия да се търсят способи за осъществяването на идеята за механизъм, който да предвижда общ порядък за определяне на минимална работна заплата. Това коментира бившият министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./ проф. Христина Вучева в анализ специално за БГНЕС.

В организирания преди европейските избори дебат Франс Тимерманс, понастоящем един от заместник-председателите на ЕК, предложи във всяка страна-членка минималната работна заплата да бъде 60% от средната за съответната страна. Преди това, на 1 март 2019 г. в своето слово за обновяване на ЕС Еманюел Макрон сподели идеята за въвеждане на минимална заплата, съобразена с икономическите условия на всяка страна. Тогава в много от коментарите, казаното от Макрон беше цитирано неточно, като се пропускаше пояснението минималната заплата да се съобразява с условията на всяка страна.

В някои от коментарите от 14 и 15 януари важният за хората въпрос за минималната заплата в ЕС, се представя недостатъчно ясно.

Често необходимостта от общи принципи се подменя с обяснението, че минимална заплата, определена от ЕС е необходима, за да се спасят работещите в някои страни от експлоатация чрез ниско заплащане. Някои наричат това социален дъмпинг. Това е неуместно и неточно определение. У нас и преди то се споменаваше и беше приписвано на Макрон, въпреки че както отбелязахме, той винаги е уточнявал, че минималната работна заплата трябва да е свързана с условията на всяка страна.

Все пак този път е по-трудно да се изопачава и представя невярно въпроса за минималната работна заплата, защото беше направено уточнение от Валдис Домбровскис, че този въпрос е в прерогативите на националните законодателства. ЕС може само да предлага, за тяхно улеснение, някакъв инструментариум за определяне от всяка страна на минималната заплата, но не да налага номинално определена сума, задължителна за всички страни. В икономически план това би било глупост.

Известно е, че в традиционно подредените и дисциплинирани скандинавски страни –Швеция, Дания, Финландия не се определя минимална заплата. Но за сметка на това има силни синдикати и отговорни работодатели, които ежегодно договарят заплащането и то е едно от най-добрите. Няма минимална заплата и в Австрия, Малта и Кипър. В скандинавските страни действащият ред за колективно договаряне се защитава от всички участници в този процес и няма никаква причина, някои да настоява при тях да се въвежда минимална заплата. Ние, обаче се нуждаем от възможни европейски препоръки за определяне на минималната заплата.

Внимателният анализ на коментарите и в настоящият момент и преди инициативата на ЕК, показва и една друга, не особено полезна тенденция. Вижда се желание да се противопоставят интересите на източноевропейските страни на тези от еврозоната.

След споменатия в началото брифинг от 14 януари отново се появиха коментари, че източноевропейските страни нямат интерес дори към някакви общи принципи, които да се прилагат от всяка страна, защото те имали изгода от ниски разходи за работна заплата, за да са конкурентни. Това са некоректни и подвеждащи твърдения, които могат да създадат напрежение и трудности при решаване на други важни за общността въпроси.

Съществуват достатъчно много ясни причини, които определят сериозните различия в разходите за работна заплата на всяка страна. Ето защо е неподходящо въпросът за минималната работна заплата да се обобщава с думите „нужна ни е социална конвергенция”. На всички е ясно, че ни е нужна конвергенция във всички сфери и преди всичко в доходите. За съжаление това не може да се постигне с приемане на Регламенти, Директиви и Решения на европейския съд. За да се сближим на всички нива, което би дало нов импулс на европейския проект, е наложително да се преосмисли начина, по който се организира и управлява ЕС. Това разбира се включва и въпроса за минималната работна заплата, но преди него има други и много по-трудни въпроси, от чието решаване зависят и доходите. Ще изброим някои от тези въпроси без претенция за изчерпателност:

1. Как да се действа срещу настъпателната и агресивна конкуренция на Китай и на САЩ по всички икономически дейности;

2. Как да се организира европейската цифрова икономика и своевременното внедряване на новости – нещо, което е многократно по-трудно при съюз от 27 национални държави и то съюз прегърнал либералната демокрация на фона на държавния капитализъм на Китай и егоистичния капитализъм на Доналд Тръмп;

3. Как да усъвършенстваме прилаганите до сега инструменти за централизиране и разпределение на средства в рамките на ЕС. Не са ли остарели стереотипите прилагани до сега чрез т.н. европейски програми, хвърлящи огромни пари в сфери, които не водят до наваксване на изоставането на ЕС в сравнение с конкурентите му;

Защо не се довършват разговорите за бъдещето на ЕС, които започнаха при Жан-Клод Юнкер. Ако внимателно прочетем казаното от Макрон от 1 март 2019 и словата на г-жа Анегрет Крамп-Каренбауер със заглавие „Да направим ЕС такъв какъвто трябва” – публикация от 10 март 2019 г. ще се убедим, че отсъства общо разбиране по много важни въпроси. Едва след като това се направи, можем да говорим за социалната кохезия.

Сигурно е добре да се спазват обещанията и вероятно затова едно от първите действия на новата ЕК е посветено на по-лесния проблем за възможните правила за формиране на минималната работна заплата в рамките на ЕС. Това може да се осъществи като се организират обсъждания в отделните страни, в които да участват европейските експерти от Брюксел и някои комисари. Ще бъде грешка, ако прибързано се предлагат решения, от които някои страни нямат потребност, а за други – това е много значимо. За нас, например, предложението на Франс Тимерманс за минимална заплата равна на 60 процента от средната за страната, би свършило много добра работа при ежегодните обсъждания на основните икономически параметри.