Регулаторите сигурно са полудели

Автор: Калоян Стайков, ИПИ

Сделката за българските активи на ЧЕЗ все повече изглежда прокълната. Какво друго обяснение може да се търси за:

мистериозния фалит на първия кандидат-купувач;

масираната политическа атака, на която е подложен вторият, и невъзможността му да осигури финансиране;

забавеното и, на моменти, противоречиво решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно третия, както и последващата задълбочена проверка, която допълнително отлага крайното решение на регулатора.

Или обяснението е лоша поличба, или по една или друга причина КЗК избирателно се възползва от правомощията си. С други думи, изглежда комисията се е отдалечила от замисъла, с който е създадена, а именно - независим специализиран държавен орган.

При проверката на втория кандидат-купувач „Инерком България“ заключението на регулатора е, че „е налице хоризонтално припокриване между дейностите на [купувача Инерком България и дружествата на ЧЕЗ] на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи [...и] сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи”.

Твърдението за хоризонтална интеграция е вярно, тъй като и двете компании са собственици на фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), но това по никакъв начин не може да ограничи конкуренцията, тъй като концентрацията на новата компания би била пренебрежимо малка – 0,22% от всички инсталирани мощности през 2017 г. и 0,1% съответно от производството и потреблението в страната. Още по-неубедително е да се говори за вертикална интеграция, тъй като ЧЕЗ и в момента е вертикално интегрирана група, т.е. промяна в това отношение няма. Същото се отнася и до „прибавянето“ на ФЕЦ на Инерком към групата на ЧЕЗ, защото те са присъединени към мрежата на „Електроразпределение Юг“, която е част от групата на ЕВН.

Опасенията за евентуално придобиване на българските активи на ЧЕЗ от страна на „Еврохолд България“ са свързани с бъдещи възможности за синергия между дейността на двете компании. От регулатора обясняват, че:

„Може основателно да се предвиди, че предприятията–търговци на електрическа енергия от придобиваната група ще имат гарантиран, бърз и финансово изгоден достъп до изискуемите застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение за търговията с електрическа енергия. По този начин новата група ще има значително конкурентно предимство пред останалите участници на пазара на търговия на електрическа енергия, осигурявайки си изначално изпълнението на гаранционните изисквания и на което предимство останалите участници трудно биха противостояли.“

От една страна, това е така – възможността за предоставяне на конкурентно предимство, което би изкривило пазара, следва да бъде изследвана, но по всичко личи, че това можеше да бъде направено и в рамките на настоящата предварителна проверка. От друга страна, делът на дружествата в групата на ЧЕЗ на пазара на едро на електрическа енергия по свободно договорени цени е между 10 и 25%. С други думи КЗК е притеснена, че групата има „водещи позиции“ на пазара и при достъп до евтино и бързо финансиране, под формата на гаранционно обезпечение, това може да изкриви самия пазар.

Същевременно, Българският енергиен холдинг (БЕХ) също е вертикално интегрирана група[1] – включва производство, пренос, търговия и обществена доставка на електрическа енергия. Освен това, в рамките на групата има и хоризонтална интеграция[2], тъй като холдингът е собственик на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ Марица-изток 2 и Националната електрическа компания (НЕК). Резултатът от това е, че БЕХ има господстваща позиция на свободния пазар на електрическа енергия:

- на пазарен сегмент „в рамките на деня“ пазарният дял на НЕК през 2018 г. възлиза на 61%, докато другите две дружества в групата са с пренебрежимо малко участие;

- на пазарен сегмент „ден напред“ пазарният дял на трите производителя в БЕХ през 2018 г. възлиза на 92,8%, а само две от останалите седем производителя в страната имат пазарен дял над 2%;

- на пазарен сегмент „Централизиран пазар на двустранни договори“ пазарният дял на АЕЦ „Козлодуй“ през 2018 г. е 62,5%, а на останалите две дружества в БЕХ – 26,5%.

Казано по друг начин КЗК се притеснява, че ако търговец с пазарен дял от 10-25% получи бърза и евтина застраховка-гаранция, това може да изкриви пазара и да ограничи конкуренцията, но господстващото положение на пазара на БЕХ, който е с пазарен дял между 60 и 93% на отделните сегменти, изглежда, че не е проблем. Самият регулатор счита пазарите на търговия с електрическа енергия за „чувствителни“, но не се трогва от постоянното напрежение около тях, за което сме писали не веднъж, както и поредицата започнали, но недовършени, проверки от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Последният пример в тази посока идва от Асоциация свободен енергиен пазар, която обръща внимание за липсата на дългосрочни продукти с период на доставка 2020 г., с което се създава изкуствен дефицит на пазара.

Друга особеност на търговията с електрическа енергия по свободно договорени цени е, че според чл. 100, ал. 4 от Закона за енергетиката от началото на 2018 г. за производителите с инсталирана мощност не по-малка от 1 МВт тя се извършва единствено на организиран борсов пазар. Според чл. 19 от Закона за конкуренцията това осигурява монополно положение на самия борсов оператор на електрическа енергия, който до 8 октомври 2019 г. работи без каквато и да било регулация.

Последните промени в ЗЕ вменяват на КЕВР да одобрява правилата за работа на организирания борсов пазар. Законът обаче не казва нищо за цените на борсата, а КЗК обръща внимание, че „като бариера за навлизане на пазара […] може да се определи заплащането на такси, предоставянето на гаранционни обезпечения, поддържането и обновяването на финансови лимити”. Освен това, според чл. 36ж, ал. 3 от ЗЕ дружествата в сектора, включително търговци, са длъжни да предоставят обезпечение за дължимите от тях вноски към Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Вместо КЗК да направи оценка дали тези бариери за навлизане на пазара са прекомерни и ограничават конкуренцията, предвид „чувствителността“ му, според думите на регулатора, тя си измисля какви ли не други занимания. Проблемите на пазара са очевидни от години, но регулаторите вземат отношение само по нови сделки и си затварят очите за всичко заварено и всичко, което е свързано с държавната собственост. Всичко това отдалечава регулаторите от замисъла, с който са създадени: КЗК – да защитава конкуренцията, и КЕВР – да намери баланс между интересите на компаниите в сектора и потребителите, както и обрича работата на пазара на корупция и липса на ефективност.

[1] Според § 1, т. 3а, буква „а“ от Закона за енергетиката „електроенергийно предприятие или група електроенергийни предприятия, за които едно и също лице или лица са оправомощени, пряко или непряко, да упражняват контрол и в което предприятието или групата предприятия изпълняват най-малко една от дейностите по пренос или разпределение и най-малко една от дейностите по производство или доставка на електроенергия“

[2] В своето решение КЗК обръща внимание, че „в Европейската доктрина се приема, че в сравнение с хоризонталните сливания, обикновено нехоризонталните е по-малко вероятно да възпрепятстват сериозно ефективната конкуренция, доколкото не се осъществяват между преки конкуренти и не води автоматично до намаляване броя на пазарните участници“.