Пускът на „Турски поток“: Старт в конкурентна среда, но в дългосрочен план

Пускът на газопровода „Турски поток“ е насочен към повишаване на надеждността на доставката на руски газ за пазарите на Турция и Югоизточна Европа. Въпреки че моментът на пуск не е най-благоприятният предвид излишъка на „синьо гориво“ на пазара, проектът има бъдеще, пише ТАСС, позовавайки се на анкетирани от изданието анализатори.

Пускът на газопровода, който ще тръгне о компресорната станция „Русская“ в района на Анапа по дъното на Черно море до крайбрежието на Турция се планира на 8 януари. Капацитетът на двете тръби е за по 15,75 млрд. куб м всяка. Първата тръба на газопровода е предназначена за доставката на газ за турските потребители, а втората – за газоснабдяване на страните от Южна и Югоизточна Европа. По-нататък сухопътната част продължава до границата на Турция с определени страни.

В началото проектът за строителството на тръбата по дъното на Черно море носеше името „Южен поток“. Предполагаемата мощност бе за 63 млрд. куб м газ годишно. С осъществяването на проектите за разширение на инфраструктурата за транспортирането на газ през Балтийско море, това би дало възможност напълно да се замени украинския маршрут. Заради противопоставянето обаче от страна на Европейската комисия през декември 2014 г. Русия заяви, че се отказва от осъществяването на „Южен поток“. След известно време проектът придоби нов живот под формата на „Турски поток“, но с по-малка мощност.

„Турски поток“ ще повиши надеждността на руските доставки на пазарите на Турция и Югоизточна Европа, давайки тласък за развитието на газовата инфраструктура в региона и повишавайки устойчивостта на развитието на страните, включително и чрез засилването на ролята на газа в енергийните баланси“, смята заместник-председателя на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.

Директорът на отдела на корпорацията на агенция Fitch Дмитрий Маринченко от своя страна подчертава изгодата на Турция от повишаването на газовата конкуренция на пазара. „Турция е нето вносител на газ. Енергийната й стратегия предвижда намаляване на потреблението на газ, включително и за сметка на „зелената енергетика“, диверсификация на доставчиците на газ и превръщането й в търговски газов хъб, по подобие на Германия в северна Европа. След пуска на газопровода TANAP, който ще доставя азербайджански газ за Турция, а също така на „Турски поток“, Турция се оказва в печелившо положение и може да разчита на конкурентоспособни цени. Портфейлът й включва тръбопроводен газ от Русия, Азербайджан и Иран, а също така LNG, казва експертът.

„За „Газпром“ това означава, че за запазване на дела на пазара в Турция ще трябва да предлага конкурентни цени, така, както това се случва в много други европейски страни. Политиката на „високи цени“ за страните, които нямат възможност да го купуват от алтернативни доставчици, отива в миналото“, добавя той.
Бъдещето
Що се касае до своевременния пуск на „Турски поток“, мнението на анализаторите съвпада, че на фона на излишъка от газ на европейския пазар, моментът за началото на доставките може да не е най-благоприятен. Но това е временна ситуация, а проектът е проектиран за години напред.

По думите на консултанта VYGON Consulting Екатерина Колбикова, резултатите от доставките на руски газ за Турция през 2019 г. може да са от порядъка на 18-19 млрд. куб м в сравнение с 24 млрд. куб м през 2018 година. „Заради намаляването на потреблението, натоварването на първата тръба на „Турски поток“ през 2020 година вероятно ще е ниско – не повече от 60 % (8-9 млрд.куб м), поради слабото търсене и високата конкуренция на LNG и азербайджанския газ. Тези обеми ще бъдат прехвърлени от Трансбалканския маршрут, т.е. От украинското направление“, казва експертът.

Ръстът на доставките на газ по газопровода за европейските страни ще се осъществява поетапно до края на 2020 година: в началото на годината към втората тръба на газопровода ще се включи българската страна, която на свой ред ще може да пренася газ до Гърция и Македония. Не по-рано от средата на 2020 година ще бъде пусната тръбата за Сърбия. Сумарно даденият маршрут ще осигури до 6 млрд. куб м газ за 2020 година, тоест натоварването на втората тръба на „Турски поток“ ще е около 40 %, отбелязва Колбикова. Проблемът е в това, че големите вносители, страни като Унгария и Словакия са резервирали мощности по газопровода едва от началото на 2021 година и средата на 2022 година съответно.

„Най-общо, всички страни, през които ще се пренася газ по втората тръба на „Турски поток“,  днес внасят над 90% от руския газ през Украйна. Това ще даде възможност още през 2020 година да се намалят транзитните обеми с 15 млрд. куб м, или с 18 % от нивото на пренос през 2019 година“, добавя консултантът на VYGON Consulting.
„Пазарът на газ в Европа сега е много конкурентен. Особено като се има предвид това, че расте и дела на LNG, в това число благодарение и на „Новатек“. Особено ситуацията в началото на 2020 г. се усложнява от това, че от една страна, опасявайки се от прекратяването на транзита на украински газ, държавите запълниха подземните си газохранилища над 90 %, а транзитът през Украйна бе продължен. Разбира се, това ще натиска цената, но това е временна конюнктура, а инфраструктурата има дългосрочна стойност, обяснява анализаторът от „Финам“ Алексей Калчев.

„Общ обем на газ на европейския пазар е едно, но газа в отделни райони е друго. Тъй като „Турски поток“ е предназначен за южната част на региона, който не е наситен с въглеводороди, то този проект има бъдеще“, смята той.

С него е съгласен и заместник-председателя на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач. „Конюнктурата сега не е най-благоприятната, въпреки това, дори и при тези условия руският газ има предимства пред конкурентите. Основното е, че работата на газопровода е изчислена за 50 години, затова временните колебания на цените на пазара не оказват сериозно негативно въздействие върху стратегически значим проект“.
Американските санкции

През декември 2019 г. Сенатът на Конгреса на САЩ одобри законопроект за бюджета по отбрана за 2020 финансова година, който задължава администрацията за въвеждане на  санкции по отношение на руските газопроводи „Северен поток 2“ и „Турски поток“. На 11 декември миналата година документът бе гласуван от камарата на представителите. На 20 декември той бе подписан от президента на САЩ Доналд Тръмп и влезе в сила. На този фон на 21 декември базираната в Швейцария компания Allseas, която полагаше тръбата за газопровода „Северен поток 2“ заяви, че спира работа.

Анализаторите все още не виждат голяма опасност за въвеждане на ограничения за „Турски поток“. „Газопроводът вече е запълнен с газ, строителството е завършено, а към настоящия момент се провеждат пускови дейности, така че санкции срещу оператора на „Турски поток“ няма да могат да имат негативни последствия за проекта“, казва Колбикова от VYGON Consulting.

Това мнение се споделя и от Маринченко от Fitch: “Санкциите едва ли ще окажат някакво влияние върху първата тръба от газопровода, по която доставките ще отиват за турския пазар, но може да засегнат строителството на приемната инфраструктура за втората тръба, газа, по която трябва да тръгне за Европа през България“.