Предизвикателство за 2,6 трилиона евро: Как да се финансира преобразуването на енергийната мрежа на Европа за постигане на климатична неутралност?

Институт за енергиен мениджмънт

Проектът на резолюция на Европейския парламент за мрежите (доклад по собствена инициатива на Европейския парламент – INI)  беше приет с огромно мнозинство в ITRE  (Комисията по промишленост, научни изследвания и енергетик) на 12 май 2025 г. Окончателното й приемане от ЕП ще бъде подложено на гласуване на следващата пленарна сесия в Страсбург в периода 16-19 юни.

Европа е на амбициозен път към декарбонизация, като целта е да се намалят емисиите на парникови газове (ПГ) с 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., с над 1200 гигавата (GW) нови възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и най-малко 32,5% електрофициране на крайното енергийно потребление. За да се постигне това обаче, е необходимо да бъде създадена система за доставка на тази електроенергия, а операторите на електроенергийни мрежи, особено в областта на разпределението, да отговорят на нарастващото търсене. Електрическите мрежи излязоха на преден план в политическия дневен ред през изминалата година, като се започна с Плана за действие за мрежите, а сега и с обещания от Европейската комисия  за четвъртото тримесечие на тази година и вече обект на обществено обсъждане Европейски пакет за мрежите. На този фон Комисията по промишленост, външна търговия, енергетика, изследвания, научни и технологични въпроси (ITRE) на Европейския парламент подготви въпросната резолюция.

От самото начало на процеса Eurelectric подкрепи членовете на Комисията ITRE при адресирането на нуждите на операторите на електроенергийни разпределителни  мрежи (DSO) в доклада с основните послания:

• DSO трябва да имат по-лесен достъп до финансиране, за да могат да запазят достъпни тарифите за всички свои клиенти;
• Процедурите за издаване на разрешения трябва да бъдат рационализирани и опростени;
• Ефективната рамка за възлагане на обществени поръчки е от ключово значение за осигуряване на достъп до критични мрежови активи;
• Операторите на мрежи трябва да бъдат подкрепени в укрепването на физическата и кибернетичната устойчивост, като се признават регулаторно свързаните с това разходи;
• На европейско равнище трябва да се осигури квалифицирана работна сила за мрежите;
  
  Тези послания бяха взети под внимание и отразени в компромисното предложение, което беше подложено на гласуване в Комисията по индустрия, енергетика, транспорт и туризъм на 12 май и беше прието с огромно мнозинство.

В няколко последващи публикации EMI ще анализира основните акценти от резолюцията и как би могла да подкрепи развитието на мрежите в следващите години.

Мащабът на предизвикателството

Проекторезолюцията на Европейския парламент относно електроенергийните мрежи дефинира едно от най-големите инфраструктурни предизвикателства на нашето време: необходимостта от инвестиции в европейските електроенергийни мрежи до 2050 г. се оценява между 1,950 млрд. евро и 2,600 млрд. евро.  За да се разбере по-добре, това представлява приблизително 15–20% от настоящия годишен БВП на ЕС, разпределен за 25 години — ангажимент, който в относително икономическо измерение засенчва дори плана Маршал.

Това огромно инвестиционно изискване не се отнася само до подмяната на остарялата инфраструктура – въпреки че над 40% от разпределителните мрежи са на възраст над 40 години и нуждата от подмяна е значителна. То представлява по-скоро фундаментално преосмисляне на електроенергийната система на Европа, за да се отговори на 60% увеличение на търсенето на електроенергия до 2030 г., да се интегрират огромни количества променлива енергия от възобновяеми източници и да се осигури необходимата електрификация за постигане на климатична неутралност до 2050 г.

Цената на бездействието

Акцентът в резолюцията върху спешността на инвестициите се подчертава от тревожните текущи разходи, свързани с оценките за (не)адекватност на електропреносната мрежа. Само през 2023 г. претоварването на електропреносната мрежа струва 4,2 млрд. евро и сумата продължава ежегодно да нараства. По-критично е, че близо 30 TWh възобновяема електроенергия беше ограничена поради недостатъчен капацитет на електропреносната мрежа, което представлява както загуба на чиста енергия, така и загуба на инвестиции във възобновяемо производство.

Пазарните сигнали са също толкова тревожни. Годишните часове с отрицателни цени на електроенергията са се увеличили от 154 през 2018 г. до 1031 към септември 2024 г., главно поради претоварване на електропреносната мрежа по границите и недостатъчни ресурси за гъвкавост. Това драстично увеличение илюстрира как претоварването на електропреносната мрежа създава пазарни изкривявания, които в крайна сметка увеличават разходите за потребителите, като същевременно подкопават икономическата целесъобразност на инвестициите във възобновяема енергия.

Ползи и възвръщаемост от инвестициите

В проекторезолюцията обаче се подчертава и значителната възвръщаемост на инвестициите в електроенергийната мрежа. Трансграничната електроенергийна инфраструктура, за която са необходими 13 млрд. евро годишно до 2050 г., би донесла 23 млрд. евро годишни икономии на системни разходи — впечатляваща възвръщаемост на инвестициите от 77%. По същия начин подобрените трансгранични междусистемни връзки биха могли да намалят разходите за производство с 9 млрд. евро годишно до 2040 г., като за това са необходими само 6 млрд. евро годишни инвестиции в инфраструктура и съхранение.

Завършването на интеграцията на енергийния пазар би могло да спести до 40 млрд. евро годишно, като 50% увеличение на трансграничната търговия с електроенергия би могло да повиши годишния БВП на ЕС с 0,1%. Тези цифри показват, че инвестициите в електроенергийната мрежа не са просто разходи, а инфраструктура, която повишава производителността и генерира ползи за цялата икономика.

Предизвикателства пред рамката за финансиране

В резолюцията се посочват няколко критични пропуски в настоящите механизми за финансиране.

• Недостатъчно публично финансиране: Бюджетът на Механизма за свързване на Европа в областта на енергетиката (CEF-E) от 5,84 млрд. евро за периода 2021—2027 г. е крайно недостатъчен за мащаба на необходимите инвестиции. В документа се призовава за значително увеличение на средствата, отпуснати за CEF-E, и за по-добро използване на регионалните фондове, които са недостатъчно използвани за проекти за електропреносната мрежа и изобщо не се използват за проекти на разпределителни оператори, въпреки че отговарят на критериите за допустимост.
• Пречки пред частните инвестиции: Макар че частният капитал може да играе значителна роля, настоящите регулаторни рамки често не осигуряват адекватна възвръщаемост или сигурност на инвестициите. В резолюцията се подчертава необходимостта от тарифи, отразяващи разходите, подходящи норми на възвръщаемост и инструменти за намаляване на риска, за да се привлекат частни инвестиции.
• Трансгранично разпределение на разходите: Съществуващите механизми за разпределение на разходите за трансгранична инфраструктура са ограничени и трудни за прилагане, което възпрепятства инвестициите, които са от полза за няколко държави членки. В резолюцията се призовава за цялостен преглед и подобряване на тези механизми.
  
  Иновации в механизмите за финансиране

Резолюцията предлага няколко иновативни подхода за финансиране:

• Използване на приходите от европейската Схема за търговия с емисии: Специализиран инструмент за финансиране, основан на приходите от системата на ЕС за търговия с емисии, би могъл да подкрепи децентрализирани и иновативни проекти за електроенергийната мрежа, като създаде пряка връзка между ценообразуването на въглеродните емисии и инвестициите в чиста инфраструктура.
• Рамки за изпреварващи инвестиции: В резолюцията се призовава за хармонизирани подходи към изпреварващи инвестиции – инфраструктура, изградена преди да се появи търсене, за да се предотвратят бъдещи затруднения. Това изисква усъвършенствани регулаторни рамки, които да балансират риска от неизползваеми, замразени активи и разходите, предизвикани от забавени инвестиции.
• Дългосрочни рамкови споразумения: Преходът от еднократни „проекти за електроенергийни мрежи“ към устойчиви „програми за електроенергийни мрежи“ с предвидимо дългосрочно планиране би могъл да намали разходите за производителите и операторите, като същевременно осигури по-голяма сигурност на инвестициите.
  

Регионални и секторни приоритети

Резолюцията определя конкретни инвестиционни приоритети:

• Модернизация на разпределителната мрежа: С необходими 375–425 млрд. евро до 2030 г. само за разпределителните мрежи, това представлява най-голямата единична инвестиционна категория. Тези инвестиции са от съществено значение за интегрирането на разпределеното производство на енергия от възобновяеми източници и за осигуряване на гъвкавост от страна на търсенето.
• Развитие на офшорни електроенергийни мрежи: Само в Северно море са необходими офшорни електроенергийни мрежи за поддържане на 300 GW офшорна вятърна енергия до 2050 г. Хибридните междусистемни връзки, комбиниращи преносни и производствени активи, предлагат по-висока ефективност, но изискват нови регулаторни рамки.
• Трансгранични междусистемни връзки: Тъй като 32 GW от необходимия трансграничен капацитет остават нерешени, в резолюцията се призовава за задължителни цели за междусистемни връзки след 2030 г., за да се поддържа инвестиционният импулс.

Последици за веригата на доставки и производството

Мащабът на инвестициите има дълбоки последици за производствения капацитет на Европа. Сроковете за доставка на критични компоненти са се удвоили от 2021 г. насам, като за кабели са необходими 2–3 години, а за големи трансформатори – до 4 години. Призивът в резолюцията за 1,5 млрд. евро в насрещни гаранции от ЕИБ за производителите на компоненти за електропреносната мрежа е признание, че капацитетът на веригата на доставки трябва да се разширява успоредно с инвестициите.

Търсенето на критични суровини добавя още едно измерение, като потребностите от алуминий и мед ще се увеличат съответно с 33% и 35% до 2050 г. Акцентът в резолюцията върху рециклирането, стратегическите партньорства и диверсификацията на веригата за доставки отразява осъзнаването, че ограниченията в материалите могат да създадат пречки за цялата програма за инвестиции в електроенергийната мрежа.

Препоръки за политики и изпълнение

Препоръките за финансиране в резолюцията образуват цялостна рамка:

1. Незабавни действия: Значително увеличаване на бюджетните средства за CEF-E и на процента, предназначен за електроенергийна инфраструктура в следващата многогодишна финансова рамка.

2. Регулаторна реформа: Прилагане на хармонизирани рамки за изпреварващи инвестиции и подобряване на механизмите за трансгранично разпределение на разходите.

3. Подкрепа за иновациите: Създаване на специално финансиране на базата на EU ETS за иновативни проекти в областта на електроенергийната мрежа и укрепване на европейското производство чрез целеви финансови инструменти.

4. Пазарна интеграция: Гарантиране, че методологиите за определяне на тарифите отчитат в еднаква степен капиталовите и оперативните разходи, като същевременно позволяват справедливо възнаграждение за системните оператори.

Заключение: Исторически ангажимент за инфраструктурата

Предизвикателството за инвестиции в електроенергийната мрежа в размер на 2,6 трилиона евро представлява може би най-голямата координирана инфраструктурна програма в историята на Европа. Успехът ѝ ще определи дали Европа може да постигне климатична неутралност, като същевременно запази енергийната си сигурност, заключава документът.

Резолюцията на Парламента предоставя пътна карта, но нейното изпълнение ще изисква безпрецедентна координация между институциите на ЕС, държавите членки, регулаторните органи и частните инвеститори. Алтернативата – продължаващи пречки в електроенергийната мрежа, ограничаване на възобновяемите енергийни източници и забавяне на декарбонизацията – е много по-скъпа от необходимите инвестиции.

Както се посочва в резолюцията, електроенергийните мрежи не са просто инфраструктура – те са гръбнакът на бъдещето на чистата енергия в Европа. Въпросът за 2,6 трилиона евро не е дали Европа може да си позволи тези инвестиции, а дали може да си позволи да не ги направи.