Дефицит на косъм, но фискалното управление все още виси
Източник: 3eNews, архив.
Според последните данни на НСИ през 2024 година след две поредни години на консолидация дефицитът на сектор „Държавно управление“ отново се увеличава. Разхлабването изглежда очаквано на фона на трудностите при формиране на правителство, текущото управление на бюджета и огромния натиск върху разходите. Формалното спазване на ограничението от 3% от БВП, както и перспективите пред България по повод все по-вероятното членство в Еврозоната от началото на 2026 година са положителни събития, но те не бива да ни отклоняват от главните цели на фискалното управление, а именно стабилизиране на фиска, активна антициклична политика и ограничаване на размера на държавата в икономиката.
Да припомним, че съгласно Европейската система от сметки сектор „Държавно управление“ включва всички институционални единици, които са непазарни производители и чието производство е предназначено за индивидуално и колективно потребление на правителството . За разлика от консолидираната фискална програма, тук се включват и други юридически лица – например държавни предприятия, болници и др. Приходите и разходите на сектор „Държавно управление“ се отчитат на начислена основа.
Как се развиват основните категории на приходите и разходите на сектора през последните години?
Траекторията на промяна при основните приходни групи е сходна. Данъците върху доходите и имуществото (тук са с най-голям дял са данъкът върху доходите на физическите лица и корпоративният подоходен данък) се увеличават през последните 4 години с между 15 и 25%, докато данъците върху потреблението реализират доста по-драматично движение – очакван ефект от скока на инфлацията през 2022 -2023 г.
При разходните пера също няма големи изненади, като възнагражденията нарастват постоянно и значимо през целия период. Заслужава внимание спадът на разходите за бруто капиталообразуване през 2024 година под нивата от предходната година, което е тревожен сигнал за намаляващи публични инвестиции. Европейската система от сметки отчита този показател средно за последните 4 отчетни години, за да минимизира силната вариация на размера на капиталовите разходи в отделните години. Това на практика означава, че разглеждана отделно, изминалата 2024 г. бележи сериозен спад на инвестиционната активност на държавата.
С други думи носим се по ръба на вълна, която вероятно ще ни вкара в Еврозоната, но няма да ни помогне да решим структурни въпроси, свързани с фискалната стабилност, с бъдещето развитие на икономиката и мястото на държавата в нея в следващите години. Залагането на висок (на прага от 3%) дефицит за (поне) четиригодишен период напред поставя все по-големи изисквания към управлението на държавния дълг, а то е в силна зависимост не само от действията на правителството, но и „милостта“ от на международните капиталови пазари. В средносрочния си фискално-структурен план България е обявила, че ще ограничи растежа на нетните публични разходи до 4,9% средно за периода 2025-2028 г. в съответствие с изискванията на новата рамка за икономическо управление на ЕС, като поддържа дефицит от 2,9% от БВП в средносрочен период. Практически това ще означава значително ограничаване на ръста на някои разходи – компенсацията на наетите например през последните 6 години никога не е нараствала с по-малко от 8%. Дали това е реалистично обещание, имайки предвид политическата обстановка, остава спорно. Инвестиционните проекти пък често не се изпълняват, а капиталовите разходи служат за компенсация на прекомерния ръст на текущите. Рисковете пред фиска няма да изчезнат, а управлението им ще остава ключово предизвикателство.