Преговорите за газа между Русия и Украйна все още не дават резултат

Константин Симонов

С наближаването на изтичането на договора за транзит на газ от Русия през Украйна, както и на договора за доставка на газ за тази страна (това ще се случи в 10:00 на 1 януари 2020 г.), нервността нараства. Страните сложиха картите си на масата, надявайки се, че това ще е достатъчно противниковата страна да промени позицията си. В крайна сметка, засега възгледите на Русия и Украйна (които досега се подкрепят от европейските служители) се различават значително. Украйна предлага на Газпром 10-годишен договор със задължение да транзитира 60 милиарда кубически метра годишно. За да се разбере защо Газпром няма да направи това, е достатъчно е да си припомним три числа. Миналата година транзитът през Украйна възлиза на около 86 милиарда кубически метра. Капацитетът на Северен поток-2 е 55 милиарда кубически метра, а на Турски поток - 31,5 милиарда кубически метра. Ясно е, че има сезонни върхове и географски ограничения, но новите инфраструктури не са изградени, за да стоят празни.

Парадоксалното в тази ситуация, че всъщност основното изискване на Газпром е свързано с необходимостта Украйна да спазва европейските регулаторни правила. Газпром  иска само  Украйна да приложи Третия енергиен пакет и да започне да работи по  европейските механизми. Всичко е много просто. Това ще позволи на Газпром да не сключва дългогодишно споразумение, а да купува ежегодно на търг този капацитет за транзитиране, който наистина е необходим. Брюксел няма официални аргументи срещу това. В крайна сметка сам Брюксел заяви, че дългосрочните договори са наследство от миналото. Самите европейци написаха правилата, които в случай на Украйна се оказват по-изгодни за Газпром. Но това означава, че Газпром много скоро ще намали транзита през Украйна до символичните 7-8 милиарда кубически метра. Ето защо Украйна забавя прехода към европейското енергийно законодателство с всякакви средства, включително и с мълчаливото съгласие на Брюксел. Очевидно до новата година Украйна няма да започне „да действа по третия пакет“.

Трябва да се отбележи, че изход от ситуацията в бъдеще е именно отделянето на Нафтогаз и преходът към европейските правила за търговия. Разбира се, това ще доведе до загуба на Украйна на средства от транзитирането на природен газ, но в крайна сметка не Русия е измислила организацията на транспортирането на газ по този начин. Ето защо Украйна и ЕС в момента настояват за  дългосрочно споразумение, при това докато Украйна все още не е преминала към новите правила, а обходните маршрути не са постигнали пълния си потенциал. Газпром, от своя страна, предлага или да сключи годишен договор, или да удължи съществуващия, но без възможни санкции по клаузата   “load or pay”.

В момента именно това е драмата. Оказва се, че Брюксел вече е измислил как да регулира отношенията между Русия и Украйна. Но тъй като тази схема не е полезна за Украйна, не бърза да я прилага. Старият договор обаче ще приключи след три месеца. Което прави нова „газова война“ доста вероятна.

Всяка от страните очаква противниковата реакция. Украйна се фокусира върху невъзможността Газпром да изпълни договорните си задължения през задаващия се зимен сезон, без да извършва транзит по стари маршрути. Европейците се опитват да затвърдят позицията на Украйна, като са готови да наложат ограничения за заобикаляне на газопроводната система. Само няколко дни преди началото на преговорите в Брюксел съдът на ЕС върна ограниченията за експлоатацията на газопровода OPAL. Но защо Дания се бави с разрешение за изграждането на „Северен поток-2“, въпреки че няма законови основания за това?

В отговор Газпром продължава да нагнетява интензивно газ в европейските газохранилища. Освен това, преди новата година, Турски поток определено ще започне да оперира, както и разширяването му към България и Гърция. Това означава, че тези страни няма да зависят от украинския транзит. Освен това ще бъде завършена първата линия на газопровода Eugal, която протича успоредно на OPAL, а и досега може да се използва за доставяне на газ от Северен поток-1 до потребителите.

Газпром в същото време  разбира, че има някои рискове във варианта „да продължи да работи без Украйна” от началото на 2020 г. Всяко неизпълнение на договорите ще бъде тълкувано недвусмислено като съмнение в ненадеждността на Газпром като доставчик и заплашва със сериозни загуби на репутацията. Конкуренцията на европейския пазар днес ескалира.

Вярно е, че за Украйна рисковете са много по-големи. Дори не става въпрос само за загуба на парите от транзит. Въпросът е: как ще се организира доставката на газ от самата Украйна през зимния период без руски газ. Всъщност Украйна не спря да консумира руски газ. И въпросът не е дори във „въртележката“ (реверса) на границата със Словакия. Газът, идващ от Русия, се консумира на изток от Украйна; доставката му до границата с ЕС е виртуална. В действителност Украйна не доставя  газ от Словакия до Харков и другите региони на изток. Но ако няма руски транзит, наистина такъв ще трябва да се организира. В резултат на това може да се появят сериозни допълнителни разходи за транспортиране на газ на изток. Освен това не е ясно дали доста остарялата украинска газотранспортна система  може да се справи със промяната на принципите на функциониране. Колкото до натрупаните 20 милиарда кубически метра газ в газохранилищата, с които Нафтогаз се гордее, то те може и да се окаже, че няма как да са от помощ в случая, тъй като всички те са разположени на западната граница на Украйна и са построени, за да гарантират транзита от Русия към Европа.

Освен това, ако ЕС ограничи доставките на газ през  обходните маршрути чрез „дребни трикове“ като историята с газопровода OPAL, то през зимата няма да има достатъчно газ, на първо място, за самата Украйна. Естествено, първоначално газът ще се консумира от европейците, а в Украйна ще се доставя на принципа на „оставащ“ такъв.
Това ще бъде сериозно предизвикателство преди всичко за Зеленски (президентът на Украйна). Той дойде на власт не с лозунги за „победа над Русия на всяка цена“, като Порошенко, а с обещания да подобри живота на хората. Зеленски осъзнава, че голямата част от  украинското население вече не иска да "затяга коланите" в името на геополитиката. Но отказът да направи  компромис с Газпром може да доведе до спад на температурата в домовете на хората, но и на рейтинга на Зеленски, а той няма да може да обясни на своите избиратели защо е започнал нова „газова война“ с Русия.

Всъщност, това са рискове, които карат страните да седнат на масата за преговори. Беше ясно, че поредният кърг през септември не може да доведе до резултати. Ако страните са съгласни, тогава това ще се случи „в единадесетия час“, но различията са много сериозни. Всяка от страните обаче има сериозни аргументи срещу началото на нова „газова война“. Това означава, че компромис е възможен. Не бива обаче да се забравя и за четвъртия рисков фактор, който може да се прояви - САЩ. Вашингтон не е доволен от днешните ниски цени в европейските газови хъбове. В крайна сметка САЩ наистина искат да разширят износа на газ за Европа. А какъв е най-добрият начин за повишаване на цените? Отговорът е очевиден - нов газов сблъсък между Русия и Украйна. Освен това новият конфликт може да дискредитира Газпром като доминиращ доставчик на ЕС. Следователно изборът на САЩ в тази история не е трудно да се предугади. САЩ ще тласнат Украйна към най-трудния вариант. Следователно не е изненадващо, старото ръководство на Нафтогаз е и с най-твърдата позиция по въпроса. Зеленски обаче има място за избор, защото в крайна сметка той ще бъде „на мушката“. Големият въпрос е дали е готов да се противопостави на позицията на Вашингтон.  Индикаторът за това са  кадрови промени в Нафтогаз. Ако в компанията не бъдат направени такива, то това ще е сигнал, че, уви, версията за радикалният газов спор ще се превърне в основната тенденция.  

Константин Симонов е генерален директор на Националния фонд за енергийна сигурност на Руската Федерация

По Global Gas Perspectives

https://www.naturalgasworld.com/russia-eu-ukraine-gas-triangle-73605