Разделителната линия на пазара на горива остава още три месеца?
Българската петролна и газова асоциация (БПГА) е политически коректна и ще преглътне поредното отлагане на регистрацията на обектите за търговия с нефт и нефтопродукти. В същото време продължаваме да сме категорични, че само прилагането на закона за горивата (накратко Закон за горивата, но официално Закон за административно регулиране на икономическите дейности свързани с нефт и продукти от нефтен произход б.р.) е в състояние да сложи ред, както и да намали дела на сивата икономика поне с 15 до 20 % . Това коментира председателят на БПГА Живодар Терзиев на конференция, която по-рано през тази седмица се проведе в София. Главният юрист на БПГА Светослав Бенчев, обърна внимание на необходимостта от закона за горивата за пазара на дребно, но постави под въпрос и новите искания за редовете във фискалния бон за потребителите.
На практика разделителната линия в сектора остава да действа още три месеца. Въпросът сега е не само кой, а и дали има воля да се сложи край на този процес на разделение, преди да се превърне в хаос. За липсата на адекватно решение ще плащат потребителите.
Припомняме, че законът за горивата влезе официално в сила от края на месец януари тази година или преди почти девет месеца, след обсъждане повече от две години. Той трябваше вече да започне да действа, след като стана факт и наредбата към закона, която урежда регистрацията на обектите, третирани в нормативните текстове. Нова депутатска намеса обаче доведе до отлагане на действието на наредбата с още три месеца. Отлагането дойде след поредна заплаха от обединените в алтернативна асоциация и определящи се като малки търговци и превозвачи на горива за масови протести. Определилите се като „жълти жилетки“ малки търговци и превозвачи на горива настояват този закон да се отнася само за големите търговски обекти, а и за изключения. Експертите са категорични, че подобно искане и разделяне на бизнес е несъстоятелно. Също така, че подходът към правилата за бизнеса трябва да е един и същ, без разделение.
Секторен закон и пазар на едро
„БПГА, която е отговорна и политически коректна преглътна увеличаване на срока за издаване на наредбата от 30 дни на 6 месеца. Тогава беззъбо замълчахме, за да не влизаме в конфликти и да бъдем грешно разбрани. Сега повтаряме същата грешка, но при положение, че държим на закона и не искаме да влизаме в риториката на улицата да облечем жилетки на нашите работници и служители по търговските обекти и да протестираме пред Народното събрание за нещо, което, сигурен съм, и министър-председателят и министъра на финансите и народните представители считат за правилно, а именно приемането и стартирането на регистрацията и по-късно на цялата регулаторна дейност по Закона за горивата“, каза председателят на БПГА Живодар Терзиев.
По думите на Терзиев законните обекти в страната са между 1800 – 2000 законни обекта (малки, средни и големи), свързани с продажбите на едро. По данни на министерство на финансите от 2016 г. сивият сектор пък представлява около 30 % .
„Тези 2000 бензиностанции и покрай тях този 30 % сив сектор се управляват и нормативно са поставени между десетки норми, закони и правилници като най-значимите от тях са Закон за акцизите, Закон за ДДС, Закон за ВЕИ, Закон за чистотата на атмосферния въздух и още десетки наредби и изброявайки ги изглежда, че секторът е наблюдаван, регламентиран и почти в невъзможност да изпадне в сивота или в контрабандна функция и. В същото време регулацията остава само за онези, които я приемат като философия и всъщност правят бизнес с нефт и нефтопродукти самоконтролирайки се, защото това е записано в техния фирмен кодекс“, каза Терзиев, допълвайки, че именно с приемането на закона за горивата се дава възможност за „обобщаване на всички изисквания в различните закони и държавата в лицето на редица министерства да каже: стига, ние ще работим по единен секторен закон за горивата и всяка дейност ще бъде третирана еднозначно, а не според министерство, което проверява даден обект или субект“. Както подчерта председателят на БПГА новият секторен закон, ако отново не бъде саботиран ще осигури възможност на картата на страната ни да бъде обозначен всеки един обект, който осъществява дейности, свързани с петрол и петролни продукти.
Живодар Терзиев припомни в тази връзка и задълженията на бизнеса по закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Припомняме, че регистрираните в алтернативната асоциация малки търговци и превозвачи на горива определят своя дял на пазара на 20 – 25 %.
„Законът за запасите от нефт и продукти от нефтен произход на пръв поглед изглежда, че не е съотносим към цените, но ще посоча, че между 10 и 20 долара на всеки тон произведе или внесен от държавата имаме разходи по заделяне на тези запаси за извънредни ситуации. Или ние операторите ще се регистрираме по закона и на база производството си или на база вноса през тази година за следващата заделяме една шеста под формата на реални дивизни количества, които в случай на извънредни ситуации се деблокират или трябва да осигурим за своите клиенти. Но ако имаме 20 -25 % незаделени запаси на територията на страната, аз считам това за риск за обществото, не само защото някой им е взел пари, но имаме много по-голям риск от страна на държавата като много голям девизен ресурс, който в извънредна ситуация трябва да бъде деблокиран“, коментира Терзиев.
„Единствената идея на секторния закон е всеки обект, свързан с търговия на петролни продукти да бъде регистриран и да намери своето място на картата на държавата. Всички служби да могат да го намерят според единния регистър, а не да го търсят по задните дворове и заключени портали. Целта е лесно и бързо да бъде локализиран и проверките и всички надзорни дейности, изпълнявани от държавата да бъдат изпълнявани бързо лесно и своевременно в хипотезата на разпознати обекти, според единния регистър - по адрес, по извършване на дейност, което би довело само до изсветляване на сектора“, каза още председателят на БПГА.
Тенденциите на пазара на дребно
Главният юрист на петролната и газова асоциация Светослав Бенчев коментира необходимостта на пазара на дребно от закона за горивата, като направи кратък преглед на сегашното състояние.
„Средно месечно на територията на страната се продават между 30 – 40 млн. литра бензин, 180 – 190 млн. тона дизел, 27 -30 млн. LPG. Две неща, които трябва да отбележим е, че бензина и LPG са на почти едно и също ниво и също така, че в летните месеци имаме известно повишаване на количествата с няколко хиляди тона, което е напълно нормално и се дължи както на пътувания така и на активен земеделски сезон. През зимните месеци количествата падат с около десетина милиона тона по отношение на потреблението. Тези цифри обаче се отнасят само за пазара, който е на светло и никой не може да каже истинските числа на потребление в страната“, каза той. Бенчев припомни, опит на НАП преди няколко години за сравняване на потреблението на горива в страната с това, което се купува по обекти и складове. „Оказа се, че има една огромна разлика от около 35 процента. Горивата, които се потребяват за транспорт (автомобилен, земеделски, техника ) са с 30 % повече от това, което се продава в страната. Това е нещо, което трябва в най-скоро време да се реши именно със секторния закон, за да се знае кое гориво къде отива, както и от кого и защо се използва“, каза той.
Опирайки се на анализ на КЗК отпреди две години, главният юрист на асоциацията посочи, че пазарът е силно конкурентен. По думите му, той оперира при следното сравнително разделение – 70-75 % от пазара на дребно се реализира от веригите бензиностанции, членуващи в БПГА. Става въпрос за около 1300 обекта на територията на цялата страна, а 20 % от пазара се обслужва от т.нар. независими търговци на горива. При пазара на едро членовете на БПГА реализират около 70 %. „Тук е важно да си зададем въпроса как би се отразила на този пазар една антиконкурентна мярка като това, което предлага министерство на финансите – Наредба 18 и по-точно обявяването на покупната цена на горивото на фискалния бон?“, постави въпрос Бенчев.
Според него това е нещо, което не трябва да се прилага в сектора, защото ще доведе до проблеми.
По отношение на качеството и количествата, предлагани от членовете на петролната и газова асоциация на пазара, главният юрист на БПГА обясни, че всичко се контролира от Държавната агенция за метрологичен и технически контрол. „Освен това членовете на асоциацията реализират и две допълнителни проверки – на първо място това е проверката при излизане от данъчния склад“, каза той, като допълни, че това се отнася и до конвенционалното гориво и до биогоривото. Другата проверка е при доставката до обекта. „Първо чрез пробата, която е дошла на количеството гориво, както и чрез изненадваща проверка на самия обект“.
„Интересно за пазара е, че България е на трето място в Европа по консумация на LPG за моторно гориво“, каза още Бенчев, като според него това подпомага изпълнението на целите за емисиите СО2 в транспорта. В същото време обърна внимание, че от друга страна това не се води ВЕИ, което обаче той окачестви като „проблем за европейското законодателство, но пък не е изолирана тема само за България“. „Полезно за страната ни е, че имаме такива количества втечнен нефтен газ, защото това е от помощ за две неща – първо за добра мрежа за зареждане на бензиностанциите и второ – осигуряване на доста по-евтино гориво от бензина и дизела“.
Главният юрист на петролната и газова асоциация се спря и на броя на бензиностанциите в страната и ги съпостави с тези на други държави, включително и по брой на население. „Особено интересен е примера между България – 3200 и Румъния – 3100. Само че Румъния е с население от 20 млн. души, а България – малко над 7 млн. В Унгария, която е с населени от 10 млн. има 2068 обекта, а по територия наподобява България. Полша, която е с около 40 млн. население или 7765 обекта. Интересно е защо съществуват толкова много обекти на територията на страната. Ако трябва да бъдем честни, за да съществува един обект, за да оперира на него му трябват инвестиции. За да бъде построена една бензиностанция се нуждае от около 300 хил. евро. Тази инвестиция, за да бъде „избита“ (т.е. Да си възвърне инвестициите) в едно малко населено място е изключително трудно и това няма как да се случи. За съжаление много подобни обекти, които са съществували и съществуват правят това в сивия сектор. В този брой от 3187 броя обекти за България не са включени всички т.нар. ведомствени бензиностанции , а техният брой, който се споменава в публичното пространство е между 7 и 8 хил. Колко са в действителност ще видим, когато всички се регистрират по закона за горивата, когато и да се случи това“.
Бенчев съобщи също така, че БПГА е в процес на разговори с експерти за изследване обемите на пазара - какъв е размерът на сивия сектор, какви са пазарните дялове на играчите и пр. Според него проблемът е доста сериозен и има нужда от допълнително изследване. „Все пак следва да се действа внимателно и разумно, особено с оглед ненарушаване на конкурентното законодателство“, каза той.
По-рано председателят на БПГА представи цената на горивото на едро, като според данните цената на дизеловото гориво (1000 литра ) - цената на продукта е 50,7 %, акцизът – 32,6 %, а ДДС – 16,7% или 49,3 % от доставната цена е от данъци и акцизи.
По отношение на цената на горивото или как се формира в търговията на дребно, Бенчев информира по отношение на доставната цена (дизелово гориво), че „43 % е това, което плащаме на бензиноколонката“. В нея е включена суровината, производството, запасите по закона за запасите и логистиката. 30% е акциза и 17 % - ДДС. Тоест 90 % от разходите не включва цената за търговеца на дребно. Той постави под въпрос какъв е смисълът от искането това да се включва във фискалния бон.
„Тоест, ако се приеме идеята да се включи т.нар доставна цена във фискалния бон клиента ще вижда само посочените 43 % от стойността на литър“, категоричен е Бенчев. Той обясни и какво включват 20 % разходи за търговеца на дребно, които няма да се виждат:
2% - отстъпка за клиента
1% - логистика до обекта
3% - заплати
2% - амортизации
1% - режийни за обектите
1% - печалба, което е 2-3 ст.
Главният юрист на БПГА бе категоричен, че какъвто е тренда на цените в България, такъв е и в другите страни от Европейския съюз. „Нито цените ни се повишават по-рано, нито спадат по-късно“, категоричен бе той, съпоставяйки данни от различни държави в ЕС.