Приложими бизнес модели на нови ядрени мощности на либерализирани енергийни пазари

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1500
article picture alt description

Анализ на енергийния експерт Антон Иванов пред сп. “Енергетика – електроенергийни ракурси”.

Политиките, които определят рамката за развитие на нови енергийни проекти в Европейския съюз са:

• Ниско въглеродна енергетика;

• Децентрализирано производство;

• Използване на иновативни технологии;

• Осигуряване на възможности за участие на потребителите.

Съответстващите на горните политики перспективни технологии за реализация на нови електрогенериращи мощности в хоризонта

2030 година са:

• ВЕИ;

• АЕЦ;

• ТЕЦ на природен газ.

Основен акцент при планиране се поставя върху реализация на ВЕИ проекти, но тежките въпроси за промяна на електропреносните системи и осигуряване на адекватни акумулиращи капацитети водят до необходимостта от изграждане на нови базови мощности и използване на изкопаеми горива още дълго време.

Въпреки че на първо място в политиките на ЕС е поставена пазарната конкуренция, по-задълбоченият анализ ни насочва към извода за наличие на целенасочени административни действия за формиране на пазара. Целта е постигане на такива пазарни цени, които осигуряват инвестициите в най - разпространените технологии за възобновяема енергия, без нуждата от публично подпомагане.

Според Доклад на ЕК „Енергийни цени и разходи в Европа“, към 2030 година се очакват по-високи от текущите цени на електрическата енергия, които ще благоприятстват развитието на ВЕИ, а ограничаването на изкопаемите горива става за сметка на допълнително облагане. При липса на подкрепа, новите АЕЦ в Европа могат да постигнат пазарна устойчивост при оптимизация на капиталовите разходи и внедряване на „стандартизирани“ проектни и технологични решения. Така за ядрените проекти на преден план излиза управлението на финансовия риск, а реализацията им се основава на система за разпределение на финансовия риск между широк кръг от участници – фигура 2.

Изхождайки от задълбочения анализ в доклад на МААЕ [2] може да се изведат основните взаимосвързани условия, които формират пакета документи за успешен ядрен проект. Във всички разглеждани случаи досега ангажиментът на държавата към проектната компания е определящ фактор за формиране на пакета договори за изграждане на нова АЕЦ.

Настоящите механизми за осъществяване на инвестициите в нови ядрени централи са изследвани в анализ на екип от МААЕ.

Посочени са моделите на собственост и подхода за осигуряване на собствено финансиране за изграждане на АЕЦ за повече от 100 проекта, като основните са изведени в таблица 1. Тези модели са приложими в различна пазарна среда – както за либерализирани пазари, така и за регулирани икономики.

Всички изследвани проекти прилагат механизми за преразпределяне на финансовите рискове, които най-често вклюват:

• регулирани тарифи;

• дългосрочни договори;

• PPA – договор за изкупуване на произведената енергия;

• CFD – договори за разлики.

Тази специфика на ядрените проекти определя необходимостта от задълбочено обосноваване на прилагане на инструменти за насърчаване на инвестициите и ролята на съответната държава.

• България е избрала вариант за реализация на ядрен проект за блокове от поколение III чрез формиране на проектна компания, на пазарен принцип и без държавна помощ.

• У нас има и възможност да се реализира проект на база на корпоративно финансиране с привличане на банково кредитиране в етапа на строителните работи в рамките на съществуващата атомна централа.

• България изостава при осигуряване на бъдещи възможности за развитие на Малките модулни реактори, поради ниската степен на подкрепа за проучвания и иновации в тази област.

Има високи очаквания за преход от държавно управлявани програми към търговски иновативни програми, което се обсъжда задълбочено в доклад на МТИ [4]. Този преход от съвременните комерсиализирани ядрени инсталации на базата на типизирани проекти от генерация III+ ще стане възможен след утвърждаване на проектите за Малки модулни реактори.

На фигура 3 е представена рамката за стъпаловидно навлизане и излизане от експлоатация на различните технологични генерации. Важен аспект за ядрения бизнес обаче е необходимостта от устойчиво поддържане на специализирана инфраструктура и управление на знанията.

Малките модулни реактори са обект на засилен интерес и понастоящем се наблюдават прототипи в етап на реализация в редица държави. Очакването за достигане до етап на комерсиално предлагане е за периода след 2030 г., като предимство в осъществяване на проекти с такива технологии ще имат държавите, които сега разработват или подпомагат разработване на прототипи. Актуалните теми за дискусия в рамките на подготовката на стратегиите за развитие на енергийния сектор са:

• Нисковъглеродната енергетика все още има нужда от устойчива производствена база, каквато осигуряват АЕЦ.

• Развитието на всеки нов ядрен проект е свързано с преодоляване на редица типични затруднения, поради което е ключово наличието на адекватна национална политика и поддържането на инфраструктура в ядрената област.

• Все още ядрените мощности са пряко свързани с национални стратегически интереси и са част от национаните планове за развитие. Всички изследвани проекти прилагат механизми за преразпределяне на финансовите рискове, които най-често вклюват:

• регулирани тарифи;

• дългосрочни договори;

• PPA – договор за изкупуване на произведената енергия;

• CFD – договори за разлики.

Тази специфика на ядрените проекти определя необходимостта от задълбочено обосноваване на прилагане на инструменти за насърчаване на инвестициите и ролята на съответната държава.

• България е избрала вариант за реализация на ядрен проект за блокове от поколение III чрез формиране на проектна компания, на пазарен принцип и без държавна помощ.

• У нас има и възможност да се реализира проект на база на корпоративно финансиране с привличане на банково кредитиране в етапа на строителните работи в рамките на съществуващата атомна централа.

• България изостава при осигуряване на бъдещи възможности за развитие на Малките модулни реактори, поради ниската степен на подкрепа за проучвания и иновации в тази област.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща