Какво се крие зад данните - 74,1 процента изпълнение на националната цел за енергийни спестявания

В резултат на изпълнението на енергоспестяващи мерки във всички сектори на икономиката, както и на приноса на всички задължени лица, за периода 2014-2018 г. в България са спестени 6 167 GWh енергия. С това страната е изпълнила 74.1% от националната си цел за енергийни спестявания до 2020 г. Това посочва годишния отчет за изпълнението през 2018 г. на Националния план за действие по енергийна ефективност 2014-2020 г., който правителството одобри тази седмица. Какво се крие зад тези цифри и ще може ли страната ни да постигне стопроцентно изпълнение по ангажиментите за енергийни спестявания? Този опит направиха неотдавна АУЕР, както и министерствата на енергетиката, на икономиката и на благоустройството.

Нивото на изпълнение от 74,1 % към 2018 г., отчетени през 2019 г.  не е достатъчно, тъй като срокът на изпълнение на ангажиментите на България по енергийна ефективност изтичат през следващата година. За постигането на стопроцентното изпълнение вече се търсят пътища и механизми.

Нивото от 74,1 % означава, че постигнатите енергийни спестявания са в размер на 6 167, 1 GWh. Поставената крайна цел  според Националния план за действие по енергийна ефективност  е за  постигане на спестявания от 8 325,65 GWh до 2020 г. или 716 ktoe при крайното потребление и 1590 ktoe (18 488,52 Gwh) при първичното енергийно потребление. От тях 116 ktoe или 1965,13 Gwh в процесите на преобразуване, пренос и разпределение в енергийния сектор, сочи информацията по темата, предоставена неотдавна на комисията но енергетика към парламента, която проведе и дискусия и обеща още една такава поради две причини – от една страна догодина  изтича периодът на ангажиментите на страната ни по енергийни спестявания, а от друга сериозните проблеми, които срещат задължените лица.  

В Бълария схемата за задължения се изпълнява чрез комбиниране на индивидуални цели за енергийни спестявания на търговци на енергия и алтернативни мерки. Към настоящия момент при изпълнението на схема за задължения за енергийни спестявания България среща затруднения. За периода 2014-2018 г. България изпълнява 48,4 % (935 ktoe) от общата комулативна цел от 1942,7 ktoe за енергийни спестявания. Към момента схемата разчита предимно на енергийни спестявания, осъществени по алтернативната мярка за саниране не жилищата  ( Национална програма за многофамилни жилищни сгради), тъй като задължените лица срещат сериозни затруднения при идентифициране на възможностите за предоставяне на енергийно ефективни услуги на крайните си клиенти, свързани с мобилизирането на експертен и финансов ресурс.

Една от възможностите, според заем.-министъра на енергетиката Жечо Станков е искане за дерогация по схемата за задължените лица. Причината е, че тя е въведена в действие в страната ни по-рано от съответната европейска директива. Освен това се преговаря и с индустрията тази част от енергийните спестявания, които не могат да се реализират на пазара да се използват и да бъдат отчетени към края на настоящата година. По този начин през следващата година страната ни със сигурност ще отчете пълно изпълнение на програмата за енергийни спестявания.

По-важното в случая е да реши проблема с енергийните спестявания за задължените лица. Още повече, че са включени и две нови алтернативни мерки по оперативните програми, които в частност ще обхващат и големи индустриални предприятия, както и такива, които работят по програма „Възобновяема енергия енергийна ефективност, енергийна сигурност“, финансирана от финансовия механизъм за европейското икономическо пространство. Това означава предприятията отсега да са наясно с поетите ангажименти, за да не се окаже, че в края на периода ще има сътресения.

На този етап задължените лица по схемата за енергийна ефективност в страната ни в лицето на електроразпределителните дружества в страната ни поставят въпроса за законова промяна и разработване на механизъм за възвръщаемост на направените от тях разходи за енергийна ефективност. Една от възможностите, предложени досега е разходите за енергийна ефективност  да преминават през задължение към обществото.

Прегледът на ангажиментите на отделните страни по схемата енергийна ефективност за задължените лица сочи, че  принципът навсякъде предвижда  е възвръщаемост през крайните  клиенти, като това става  или през данъци ,  или през цени на електроенергията, особено за смесени електроенергийни пазари (регулиран и свободен).

Индустрията осъществява 58,5% от общо постигнатите енергийни спестявания

По програмата за енергийна ефективност за малките и средни предприятия, от министерство на икономиката отчитат сключени 449 договора за 519,886 млн. лв. и планирани енергийни спестявания от 549 686194 Mwh/г., както и „очаквано намаляване на емисии на парникови газове от 414 752,43 тона“. От приключилите до  август 383 договора енергийни спестявания, според отчета на икономическото министерство са в размер на 461 457194 MWh/ г.

Осъществените енергийни спестявания от големите предприятия пък са в размер на 553 501,51 Mwh/г., като очакваното намаление на емисиите на парникови газове е за 330 006,61 т г. СО2.  Отчетено е изпълнението на 6 договора с осъществено спестяване на емисии от порядъка на 26 811,16 Mwh/г. И постигнато намаление на емисиите на парникови газове от 16 589,9 тона /г. СО2.

Общо реализираните енергийни спестявания в сектор „индустрия“ са от порядъка на 58,5 % от постигнатите общи спестявания в страната, се посочва в отчет по темата, подписан от икономическия министър Караниколов. В него се казва още, че за периода от 2001 г. до 2017 г. енергийната интензивност в индустрията е намаляла почти два пъти – до около 45% от нивото от началото на периода. От министерство на икономиката очакват ползи и от изпълнението на задълженията на страната ни по енергийното етикиране и екодизайна.

За ползите от санирането

Очакваното годишно намаляване на емисиите от парникови газове (СО2 и еквивалентно), в т.ч. спестяване на ktCO2/годишно за всички 2022 сгради, които се обновяват по мерките за енергийна ефективност от Министерство на регионалното развитие и благоустройство е 317 ktCO2/годишно. Очакваната икономия на енергия от обновените жилищни сгради е за  958 358 MWh/годишно. Това става ясно от материали  на Министерство на регионалното развитие и благоустройство за изпълнението на целите за енергийна ефективност, предоставени пред комисията по енергетика към Народното събрание.
 
По националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради към 31 август са стартирали дейности по 1999 сгради от всички със сключени договори за целево финансиране, се уточнява от страна на министерството.

Според документите, въведените в експлоатация са 1764 сгради (116 573 жилища). От тях най-много са в област Бургас (235 сгради), следвани от областите Благоевград (189 сгради), Хасково (156 сгради), Пловдив (135 сгради) и Стара Загора (110 сгради). С най-малък брой сгради въведени в експлоатация са областите Силистра (15) и Монтана (10), се казва в документите.

В процес на изпълнение към 31 август, отново според документите, са строително-монтажни работи по 109 сгради, вследствие на което ще бъдат обновени 7 833 жилища и подобрена жилищна инфраструктура от 695 855 кв.м разгърната площ.

Програмата за осъществяване на енергийна ефективност на сградите, получила популярност като „саниране“ се осъществява с финансов ресурс от 2 млрд.лева, като дейностите се осъществяват от 142 общини.

В документите се отчита и финансовият напредък. Така например до 31 август тази година поетият ангажимент за разплащане от ББР АД по анекси към договори за целево финансиране възлиза на 1 935 641 321,49 лева, като в това число са и разплатените вече суми от банката към избраните по закона за обществените поръчки изпълнители, които са на обща стойност от 1 806 788 429,97 лева. Начислените лихви по програмата към същата дата са за сумата от 2 728 363,10 лева.

Броят на напълно завършените, разплатени и влезли в експлоатация сгради от страна на регионалното министерство към ББР са 1612 броя на обща стойност от 1 649 435 425,90 лева. В тази сума, както се обяснява от министерството са и начислените и платени лихви за 19 225 417,31 лева.

Регионалното министерство обаче е скептично по отношение на постигането на сгради с нулево потребление.
Всичко това е статистика, но внимателният прочит на докладите по темата сочи, че страната ни е поела много по-висок ангажимент от този, с който може да се справи. Затова е темповете на изпълнение не са високи. Освен това през новия период до 2030 г. се очаква и включването на сектор транспорт, което още повече ще завиши изискванията за изпълнение на определени ангажименти от България. Не се допуска и прехвърляне на енергийни спестявания между отминаващия период 2014-2020 г. и новия 2021 – 2030 г.

Именно по повод енергийните спестявания, от АУЕР посочват два възможни подхода:изпълнение на националната комулативна цел само с алтернативни мерки, което обаче ще изисква много бюджетни средства въвеждане на схема за задължения за енергийна ефективност и запазване на мярката за определяне на индивидуални цели за енергийни спестявания на задължени лица в комбинация с алтернативни мерки.