Advance: Лоялен член на ЕС и приятел на Русия. Може ли България да бъде и едното и другото?
Автор: Vedran Obućina, Хърватия
Оказва се, че редица шпионски скандали в края на 2019 г. влошават отношенията между България и Русия. Въпреки това българските власти не виждат сериозна заплаха от политиката на руснаците. Това е така, защото благодарение на културните и исторически връзки българското общество симпатизира на Русия. Страната се смята за ключов партньор на България в енергийния сектор. Българо-руското сътрудничество може да задълбочи разделението в Европейския съюз по отношение на Русия. Към нея гравитират православните граждани на България, Сърбия, Гърция и Черна гора, където още помнят помощта, оказана от Русия на тези страни в борбата им за независимост. Усещането за културна близост с Русия, често подхранвана от масовата информация, подпомага формирането на некритична православна позиция и враждебно отношение към ЕС и НАТО. За това, доколко значителен е този фактор в руската външна политика, говори участието на 250 доброволци от Сърбия в боевете в Донбас през 2014 г., мнимият опит за преврат в Черногорието през 2016 г. преди влизането на страната в НАТО и вълненията през 2018 г. в Гърция с участие на тези, които се обявиха против договора със Северна Македония.
В началото на септември 2019 г. българският премиер Бойко Борисов (и лидер на партията „Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) активизира дейностите, насочени срещу руските спецслужби и пропаганда. Първо, българското Министерство на външните работи се обяви против изложбата в руското посолство послучай годишнината от комунистическия преврат на девети септември 1944 г. Изложбата представяше влизането на Червената армия в България като „освобождение“. В същият ден Никола Малинов, лидер на българското движение и русофил бе арестуван по обвинение в шпионаж в полза на Русия. През октомври България отказа акредитация на руския военен аташе и отзова още един дипломат. Всичко това се случи малко преди местните избори, на които партията ГЕРБ, насочена към победа в София заложи на антируски настроеният електорат, съсредоточен основно в столицата. Всичко това вероятно е помогнало на Борисов (той е известен с антируските си настроения, макар че наскоро Съединените щати разкритикуваха прекомерната му подкрепа за руските политици) да засили позицията си преди посещението в Белия дом пред ноември. Истината е, че реакцията на Русия също може да е потвърждение, че всички тези действия са имали в голяма степен демонстративен характер. През ноември Русия награди Малинов с орден Дружба, а българското правителство изобщо не реагира на това. До края на декември Русия като отмъщение трябва да отзове български дипломат. Но напрежението спадна след срещата на Борисов и руския посланик в България на шести декември, когато премиерът направи примирително изявление.
Партия ГЕРБ, която се позиционира като политически гарант за евроатлантическата ориентация на България също е принудена да се старае да не загуби проруски настроените избиратели. Дори войната в Украйна не промени отношението на българите към Русия. Това потвърди и допитване на Alfa през 2015 г. Оказа се, че 61 % от анкетираните се отнасят позитивно към Русия и само 30 % изпитват неприязън към нея. От допитване на Gallup, проведено през 2018 година следва, че според мнението на 54 % от запитаните, историята със Сергей и Юлия Скрипал във Великобритания – това е антируска провокация. Само 30 % смятат, че руснаците действително са посегнали на живота им. За разлика от нерешителното правителство, президентът на България Румен Радев отстоява по-близки отношения с Русия. Националистическата партия Българско национално движение (ВМРО) от управляващата коалиция „Обединени патриоти“ е откровено проруски ориентирана, както и опозиционната Българска социалистическа партия и партия „Воля“. Само Националният фронт за спасение на България (НФСБ) заема антируска позиция.
Радев и проруските партии искат Европейският съюз да отмени санкциите срещу Русия. Въпреки че Борисов смята, че тези мерки са неефективни и дори вредни за икономиката на Европейския съюз, той заяви, че няма да наруши единството на Европейския съюз по този въпрос. В интерес на истината, той също отбеляза, че Гърция и Унгария например, са недоволни от санкциите. Очевидно е, че той даде сигнал: България ще подкрепи потенциална коалиция на противниците срещу продължаването на санкциите.
Както и преди остават въпроси, свързани с противоположните позиции на България и Русия по отношение на Турция. София смята Русия за противовес на Турция, независимо от традиционно добрите турско-руски отношения. Българите се безпокоят от многобройното турско малцинство и заплахите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да пусне огромен брой бежанци през българските граници. Всички тези опасения заставиха България през октомври 2019 година да позволи на руската военна авиация да се възползва от въздушното й пространство при ученията в Сърбия. Между другото, другият член на Европейския съюз Румъния не даде разрешение за придвижване на руските военни през участъка си на Дунав. Освен това преди посещението си в Съединените щати, Борисов заяви, че няма да се съгласи на създаването на морски бази на НАТО в България. Така той потвърди решението, взето през 2016 година. Тогава бе блокирана румънската инициатива за организиране на постоянно присъствие на морски сили на НАТО в Черно море. България смята подобни идеи за провокация срещу Русия и е убедена, че това ще повлияе на туристическия поток от Русия (годишно това са около половин милион туристи, или почит седем процента от общия туристически поток в България).
Българските власти не виждат също така заплаха от сътрудничеството с руските отбранителни компании. Така например през 2018 година страните се договориха за модернизация на 15 изтребителя МиГ-29 за 49 милиона долара, при условие, че руската корпорация МиГ ще извърши всички дейности в България. През 2019 година български компании поръчаха ремонт на два вертолета Ми-17 и четири Ми-24 за 21 милиона долара, но 67 % от работите се изпълняват от руски изпълнители. Поради това Съединените щати обвиниха България в това, че заобикаля санкциите срещу Русия. Решението, взето от правителството на Борисов през юли 2019 година за закупуването на осем F-16 е отговор на тези обвинения и обяснява желанието на България да потвърди верността си към алианса.
България може да пострада в случай на спиране на доставките на газ от Русия, която обезпечава до 90 % от газа, потребяван в тази страна и да плати за транзита за други страни - потребители. Русия планира от 2030 г. да се откаже от транзита на газ през Украйна след пуска на газопровода %Северен поток 2“, а също така и тръбата на „Турски поток“ от Турция за Сърбия и Унгария. В България тези планове предизвикаха опасения, тъй като тя би искала една от този газопровод да излиза на нейна територия. Русия даде да се разбере, че обсъжда алтернативно трасе през Гърция, отбелязвайки, че до спирането на проекта „Южен поток“ е изразходвала в сътрудничеството си с България 800 милиона долара. Вероятно с помощта на този аргумент Русия е искала постигане на по-изгодни политически и финансови условия за инвестициите, тъй като през октомври 2019 година саудитска компания започна строителството на „Турски поток“ на българска територия. Тази компанията ще покрие около 80 % от разходите от общо 1,1 млрд. евро, компенсирайки ги от транзитните такси, които достигат около 180 млн. евро годишно.
Русия също така е основен партньор на България в сектора на ядрената енергетика. Руската компания „Росатом“ осигурява за АЕЦ „Козлодуй“ гориво. Затова „Росатом“ е най-вероятният потенциален инвеститор в АЕЦ „Белене“, строителството, на който кабинетът на Борисов спря през 2012 година, заради стремително растящите разходи. „Росатом“ като изпълнител получи през 2016 година 620 милиона евро като компенсация за един предаден на България реактор. Президентът Радев и опозицията настояват за завършване на АЕЦ „Белене“. За да се успокои опозицията, партията ГЕРБ предложи законопроект, според който правителството получава правото да намери инвеститор за тази АЕЦ. Желание заявиха 13 компании. Правителството заяви, че инвестициите ще са напълно търговски, намеквайки при това, че планира да се възползва от руските реактори, които вече са доставени в България. Това дава на „Росатом“ технологично предимство.
Проруските настроения в българското общество и политическата класа означават, че общата лоялна позиция едва ли ще се промени. Неотдавнашният шпионски скандал в България се възприема просто като инцидент, от който се възползваха изключително на местните избори за акумулиране на политическия капитал за Борисов преди срещата му с американския президент Доналд Тръмп. България не вижда в Русия военна заплаха, затова се отнася с внимание към всичко, което е свързано със засилване на югоизточния блок на НАТО. Наистина България няма чак толкова голяма тежест, тъй като главният европейски партньор в Черно море по въпросите на сигурността – това е Румъния. Въпреки че България се отнася скептично към антируските санкции, но съдейки по всичко, тя няма да настоява за отмяната им. Затова, стремейки се към единство на страните от Европейския съюз по този въпрос, на Брюксел вероятно няма да се наложи да вземе под внимание българското мнение. Въпреки това е напълно възможна коалиция на големите държави, противопоставящи се на санкциите. Българските управляващи виждат в Русия гарант за енергийната сигурност, както и постоянни приходи от транзита на га. Активирането на енергийното сътрудничество с България също засилва и влиянието на Русия на Балканите. Строителството на тръбата от „Турски поток“ може да постави под въпрос рентабилността на газопроводите, които се поддържат от Европейския съюз, а това са BRUA (България-Румъния-Унгария-Австрия) и ТАР (Трансадриатическия газопровод Гърция-Италия).
Оригиналът на публикацията: https://www.advance.hr/pregled-vijesti/tema-dana/
Становището в тази статия отразява гледната точка на хърватското издание Advance.