Новият въглероден пазар на Европа или ETS 2 и какво ще е отражението върху потребителите

Като част от амбициозната стратегия на Европейския съюз за климата, Системата за търговия с емисии (ETS) отдавна играе ключова роля за намаляване на емисиите на парникови газове. С ревизиите на Директивата за търговия с емисии от 2023 г. беше въведена нова система — ETS 2, която предвижда специално регулиране на емисиите на CO₂ от изгаряне на горива в сгради, пътен транспорт и малки сектори на индустрията, които не са обхванати от съществуващата ETS 1. С наближаването на прилагането й заинтересованите страни трябва да разберат нейния дизайн, график и пазарните последици.

Разбиране на обхвата и графика на въвеждане на ETS 2

За разлика от ETS 1, която обхваща предимно големи промишлени емитери и мощности за производство на електроенергия, ETS 2 възприема регулаторен подход нагоре по веригата. Това означава, че доставчиците на горива, а не крайните потребители, са отговорни за мониторинга и докладването на емисиите от горивата, които се разпространяват. Системата ще работи отделно от ETS 1 и е разработена така, че да постигне 42% намаление на емисиите до 2030 г. (в сравнение с нивата от 2005 г.).

Ключовите етапи обхващат годините 2024–2026. Това е т. нар. подготвителна фаза, през която предприятията трябва да докладват емисиите на националните органи.

Пълното прилагане е планирано за 2027 г., когато регулираните доставчици на горива трябва да закупят и предадат квотите за емисии.

Експертите, ангажирани с този нов въглероден пазар обясняват, че се предвижда и възможност за забавяне на прилагането на ETS 2 за 2028 г. Това би се случило само ако цените на енергията останат високи. Както казват те, „Европейската комисия ще оцени това в средата на 2026 г., като използва показатели като средната цена на газ TTF за първия месец и цената на суровия петрол Brent“.

Европейската комисия е определила две конкретни условия, които могат да доведат до забавяне:

1.Ако средната цена на газа TTF за първия месец между 1 януари и 30 юни 2026 г. е по-висока от средната му цена през февруари и март 2022 г.

2.Ако средната цена на суровия петрол Brent за същия шестмесечен период е повече от два пъти над средната цена, регистрирана през предходните пет години.

На този етап обаче тези две условия изглеждат доста спорни, предвид променящата се и то твърде бързо геополитическа среда. В частност действията на американския президент Тръмп по отношение на външната политика и митническите тарифи доведоха до силен срив на цените на петрола. Експертите от Goldman Sachs, например свалиха в средата на месец април прогнозата си за цената на Brent до 40 долара за барел, а допускат и екстремни условия със срив и до 20 долара за барел. Прогнозата за ETS 2 е правена при много по-различни стойности. Това се отнася и за цената на газа по индекса TTF, където има още повече условности.

Регулирани субекти и разпределение на квоти

При предлагането й за първи път, Европейската комисия е изчислала, че приблизително 11 400 субекта в ЕС ще бъдат регулирани съгласно ETS 2. Те включват:

7000 петролни данъчни складове

1400 регионални и местни доставчици на газ

3000 доставчици на въглища

Всички квоти за емисии по ETS 2 ще бъдат продадени на търг, без безплатно разпределение. Това е отклонение от ETS 1, където безплатните квоти бяха използвани за смекчаване на рисковете от изтичане на въглерод. Тъй като субектите на ETS 2 могат да прехвърлят разходите за съответствие на потребителите, политиците сметнаха безплатното разпределение за ненужно.

Разпределение на приходите и Фонд за социален климат (SCF)

За да противодейства на финансовата тежест върху домакинствата, ЕС създаде Фонд за социален климат (SCF). Между 2026 г. и 2032 г. SCF ще получи до 65 милиарда евро от приходите от ETS 2, което представлява около 25% от общите генерирани средства.

Ако ETS 2 бъде отложен за 2028 г., разпределението на SCF ще бъде намалено до 54,6 милиарда евро. Държавите членки ще получат финансиране въз основа на своите средни емисии за периода 2016–2018 г. в обхванатите сектори. Останалите приходи ще бъдат разпределени за проекти, свързани с климата, особено в секторите на сградите и транспорта.

И тук трябва да се отбележи, че вероятно към средата на 2026 г. ще настъпят съществени изменения. От една страна заради нарастващия отказ от въглища и продължаващото затваряне на мощности. И от друга, поради бързото навлизане на електрически превозни средства, което със сигурност ще се отрази на броя на петролните данъчни складове, както и на желаещите да се занимават с търговия и доставки на газ.

Динамика на пазара и механизми за стабилност

ETS 2 ще включва т.нар. Резерв за стабилност на пазара  (MSR), подобен на ETS 1, за регулиране на предлагането на квоти. Основните разпоредби включват:

600 милиона квоти ще бъдат поставени в MSR при стартирането.

Ако общият брой на квотите в обращение (TNAC) надвиши 440 милиона, 100 милиона квоти ще бъдат преместени в Резерва за стабилност на пазара (MSR).

Ако TNAC падне под 210 милиона, ще бъдат освободени 100 милиона квоти.

На 1 януари 2031 г. всички останали надбавки за MSR ще бъдат анулирани.

Механизми за контрол на цените

За да ограничи прекомерната волатилност, ETS 2 включва няколко механизма за интервенция, базирани на цената:

Ценов фактор 1: Ако средната цена на квотите надвиши 45 EUR (коригирана спрямо инфлацията) за два месеца, 20 милиона квоти ще бъдат освободени от MSR.

Задействане на цената 2: Между 2027 г. и 2028 г., ако тримесечната средна аукционна цена е 1,5 пъти над средната стойност за предходните шест месеца, ще бъдат освободени 50 милиона квоти. От 2029 г. това се затяга, като се изисква цената да бъде поне 2 пъти средната за шест месеца.

Задействане на цената 3: Ако тримесечната средна цена на търга е три пъти по-висока от средната стойност за предходните шест месеца, ще бъдат освободени 150 милиона квоти

Ограничение и стратегия за търгове

В края на 2024 г. Европейската комисия обяви горната граница на ETS 2 за 2027 г., която малко ще надхвърли 1 милиард квоти. За да се предотврати прекомерната нестабилност на цените при пускане на пазара, механизъм за първоначално зареждане ще увеличи първоначалното предлагане с 30%, което ще доведе до общите продадени квоти за 2027 г. до 1,347 милиарда.

За да се компенсира първоначалното предварително зареждане, тръжното предлагане ще намалява със 103,6 милиона квоти годишно от 2029 г. до 2031 г. Таванът за 2028 г. ще бъде определен по-късно въз основа на емисиите за 2024-2026 г., като линейният коефициент на намаление ще се увеличи до 5,38% от 2028 г., намалявайки около 67,4 милиона квоти годишно.

Няма как да не се отчете, че условността остава и тя е в резултат на очакванията за увеличение на броя на електрическите превозни средства от една страна, а от друга, заради все по-бързото навлизане на термопомпите в новото строителство, а дори и приспособяването им към по-старите сгради, както и използването на възобновяеми източници (фотоволтаици) в жилищното строителство.

На този етап и при отчитане на всички условности на пазара експертите приемат два сценария: за недостиг, но и за излишък на емисии.  В случай на излишък на емисии очакването е за средна цена на квотите от 55 евро, но в случай на затягане на пазара допускат и ниво от близо 100 евро до 2030 г..

При сценарий с по-ниски емисии средните цени се очаква да достигнат 68 евро до 2030 г.

Навлизането на електрически превозни средства се приема като ключов фактор за декарбонизация. Последните събития на световната сцена остава най-голямото предизвикателство, особено предвид развитието на ситуацията в автомобилния сектор в Германия, но преди всичко на отношенията между Европа и Китай. От голямо значение е и развитието на ситуацията в биогоривата.

Експертите обръщат внимание на необходимостта от осъвременяване на инфраструктурана на страните от ЕС, така че да се подобри достъпността в случай на по-високи цени на горивата.

Стартирането на ETS 2 на практика разширява ценообразуването на въглеродните емисии до сектори, които преди не са били регулирани като например доставчиците на горива. Това, както вече беше обяснено засяга транспорта, сградите и малките индустрии. Експертите засега обръщат внимание повече на ефективността на ETS 2 и твърдят, че няма да има отражение върху цените.

Точно противоположно е мнението на BloombergNEF (BNEF). В свое проучване експертите от BNEF изчисляват, че новата европейска система за търговия с емисии се очаква да има най-високата цена на въглерод в света през 2030 г. от 149 евро.

Пазарните перспективи на BloombergNEF (BNEF) за ETS 2 прогнозират, че в резултат на въвеждането на новата система, цените на въглеродните емисии могат да скочат до 149 евро за метричен тон (156 щатски долара/т) до 2030 г., което според тях наистина ще доведе до значително намаляване на емисиите.

Въпреки че увеличенията на разходите ще паднат върху доставчиците на горива, те в крайна сметка ще се насочат към крайните потребители, като потребителите вероятно ще поемат тежестта на цената на въглерода. BloombergNEF прогнозира, че сметките за транспорт могат да се увеличат с 22-27%, докато разходите за отопление на дома могат да се повишат до 31-41%, ако те бъдат изцяло прехвърлени. Това увеличение на цените доведе до съпротива срещу системата от страна на членовете на ЕС, включително Полша, Чехия и Словакия, напомнят от BNEF.

Въпреки това, според тях, потенциалните ползи могат да бъдат огромни. BloombergNEF прогнозира, че  ETS 2 на ЕС ще генерира приблизително 705 милиарда евро приходи от 2027 г. до 2035 г. Освен това, прогнозираният скок в цените на въглеродните емисии, дължащ се основно на потенциалния дефицит на разрешителните за емисии, ще доведе до намаляване на допълнителни 232 милиона метрични тона CO2 еквивалент (MtCO2e) преки емисии между 2027 г. 2030 г.

Новият въглероден пазар поставя по-ниска цел за намаляване на емисиите от 43% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г., в сравнение с 62% в съществуващата система. Разширяването на пазара ще доведе до 78% от общите емисии на парникови газове от Европейското икономическо пространство (ЕИП), покривани от цената на въглерода от 2027 г.

Ема Кокър, ръководител на европейските екологични пазари в BloombergNEF и съавтор на доклада, коментира необходимостта от поемането на ангажименти на страните във всеки от секторите. „Справянето с пътния транспорт и строителните сектори, които допринасят значително за общите емисии, ще бъде трудно на практика, особено, когато натиска срещу тези сектори пряко засягат потребителите.

"Нашите прогнози разкриват рязко увеличение на цените на въглеродните емисии, започвайки от 2027 г., което ще се отрази пряко върху сметките на потребителите. И все пак, краткосрочното притискане ще отслабне“, казват от BNEF, като обещават, че въвеждането на решенията, базирани на електромобили и термопомпи след 2030 г. ще доведат до спад на цените.

В заключение не е лошо да се отбележи, че за някои 2027 г. изглежда далеч, но заинтересованите страни трябва да следят отблизо развитието на политиките, пазарните условия и тенденциите в емисиите. За България това ще е най-голямото предизвикателство от всички страни в ЕС и от гледна точка на амбицията й за влизане в еврозоната. От особено значение е правилното ориентиране в настоящата политика на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и следването на международните тенденции, чието развитие е в началния си етап.