Европейската зелена сделка – за начало, два големи въпроса

Зоя Василева, управляващ партньор MLMP

Приоретизирането на европейските цели за въглеродна неутралност е неизбежно. Това отговаря на философията на Европа и нейните ценности. И на призивите и на засилената активност на „The European Youth“. Основен момент в ЕЗС е „Citizens and Business behavior change“. Нещо, с изключително значение, може би най-трудната част от т.н. сделка. Тя ще поражда дискусии и спорове и ще генерира противоречия между различни обществени групи. Европейското общество няма да избегне популистки настроения и движения. Нейната комплексност и големи амбициии, означават фундаментална обществена и икономическа трансформация, невъзможни без силна политическа воля, но и търсене на консенсус,  планиране, разумни и обосновани решения.

Балансът

Не поставям акцент върху изпълнението на ЕЗС, рано е за това, тъй като публикуваните документи, все още са само базови насоки за въздействие. Тепърва ще се работи детайлно по тях, преди да можем да говорим за механизми и инструменти за изпълнение на целите. И преди Европа да е започнала да изработва конкретни решения, трябва сериозно да се замислим за Баланса. Между част от зелените мерки, неизбежно водещи до рестрикции за развитие на икономиката и рестежа в Европа, респективно нейната конкуретноспособност и това как да ограничим до максимум тези негативи. Има ли баланс, къде е той, къде липсва, как да се въздейства там, където балансът е трудна задача, изискваща сложни решения. Ще се работи на два фронта – мерки и дейности, които имат потенциала да генерират растеж и такива, които могат значително да го ограничат. С едни и същи инструменти и механизми ли ще се въздейства? Очевидно не, и е необходим сериозен дебат преди вземане на решения и изработването на механизми за прилагането им.

Първо, трябва да се запитаме, какво научихме от направеното през последните години, в сферата на редукция на въглеродните  емисии, защото в тази насока работиха много хора и институции, има адекватна нормативна рамка, бяха инвестирани милиони евро. Трябва да се направи ревизия на свършеното, като усилия, ресурси и резултати. На европейско, но и на национално ниво. Ако има грешни подходи, неефективна организация, мултиплициране на негативи, това трябва да бъде избегнато или поне сведено до минимум, от тук нататък. Това, което работи добре, да бъде използвано и надградено.

Второ, да се търсят и прилагат ефективни и балансирани механизми между мерки за въглеродна неутралност, някои от които са рестриктивни по своята природа и ограничаващи растежа, такива, които са способни да стимулират или поне да не пречат на растежа и последно такива, които са в състояние да генерират съществен растеж. Колко от горчивото лекарство да бъде дадено и по каква схема, трябва да се решава, след внимателен анализ по сектори, мерки, стимули и пр. механизми.

Не бива, по никакъв начин, да се приема, че Европейската зелена сделка ще убие икономиката на Европа. Такива твърдения се чуват немалко. Това е твърде опростенческо заключение, което се базира на инстинкти, а не на разумнен анализ на ситуацията по сектори, проблеми, мерки за въздействия и пр. При всечки случаи, ще бъде слажно да се намерят добрите баланси, защото ЕЗС компилира в себе си екологични, енергийни, климатични, индустриални, икономически и социални аспекти. Но в никакъв случай не трябва да се забравя, че в някои от сферите на Climate mitigation actions има икономически смисъл, бизнес и потенциал за растеж. Един и може би основнен проблем, който не се разбира от много участници или засегнати в тази сфера е това, че някои проекти, също инвестиционни, не генерират приходи от икономическа активност, а от оптимизация. Колко интересна може да бъде тази отпимизация, може ли да се финансира пазарно, може ли да се изплаща адекватно и пр., това са важни въпроси, на които трябва да се търси отговор, чрез подход, базиран на добрите практики за финансиране на инвестиционни проекти.

Инвестиции. Финансиране. Инвестиции.

Каквото и да говорим, отново и основно става дума за инвестиции, значителни при това. По груби разчета за ЕС става дума за поне €260 милиарда /годишно. По сектори нещата изглаждат така: (в милиарда евро) €125 за жилищния сектор, €71 за сектора на усругите, €21 транспорт, €21 за генериране на енергия, €4 за индустрията и т.н. И тези числа са валидни при стария таргет за редукция на СО2, от 40% до 2030. Новите цели са други – 50-55% редукция, т.е и необходимите инвестиции ще са още по-големи.

Дори Европа да отделя значителна част от бюджета си за справяне с климатичните промени, такива са намеренията на ЕК, това пак ще е недостатъчно. Трябват огромни, частни финансови ресурси – от гражданите, от бизнеса, но най вече от банките и другите финансови пазари. Без частни капитали Зелената сделка е обречена на недостатъчни резултати и провалени амбиции. Как да ги привличаме? Ако въздействаме на частния капитал институционално, с призиви да бъдат Sustainable, със стимули от различен характер, това не е устойчив модел и не може да даде мащаб. За да има мащаб, трябва да има поле за бизнес за частните финансови интситуции, в зелените проекти, т.е. трябва да се търси cost-efficiency. Само в този случай ще има активно финансиране, с добър резултат. Защото, освен принос в постигане на зелените цели, банковата система трябва да остане стабилна.

Темата за търсене и базиране на решенията на cost-efficiency е важна не само от гледна точка на финансирането, а и от гледна точка на тези, които инициират и/или изпълняват мерки и проекти. Ако тези субекти разчитат на субсидии и стимули, това ги прави пасивни и незаинтересовани, в значителна степен. Освен това, практиката показва, че проектите, финансирани приоритетно с публични средства не са достатъчно ефективни и в основния резултат, който се търси, например енергийно спестяване, редуциран СО2, спестена вода и пр. Например за България, при проекти за намаляване на енергийната консумация, инвестициите чрез грантове за спестяване на 1 мВ/час енергия са близо 2 хилади лева, докато при пазарни механизми инвестицията е под 1000 лева. Ако твърде много се разчита на грантове и субсидии, в сегашния им вид, това няма да доведе до нищо повече от устойчива пасивност, слаби и бавни резултати за цялата еко система. Това се случва от години.

Още по-лошото обаче е това, че много проекти, които са изцяло жизнеспособни икономически и финансово, се финансират с публични средства, вместо с частни ресурси. А за недобри финансово проекти публичните средства не достигат (защото публичните пари по презумция са малко) и те не се реализират. Така, вместо да се създаде среда за зелени инвестиции, която да стимулира всички заинтересовани страни и да се създаде пазар, който може да да генерира бизнес и растеж, се случва обратното, ограничава се икономическа активност. От тези механизми, които са създадени да стимулират. Не могат да се изпълнят целите и усилията за борба с измененията на климата дават слаби резултати. И се пилеят знаителна част от публичните ресурси. Защото няма cost-efficiency подход.

Внимателно с грантовете, те трябва да се използвата само като средство за подобряване на банкируемастта на проектите, за да могат те да станат атрактивни за частните финансови институции, а не да се използват като основно финансиране. На ниво проект, а не на група проекти. Публичните ресурси трябва да отиват само там, където частното финансиране е невъзможно. Този подход ще стимулири всички участници в проектите за ограничаване на въглеродните емисии, както тези, задължени да ги правят, тези които ще финансират, тези, които ще получат директните ефекти и в крайна сметка, цялото общество.

За успеха на ЕЗС и за да се избегнат максимално успешно очакваните негативи в някои области, но и да се постигнат и добри икономически и социални ефекти, е необходима комплексна експертиза и подход при вземане на решения, както и внимателно планиране. Обикновено, финансистите стоят малко настрана, а огромната активност се пада на политици, технически и инженерингови експерти, специалисти по правни въпроси и законодателство, еколози и пр. Въпреки че, основен фундамент на философията на Европейската Зелена Сделка са инвестициите, които трябва да бъдат направени, съответно начините, по които тези инвестиции ще бъдат финансирани.

Времето е фактор

Тъй като в основата на Зелената сделка стои остойностяването и движението на цените на въглеродните емесии (само нагоре), времето за започване на конкретни действия е съществен фактор. Съображенията за ефективност сочат, че зелените инвестиции трябва да бъдат реализирани възможно най-скоро, преди цените на въглеродните емисии да се повишат значително, така че домакинствата и компаниите да могат по-безпроблемно да преминат към зелени алтернативи, когато това се случи.

ЕИБ, зелената банка на Европа. Частно финасиране за Зелената сделка.

Освен управител на Mattig-Levercom Management Partners Ltd. Зоя Василева е експерт и на EASME за създаване на успешен и растящ бизнес на основата на иновации и член на експертната група по Taxonomy& Tagging към EEFIG (Energy Efficiency Finnacial Institutions Group, която е съвместна инициатива на ЕК и UNEP (United Nations Environmental Program) за увеличане и оптимизиране на финансирането на проекти за редукция на СО2 чрез Renewables и намаляване на енергийната консумация.

Текстът изразява мнението на автора по темата за Европейската зелена сделка.