Forbes: Американският закон за европейската енергийна сигурност загуби своята актуалност
Kenneth Rapoza
Законът за защита на енергийната сигурност на Европа, изработен от сенатора от Тексас Ted Cruz и насочен за спасяване на Европейския съюз от руския природен газ вече се оказва практически безполезен.
Двете големи газови компании на Украйна и Русия - „Нафтогз“ и „Газпром“ практически се помириха.
Сделката между „Нафтогаз“, държавният „Оператор на газотранспортната система на Украйна“ и „Газпром“ включва в себе си редица договорености, които правят Украйна транзитен пазар за руския газ през следващите четири години. И този газ ще потече за Европа.
По този начин обръщенията към европейците с призиви да не купуват руски газ, тъй като това дава възможност на Кремъл да увеличи приходите си ще бъдат равносилни на опит да бъдат отнети от Украйна 10 % от хазната й и да бъде изгорена на клада.
Всички санкции заплахи за санкции срещу руските нефтогазови интереси се обясняват с рязкото влошаване на отношенията между Киев и Москва, започнали с народното недоволство през 2014 г., напълно подкрепяно от Вашингтон. В зависимост от влошаването на отношенията между двете бивши съветски републики се разваляха и отношенията между САЩ и Русия.
Подписаното в понеделник споразумение е в резултат на проявеното от „Нафтогаз“ търпение по отношение многогодишните дела с „Газпром“ в арбитражния съд в Стокхолм. Както отбелязват представители на „Нафтогаз“ в своето изявление, значение за подписването на сделката е имало и въвеждането на американските санкции срещу „Северен поток 2“ - газопроводът на „Газпром“, който свързва Русия с Германия през Балтийско море.
„Газпром“ се нуждаеше от споразумение, с което да се противопостави на Вашингтон, опитващ се да изплаши европейските му партньори и да ги застави да се откажа от идеята за използването на „Северен поток 2“. В консорциума, на който принадлежи „Северен поток 2“ влизат френската компания Engie и британската компания Royal Dutch Shell.
Американските санкции, за които бе обявено през миналата седмица бяха насочени срещу компаниите, които строят този газопровод. Според някои оценки, до края на строителството на „Северен поток 2“ остават около два месеца.
Сделката между „Нафтогаз“ и „Газпром“ включва в себе си следните точки: споразумение между Операторът на газотранспортната система на Украйна и „Газпром“, в което са разписани условията и количествата за транзит до 2024 година; договор за уреждане на претенциите между „Нафтогаз“ и „Газпром“ според който страните се отказват от всичките си искове един срещу друг.
Тази сделка ознаменува сама по себе си настоящото примирие.
Разривът между Русия и Украйна възникна, когато бившият украински президент Виктор Янукович отказа да подпише споразумението за асоциране с Европейския съюз и направи избор в полза на по-изгодна газова сделка с Русия. Много украинци възприеха тази негова стъпка като потвърждение на това, че Киев се подчинява на волята на Москва и излязоха на демонстрации, които прераснаха в революция на Евромайдана.
Янукович избяга от Киев. Временен държавен глава стана Арсений Яценюк, кандидатурата, на който бе одобрена от Вашингтон. В ситуацията решително се намеси Международния валутен фонд, който предостави на Украйна голям пакет от финансова помощ.
Сега Украйна заема второ място след Аржентина по размерите на програмите за финансова помощ на МВФ.
Свалянето на Янукович се превърна в рязък прилив на недоверие между Москва и Киев. Крим, където голяма част от жителите са етнически руснаци гласуваха за отделянето от Украйна. Русия с радост изпълни волята на Крим, тъй като там се намира единственото пристанище с по-топли води за руския военноморски флот.
Това означаваше също така, че ако Украйна иска да влезе в НАТО ще й се наложи да се окаже от Крим, тъй като този алианс не приема в редиците си страни с неразрешени териториални проблеми.
Анексирането на Крим през март 2014 г. струваше въвеждането на санкции срещу някои руснаци, а по-късно и срещу такива руски компании като „Сбербанк“, „ВТБ Банк“. В резултат на санкциите, въведени още при администрацията на Обама, компанията Exxon загуби 720-милиардната сделка за създаването на съвместно предприятие с руския нефтен гигант „Роснефт“ в Карско море. Фактът, че борбата между двете страни и е започнала заради природния газ не трябва да бъде избягван от наблюдателите, специализирани по отношение на Русия.
Сега, когато газовия въпрос е решен, ситуацията в източната част на Украйна, където проруските сили искат автономия, също може да бъде уредена при новия президент Владимир Зеленски. Това ще донесе полза за двете страни и може в крайна сметка да доведе до отмяна на европейските санкции срещу Русия.
Сега по въпросът за санкциите, Брюксел се продължа към линията на Вашингтон. Въпреки това, заплахата от санкциите срещу „Северен поток 2“ препълни чашата на търпението на европейците и предостави за европейските лидери, които се отнасят към Тръмп в най-добрия случай без особен ентусиазъм, повод за това, че ще се обявят против политиката на Вашингтон по отношение на Русия.
Нещо повече, новото споразумение между украинската и руската газови компании изпълнява редица от изискванията на Минското споразумение. В това споразумение, подписано с посредничеството на Германия и Франция са формулирани тези условия, които Русия и Украйна трябва да изпълнят, за да бъдат свалени санкциите.
Тази част от Минското споразумение, изпълнението, на която осигурява тази сделка включва в себе си изплащането от „Газпром“ на сумата от 2,9 млрд. долара на „Нафтогаз“. Такова бе постановлението на Стокхолмския арбитраж от декември 2017 г., а след това още веднъж през февруари 2018 г. Представителите на „Нафтогаз“ съобщиха, че „Газпром“ напълно е изплатил тази сума на 27 декември 2019 година, демонстрирайки своята готовност за изпълнение на условията по сделката.
Отказът от всички съдебни дела, по които досега няма окончателни решения, а също така и договореността за минималните количества за транзит на газ през 2020 година съставляват 65 млрд. куб м, а през 2021-2024 години – по 40 милиарда кубични метра, също се вписват в условията на Минското споразумение. Тази сделка между „Нафтогаз“ 4 „Газпром“ има голямо значение за украинската икономика.
След революцията на Евромайдана, украинският БВП рязко спадна. През това време Украйна се превърна във Венецуела за Европа. Украйна започна постепенно да се възстановява почти преди две години и сега темповете на ръст на икономиката и надвишават 4 %.
През миналата година Украйна, според някои оценки загуби около 3 млрд. долара от приходите си от транзита на газ – това са примерно 71 млрд. гривни. За да стане по-ясно - през октомври 2019 година бюджетният дефицит на Украйна бе 30,2 милиарда гривни. През миналата година данъчно облагаемият доход на „Нафтогаз“ съставляваше около 14 % от общия държавен бюджет на Украйна.
Засега не е ясно колко сериозна роля при сключването на тази сделка са изиграли канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Емнюел Макрон. В началото на декември те се срещнаха с Владимир Путин и Зеленски в Париж. Меркел и Макрон управляват страни, вложили милиарди долари в руските газови сделки.
По-рано Франция вече се сблъска с американските санкции. Френската компания Total инвестира огромни средства в иранския петрол и американските санкции поставиха тези инвестиции под заплаха. Съът на Ню Йорк глоби френската банка BNP Paribas с 8,9 милиарда долара за нарушаването на санкциите по отношение на Иран през 2015 година.
Макрон призова да се сложи край на шестгодишната нова студен война с Русия. По стандартите на САЩ по отношение на него може да бъде започнато разследване по подозрение за „сговор с Русия“. Както и по отношение на Меркел, чиято страна ще бъде крайната точка за „Северен поток 2“, на строителството на който САЩ смятат да попречат, както заяви Държавният департамент през миналата седмица.
Немските компании Wintershall и Uniper са партньори в консорциума, притежаващ този газопровод. Въпреки че Макрон и Меркел не са свързани, с каквито и да е лични делови отношения с руското правителство, техните правителства имат големи делови интереси в Русия, а не президентът Тръмп.
Русия е основният конкурент за експорта на американски LNG за Китай и Европа.
САЩ заявяват, че извънредната зависимост на Европа от руски природен газ носи сама по себе си огромен риск. Америка твърди, че Европа трябва да диверсифицира източниците на газови доставки.
Страните като Германия обаче предпочитат да увеличават дела на енергията си от слънце и вятър в енергийните си системи.
На Европа се пада достатъчно голям дял от експорта на американски LNG.
Обединеното кралство, Франция и Испания са сред петорката от най-големите вносители на американски LNG.
Според новите данни на правителството на САЩ, в сравнение с октомври 2018 година, през октомври 2019 година обемът на експорт на американски LNG е нараснал почти два пъти до 177,8 млрд. куб фута. През октомври 2019 г. от САЩ са били изпратени 52 партиди – основно от Тексас и Луизиана – в сравнение с 28 партиди през октомври 2018 година.