Амбиции срещу реалност: Брюксел и Националните енергийни и климатични планове – накъде върви ЕС за 2030 г. и 2050 г.?

Институт за енергиен мениджмънт

В края на май ЕК публикува оценката си върху окончателните актуализирани национални енергийни и климатични планове (НПЕК) за целия ЕС, придружена от работен документ на службите на ЕК с индивидуална оценка към плановете на всяка държава (включително и България).

ЕС зададе амбициозна рамка, която да му позволи да се превърне в декарбонизирана икономика до 2050 г. Стабилността и пълното прилагане на съществуващата законодателна рамка за постигане на целите за климата и енергията за 2030 г. е предварително условие за ЕС да успее да поддържа курса към постигане на амбициозната цел за 2040 г. и климатична неутралност до 2050 г., като същевременно се извлече пълният потенциал от прехода. Държавите членки носят колективна отговорност за постигането на задължителните цели на ЕС за енергията и климата за 2030 г.

Разбирането на ЕК е държавите членки да обсъждат редовно напредъка и политиките с всички заинтересовани страни, по-специално за да идентифицират и отстранят пречките пред изпълнението на предвидените цели и мерки за тяхното реализиране. Двугодишните доклади за напредъка по НПЕК са важни инструменти за оценка, които насърчават прозрачността, предвидимостта и отчетността с цел колективно постигане на целите.

Основни констатации, изведени в оценката:

• Въз основа на прогнозите на държавите членки  общите нетни емисии на парникови газове ще намалеят с около 54 % през 2030 г. в сравнение с 1990 г., което показва, че ЕС е на път да постигне целта за 2030 г. Това зависи от пълното изпълнение на съществуващите и допълнителните политики и мерки на държавите членки, както и на политиките на ЕС.
• Очаква се емисиите на парникови газове от секторите, обхванати от Регламента за разпределение на усилията (ESR), да намалеят с около 38 % през 2030 г. в сравнение с 2005 г., което е с около 2 процентни пункта по-малко от целта на ЕС от 40 %.
• Въпреки че няколко държави членки са засилили усилията си в сектора на земеползването в сравнение с проектоплановете, все още има разлика от около 45—60 MtCO2eq. (равностойни на около 100 % до 140 % от целта за допълнително отстраняване) в сравнение с целта за 2030 г. съгласно Регламента за земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство (LULUCF).
• По отношение на адаптирането към климата, само някои окончателни НПЕК интегрират в достатъчна степен готовността и устойчивостта към климатичните въздействия. Ограничен брой планове разглеждат мерки по отношение на устойчивостта на водните ресурси.
• Повечето държави членки представят национален принос, който е в съответствие с обвързващата цел на ЕС за 2030 г. за дял на енергията от възобновяеми източници от най-малко 42,5 %. Въпреки това остава ограничена разлика в амбициите от 1,5 процентни пункта.
• Въпреки подобренията по отношение на размера на заложените енергийните спестявания за целта за енергийна ефективност от 11,7 % до 2030 г., остава разлика от 31,1 Mtoe за крайното енергийно потребление и 47,3 Mtoe за първичното енергийно потребление. За крайното енергийно потребление това се равнява на  ниво от 8,1 % за ЕС.
• В плановете енергийната сигурност се подкрепя по-ниско потребление на газ и по-диверсифицирани енергийни източници, включително по-голяма роля на ядрената енергия в производството на електроенергия и топлинна енергия в няколко държави членки. Въпреки това е необходимо да се адаптира инфраструктурата към декарбонизирана енергийна система, по-голяма електрификация на базата на променливи възобновяеми енергийни източници и бързо променящи се заплахи като изменението на климата и киберсигурността.
• На вътрешния енергиен пазар държавите членки са въвели нови мерки за насърчаване на гъвкавостта, стабилизиране на пазарите и улесняване на проникването на възобновяемите енергийни източници в окончателните си планове. Въпреки това са необходими допълнителни мерки за развитие на трансграничните междусистемни връзки и по-нататъшна интеграция на пазарите.
• Окончателните планове показват по-голям акцент върху конкурентоспособността на промишлеността, устойчивостта на веригите за доставки, иновациите и развитието на уменията. Въпреки това, с някои изключения, в плановете често не са включени достатъчно конкретни и изпълними цели в тези области.
• Около половината от плановете признават важността на постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива.
• Въпреки това, списъкът на съществуващите субсидии за изкопаеми горива, конкретните срокове и мерките за постепенното им премахване до голяма степен липсват.
• По отношение на справедливия преход, плановете до голяма степен описват въздействието на енергийния преход върху нуждите от умения и обучение, но липсва подробен анализ на социалните и трудовите въздействия, особено за уязвимите домакинства, работници и региони. По-конкретни мерки и ясно посочване на средствата за смекчаване на тези въздействия биха били от полза. Освен това държавите членки не предоставят достатъчна аналитична основа за изготвянето на своите социални климатични планове.
• Повечето държави членки се занимават с енергийната бедност и очертават структурни мерки или мерки за подпомагане на доходите, като поставят акцент върху енергийната ефективност, обновяването на сградите и декарбонизацията.
  В същото време само няколко държави членки предоставят ясни определения за енергийната бедност или определят конкретни цели за намаляването й.
• Оценките на държавите членки за инвестициите са се подобрили значително в сравнение с проектоплановете, но са необходими допълнителни усилия за тяхното усъвършенстване и за разработване на всеобхватна стратегия за мобилизиране на публични и частни финансови средства с цел повишаване на сигурността за инвеститорите, което ще позволи на НПЕК да се превърнат в ефективни инвестиционни планове.
• В повечето планове е представен по-ясен преглед на процеса на обществено допитване за изготвяне на окончателните НПЕК. Процесите на участие биха могли да бъдат по-всеобхватни и ефективни, като се предоставя повече информация и се удължават сроковете за мнения.

Въз основа на поуките от оценката и прилагането на Регламент относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата, новата европейска рамка ще интегрира приоритетите на „Чистата индустриална сделка“ и „Компас за конкурентоспособност“, за да постигне целта за 2040 г. за просперираща и автономна икономика, климатична неутралност и подготвеност срещу климатичните рискове. ЕК ще се стреми да опрости и преориентира НПЕК, за да ги превърне в реални инвестиционни планове, които осигуряват дългосрочна предвидимост за инвеститорите и предлагат на заинтересованите страни прозрачна рамка за сътрудничество.