Бъдещето на енергийния отрасъл се оформя в Азия

За учен от Франция се твърди, че е първият, открил фотоволтаичния ефект, който произвежда електричество от слънчевата светлина. Първият соларен панел е построен в САЩ. Но когато Абу Даби реши да изгради най-големия единичен проект за слънчева енергия, те потърсиха на помощ на Изток.

Страната си партнира с китайски и японски компании за изграждането на съоръжение, което бе официално открито през 2019 г. с пиково производство на соларна енергия от

1,18 гигавата, произведена от 3,2 милиона соларни панела. Това е така, защото Азия, повече от всеки друг регион на планетата, и Китай, повече от всеки друг народ, понастоящем представляват бъдещето на слънчевата енергия и са в основата на последвалата трансформация в цялата индустрия от изкопаеми горива към възобновяема и ядрена енергия. Това е записано в анализ на Световния икономически форум, който бе публикуван на тяхната страница наскоро.

Декарбонизацията променя лицето на енергийния сектор и световната икономика по много начини, отколкото повечето потребители - и дори мениджъри на фирми оценяват. Освен прехода от молекула към електрон, както предполага това преминаване към електрификация, това измества и икономическата основа на индустрията от Запад на Изток като преконфигурира йерархията на компаниите и географските специфики, определящи на енергийния сектор.

Азия е колосът в тази енергийна история. Първо, нейният продължителен икономически растеж и повишаващият се жизнен стандарт ще направят нейните държави водещи потребители на енергия в обозримо бъдеще.

Изследване на BP показва, че Азия, включително Китай и Индия, ще представлява 43% от глобалното търсене на енергия до 2040 г., отделно през същата година регионът ще осигурява повече от 50% от ръста на търсенето на тази услуга. За разлика от това, търсенето на енергия сред 36 държави в ОИСР, което включва повечето големи икономики на Европа и двете Америки, се очаква да остане без промяна.

Слънчевата перспектива на Китай

Второ, места като Китай вече са сред най-важните доставчици на енергия и технологии, базирани не на традиционните изкопаемите горива. До 2017 г. Китай притежаваше 72% от световното производство на слънчеви фотоволтаични модули – за сравнение САЩ държат 1%, а Европа – 2 на сто. От осемте топ производители шестима са азиатски.

Без да се включва електроенергията от ВЕЦ, Китай има някъде около една трета от инсталирания ВЕИ капацитет в света. ЕС има малко повече от една четвърт, а САЩ представляват 14% от световния капацитет. Китай също води световната класация и в производството на хидроенергия.

Тъй като електрификацията в транспорта напредва и търсенето на решения за съхранение на възобновяема енергия расте, то Китай вероятно ще монополизира и този сектор. Страната държи поне две трети от производствения капацитет в света за литиево-йонни батерии в световен мащаб. А тези батерии се използват в електромобилите, смартфоните и лаптопите (според някой оценки делът на Китай дори достига 70%), и изглежда вероятно да се задържи на това челно място поне до 2028 година. А освен, че е най-големият пазар за електромобили, Китай контролира и основната част от производството им.

Китай е третата по големина страна, добиваща тази основната суровина, използвана за производството на батерии, литий - често наричан бял петрол поради нарастващото му икономическо значение. Китайските производители също изкупуват резерви от литий в Чили – страната е втора по добив на тази суровина (Австралия е на първо място).

Неизбежен преход

Разбира се, изменението на климата принуждава енергийната индустрия да претърпи екзистенциална трансформация, която в крайна сметка може да доведе до елиминиране на изкопаемите горива изцяло. И докато повечето ръководители на петролни компании ще бъдат мъртви или поне пенсионирани, преди този преход да се случи, което изглежда е и неизбежният му край, забавянето в търсенето на изкопаеми горива вече се усеща.

В световен мащаб търсенето на петрол ще достигне максимум около 2034 г. според Vitol, швейцарска компания за търговия с енергия и стоки. Според Wood Mackenzie, Ууд Макензи, консултанти по търговско разузнаване, смята, че търсенето в развития свят вероятно вече е надминало своя пик, като страните от ОИСР се очаква да преминат в структурен спад до още през тази година.

Темповете на растеж при глобалното търсене на течно гориво са на път да отбележат драстичен спад през следващите пет години. За разлика от това, търсенето на електроенергия изглежда ненаситно. Процентът на електрификация продължава да нараства по целия свят, като в Азия покритието ще бъде почти 100% през 2030 г. Голяма част от тоз ръст може да бъде осигурена от възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия, а не от изкопаеми горива, въпреки че се очаква природният газ да играе важна роля през следващите години. Това може да се постигне и чрез децентрализация на генериращите мощности, като последните проекти за електрификация в селските райони по места в Малави и Бангладеш, където фермерите по селата използват слънчеви панели и малки генератори, за да осигурят електроенергия за собствените си нужди.

Но въпреки неотложността на проблемите, свързани с климата и бързо падащите разходи за възобновяема енергия, скоростта, с която ще се случи този екзистенциален енергиен преход, е несигурна, тъй като субсидиите преди и след данъчното облагане на изкопаеми горива остават в сила и възпират на потребителите да направят промяната към по-изгоден за околната среда и често по-евтин източник на енергия.

Международният валутен фонд изчислява, че субсидиите след изплащане на данъци върху изкопаеми горива като въглища и петрол , като обществени разходи от замърсяване на въздуха и глобалното затопляне да възлизат на 5,2 трилиона долара през 2017 г. Независимо от скоростта на трансформация, няма съмнение, че тя вече е в ход. Ето защо места като Обединените арабски емирства изграждат съоръжения на слънчева енергия и атомни централи, въпреки че страната е осмият по големина производител на петрол в света. И този преход те извършват с азиатските си партньори. Те виждат бъдещето.