Ядрената енергетика е част от уравнението за предвидимост на доставките на ток

 Ядрената енергетика има бъдеще и е част от уравнението, което дава сигурност и предвидимост на доставките на енергия. Около това мнение се обединиха участниците в панел "Ядрената енергия ли е ключът към осигуряване на достъпно и надеждно енергоснабдяване?" от втория ден на петото издание на Green Transition Forum.

Най-голямото събитие за трансформация в Централна и Източна Европа се провежда от 16 до 20 юни в Sofia Event Center. Организатори са Green Transition Forum, Dir.bg и 3Е-news.net.

По време на дискусията беше поставен фокус върху ролята на ядрената енергетика в енергийното бъдеще на региона.

Модератор на панела беше Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, а участие в дискусията взеха Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, ITRE; Петьо Иванов, изпълнителен директор в АЕЦ Козлодуй - Нови мощности; както и Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум.

Стайков зададе тона на дискусията, като подчерта, че панелът е "доста по-фокусиран" от предходните и засяга най-важния въпрос - какво правим оттук нататък, за да осигурим дългосрочни и стабилни решения в енергетиката. Той изрази задоволството си, че ядреният сектор най-накрая излиза от кризата, в която се е намирал през последните десетилетия.

Според него това отваря множество възможности и перспективи за развитие. Основният въпрос обаче остава как България и Европа ще се възползват от тях и какви точно са те. "Независимо от нееднозначния отговор, който мога да дам за развитието на този сектор, аз със сигурност се вълнувам да видя какво точно ще се случи", сподели Стайков.

Стайков даде думата на Цветелина Пенкова, според която най-важната промяна е, че ядрената енергетика вече не е стигматизирана в Европа. "Краткият отговор на въпроса "Дали ядрената енергетика е бъдещето?" е "Да, със сигурност. Вече и в рамките на европейските институции има това осъзнаване", заяви категорично тя.

Пенкова открои два ключови успеха на европейско ниво от последния мандат, които са отворили вратата за ренесанса на сектора. Първият е включването на ядрената енергия в т.нар. "таксономия" на ЕС, което на практика е дало зелена светлина на капиталовите пазари и частния капитал да участват активно и свободно в изграждането на бъдещи ядрени проекти.

Вторият успех е признаването на ядрените технологии за част от стратегическите технологии с нулеви нетни емисии. Това означава, че проектите в тази сфера ще получават не само административни облекчения, но и пряка финансова подкрепа от Европейския съюз. "Това е един немалък и сериозен успех, извоюван от страна на Европейския парламент", коментира тя.

В изказването си Пенкова засегна и темата за АЕЦ "Белене", като я определи като "проект, който буди сериозно недоумение в нашите европейски партньори". Според нея България е единствената страна в света с полузавършен проект, който не довършва, въпреки че той е от общоевропейско значение и би превърнал страната ни в ключов енергиен лидер на континента, гарантиращ сигурността на доставките в целия регион.

От гледна точка на практическото изпълнение Петьо Иванов подчерта незаменимата роля на АЕЦ "Козлодуй" като гарант за стабилността на българската енергийна система, особено по време на кризата от 2022 г. "Ако не беше АЕЦ "Козлодуй", голяма част от енергоинтензивния бизнес и като цяло бизнес секторът в България щеше да почувства дълбочината на тази криза много по-силно", каза той.

Иванов обърна внимание на бавния темп, с който се случват ядрените проекти, най-вече заради административни и регулаторни пречки. Като пример той посочи, че проектната компания за 7-и и 8-и блок е основана още през 2012 г., а ключовите решения тепърва предстоят. "В Европа чисто административният режим, разрешителният режим, лицензионният режим се случват доста мудно. Виждаме като позитив, че се очаква известно облекчаване на административните процедури. Можем да намерим път, който по-бързо да ни доведе до етап, където вече можем да строим", коментира той.

Според него за проекти от такъв мащаб частното финансиране е "почти химера" и ключова е безусловната подкрепа на държавата. "Това се случва само и единствено когато държавата застане твърдо зад един такъв проект. В Европа ние не виждаме друга алтернатива", категоричен бе Иванов. Той добави, че държавата трябва да подкрепи проектите не само с финансиране или гаранции, но и със стратегия за обучение на кадри.

По темата за човешкия капитал Иванов сподели, че вече се наблюдава много по-висок интерес от страна на младите хора към кариера в ядрената енергетика. "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" активно работи за привличане на кадри, включително чрез промотиране на проекта в средни училища и търсене на български специалисти, работещи в чужбина. "Опитваме се по всякакви нетрадиционни начини, не само с формални обяви, да привлечем тези хора", заяви той.

Богомил Манчев предложи поглед върху сектора, обхващащ цял век. Той подчерта, че един ядрен проект има 100-годишен жизнен цикъл - от идеята до извеждането от експлоатация, и това изисква безпрецедентна политическа последователност. "За една атомна централа трябват четири редовни кабинета с постоянна визия. Да има някакъв национален приоритет", заяви той.

Според него най-големият риск пред подобни проекти е липсата на дългосрочна визия и политическа воля, които да надхвърлят краткосрочните мандати на отделните правителства. "Когато няма парламент, този парламент не предава щафетата на следващия и на следващия парламент, много трудно може да направиш атомна централа", каза Манчев.

Той разкри и финансовата реалност зад един такъв проект - огромен приходен потенциал, но и колосални рискове. По негови сметки проект като 7-и и 8-и блок би генерирал над 100 милиарда евро приходи за живота си, но инфлацията и непредвидените разходи за 15-годишния период на строеж също могат да бъдат огромни.

Манчев бе категоричен, че основният двигател за развитието на сектора, включително и за подготовката на кадри, са самите проекти. "Ако няма седми и осми блок и държавата не го вкара в котила, колкото и да искаме да каним хора да учат, те няма да отидат", заключи той, подчертавайки, че именно наличието на реални, работещи проекти дава перспектива на младите специалисти и ги мотивира да се развиват в тази сфера.

Той открои и важността на обучението на кадрите, като по думите му за новите блокове на АЕЦ-а ще са необходими 2000 инженери. А новостта при кадрите е сблъскването с изкуствен интелект, тъй като системите се управляват с него, но същевременно с това трябва да са защитени от кибератаки.

Green Transition Forum 5.0 се утвърждава като голяма и важна платформа за диалог между Европейската комисия, националните правителства, експерти, компании и медии. С петото си издание форумът позиционира България като активна част от разговора за бъдещето на зелените политики в Централна и Източна Европа и дори като инициатор на този дебат в региона.

___________________________________________________________________________________________________
Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton