Сделка за чиста промишленост – spin-off на Зелената сделка

Институт за пазарна икономика

След Зелената сделка и Подготвени за цел 55% европейската администрация насочи вниманието към начертаване на политики и мерки, които да помогнат икономиката на съюза да навакса с изоставането си спрямо водещите в света икономики на САЩ и Китай. Геополитическо напрежение, бавен икономически растеж и технологична конкуренция поставят пред сериозни изпитания компаниите и гражданите на страните в ЕС. На 26 февруари, ЕК публикува три ключови документа, част от обещаните в Компаса за конкурентоспособност.

Няма промяна или отстъпки от общата цел на Европа за нетни нулеви емисии през 2050, включително и по отношение на междинната цел до 2040 г. за 90% нетно намаляване на емисиите на парникови газове.

Основният фокус на документа Сделка за чиста промишленост е насочен предимно към енергоинтензивните отрасли и чистите технологии. Разбирането на ЕК е, че енергоинтензивните отрасли се нуждаят от спешна подкрепа за декарбонизация, включително и чрез електрификация, за да могат да се справят с високите разходи за енергия и нелоялната конкуренция в световен мащаб, които вредят на тяхната конкурентоспособност. Тежките административни изисквания на европейската нормативна рамка към европейските предприятия също са посочени като пречка пред тяхното по-успешно пазарно представяне. ЕК поставя в основата стимулирането на чистите технологии, чрез които да се осъществи индустриалната трансформация, кръговата икономика и декарбонизацията на Европа.

За осигуряване на конкурентна икономика ЕК  ще ангажира и задвижи сили в подкрепа на бизнеса в следните направления:

 достъпна енергия
 водещи пазари
финансиране
кръгова икономика и достъп до материали
 глобални пазари и международни партньорства
 умения
Достъпна енергия
Достъпът до енергия на достъпни цени е крайъгълен камък на настоящия документ Сделка за чиста промишленост.  В публикувания също на 26 февруари  План за действие за достъпна енергия се включват мерки за намаляване на сметките за енергия за промишлеността, предприятията и домакинствата в краткосрочен план, като същевременно се предвижда ускоряване на необходимите структурни реформи.
Със сътрудничеството на държавите членки и частния сектор планът за действие ще има трансформиращ ефект, като се спазва принципът на технологична неутралност. По-голямата част от плана за действие ще бъде изпълнена още през 2025 г.

Намаляване на сметките за енергия

Сделката за чиста промишленост потвърждава възприетото до момента от Реформата за структурата на пазара, а именно формирането на цените на свободните пазари ден напред въз основа на принципа на „пределните цени“ заедно с по-широко приложение на споразуменията за закупуване на електроенергия (PPA), двупосочните договори за разлика и пазарни интервенции.

С цел повече подкрепа на използването на PPA съвместно ЕК и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) стартират пилотна програма за корпоративни споразумения за закупуване на електроенергия с индикативна сума от 500 млн. евро. В рамките на този пилотен проект ЕИБ ще предостави насрещна гаранция за част от PPA, сключени от предприятия, за предпочитане от МСП и дружества със средна пазарна капитализация, както и от енергоемки отрасли, за дългосрочно закупуване на електроенергия.

ЕИБ също така ще въведе „Пакет за производство на мрежи“ за европейската верига за доставки, за да предостави насрещни гаранции на производителите на мрежови компоненти, с индикативна сума от поне 1,5 млрд. евро. Този пакет ще осигури на тези предприятия необходимата сигурност за разширяване на производството.

Отчитайки потенциала на промишлените потребители да адаптират потреблението към предлагането на евтина чиста енергия, като потребяват повече, когато цените са ниски, и по-малко, когато са високи, ЕК ще предложи до края на годината Насоки за държавите членки и търговците на дребно относно насърчаване на възнаграждения за гъвкавост в договорите за продажба на дребно.

Съвсем очаквано и предвид значимостта им, настоящата ЕК продължава последващи стъпки в подкрепа на модернизиране и разширяване на енергийните мрежи. Пакетът за европейски мрежи, който тепърва ще бъде разработен, има за цел да осигури трансгранично интегрирано планиране и изпълнение на проекти, особено за междусистемните връзки, да рационализира издаването на разрешителни, да подобри планирането на разпределителните мрежи, да стимулира цифровизацията и иновациите.

Вратата за пазарни интервенции се отваря по-широко, което по-скоро показва, че ЕС върви от свободни към по-контролирани пазари.. Тъй като  се очаква природният газ да остане основният ценообразуващ фактор за електроенергията в ЕС през следващите години, ЕК заявява готовност да подкрепи държавите-членки при разработването на мерки за държавна помощ. Те биха позволили на държавите-членки да се справят с екстремни ценови скокове и извънредни ценови условия и да отделят трансформирането на високите цени на природния газ в цени на електроенергията въз основа на доказани модели в извънредни ситуации.

Ускоряване на внедряването на чиста енергия и производство

Последните промени в Директивата за ВЕИ насърчиха с разпоредби съкращаването на сроковете за издаване на разрешителни за внедряване на проекти за мрежи, съхранение на енергия и възобновяеми енергийни източници, което е от съществено значение за изпълнение на целите на ЕС. Изглежда обаче, че държавите-членки се бавят, тъй като само седем от тях са докладвали за пълното транспониране на ВЕИ Директивата.

Електрификацията ясно се подчертава от ЕК като решение пред индустрията за намаляване на разходите й. В предстоящия Акт за ускоряване на декарбонизацията в промишлеността ще бъдат предложени конкретни мерки за решаване на проблема с продължителните процедури за издаване на разрешителни за енергоемките отрасли, които искат да се електрифицират.

Осигуряване на добре функциониращи пазари на газ

По-рано този месец ЕК създаде работна група за пазара на природен газ, която да извърши цялостен преглед на пазарите на природен газ в ЕС и при необходимост да предприеме действия за осигуряване на оптималното им функциониране и за предотвратяване на търговски практики, които нарушават пазарното ценообразуване и да се отчетат уроците на енергийната криза. Предвижда се широка консултация със заинтересованите страни, която  да оцени необходимостта от допълнителни законодателни промени, за да се осигури пълен и безпроблемен регулаторен надзор, да се съгласуват и укрепят правилата на енергийния и финансовия пазар (MiFID/REMIT) и намаляване на административната тежест за дружествата, търгуващи на финансовите пазари на енергия (единно отчитане).

Водещи пазари-стимулиране на чисто технологично производство и потребление
Една от идеите на ЕК за подобряването на позицията на ЕС като световен лидер в прехода към чиста икономика е създаването на водещи пазари за европейски чисти технологии и продукти. Ако това се реализира, може да се очаква повишение на конкурентоспособност в ключови чисти сектори. Инструмент за това ще бъдат гаранции за устойчиво производство на чисти продукти и за заетост.

Създаването на пазар за уловени въглеродни емисии е друга от набелязаните мерки. Прилагането на Стратегията за управление на въглеродните емисии в промишлеността ще създаде икономическа обосновка за тези постоянни поглъщания на въглерод, за да се компенсират остатъчните емисии от трудни за намаляване сектори, включително в контекста на прегледа на Директивата за СТЕ през 2026.

Законодателството за обществените поръчки ще бъде преразгледано и променено.

Публични и частни инвестиции

Новият фонд „Конкурентоспособност“ ще бъде разработен с цел да предложи силна подкрепа на иновативната индустрия за устойчиви инвестиции в следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и опростен достъп до финансиране от ЕС на едно гише. Ще се съсредоточи върху проекти с европейска добавена стойност, като например чисти технологии, като същевременно ще подкрепя декарбонизацията на промишлеността. Финансирането от ЕС ще осигури значителни допълнителни инвестиции в инфраструктурата и свързаност, необходими за завършването на Енергийния съюз. ЕК ще приеме Стратегия за съюз на спестяванията и инвестициите, за да се даде възможност за мобилизиране на капитал за частни инвестиции. Това ще позиционира Европа като водеща дестинация за инвестиции в индустриалната декарбонизация и чистите технологии.

Сред набелязаните мерки е включено и разширяване на възможностите на Иновационния фонд към проекти с печат STEP (т.нар. „печат за суверенитет“ съгласно Регламента STEP). В допълнение към това ще се създаде Банка за декарбонизация на промишлеността, която ще разполага с финансиране в размер на 100 млрд. евро, основано на средствата от Фонда за иновации, допълнителните приходи от части на СТЕ на ЕС, както и от преразглеждането на InvestEU.

Преди преразглеждането на Директивата за СТЕ през 2026 още през настоящата година ще бъде стартиран пилотен проект с търг на стойност 1 млрд. евро за декарбонизация на ключови промишлени процеси в различни сектори, подкрепящи декарбонизацията и електрификацията на промишлеността, като използва комбинация от съществуващите ресурси по линия на Иновационния фонд и търгове като услуга.

Предстои изменение на Регламента за InvestEU с цел да се увеличи капацитетът на InvestEU за поемане на риск. Това предложение ще опрости и ще осигури повторното използване на излишъците от Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и на обратните потоци от наследени финансови инструменти и ще улесни капиталовата подкрепа. Очаква се да бъдат мобилизирани около 50 млрд. евро допълнително финансиране и инвестиции в ключови приоритети на политиката на ЕС, като модернизиране на промишлените процеси, производство и внедряване на чисти технологии, финансиране на проекти за енергийна инфраструктура, решения за чиста мобилност или намаляване на отпадъците и рециклиране, до края на настоящата МФР. Съществуващите гаранционни инструменти по InvestEU ще бъдат използвани и от групата на ЕИБ, отчасти във връзка с гаранционния механизъм за чисти технологии.

ЕК ще работи с групата на ЕИБ и частни инвеститори за разгръщане на инвестиционна програма TechEU, за да се преодолее недостигът на финансиране в подкрепа на революционните иновации, да се укрепи промишленият капацитет на Европа и да се увеличат компаниите, които инвестират в иновативни технологии като изкуствен интелект, чисти технологии, критични суровини, съхранение на енергия, квантови изчисления, полупроводници, науки за живота и невротехнологии.

Препоръчва се системите за корпоративно данъчно облагане на държавите членки да подкрепят инвестициите бизнесите в чисти актви. Мерките биха могли да включват по-кратки амортизационни срокове за активите, свързани с чисти технологии, което ще позволи на предприятията бързо да отпишат разходите си и да се възползват от данъчни стимули, които да компенсират високите първоначални инвестиции, както и използването на данъчни кредити за предприятията в стратегически сектори за прехода към чисти технологии, за да се направи инвестирането в декарбонизирани практики по-привлекателно от финансова гледна точка. Доколкото тези мерки са свързани с държавна помощ, новата рамка за държавните помощи ще включи тези инструменти в своите правила за съвместимост. Тези мерки, свързани с данъчното облагане, ще бъдат съчетани с по-нататъшни действия за намаляване и постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, например в контекста на Европейския семестър 2025 г.

Захранване на кръговата икономика: сигурен достъп до материали и ресурси
За да се осигури достъп до критични суровини, които са от съществено значение за цифрови преходи и за които ЕС е силно зависим от ограничен брой доставчици от трети страни, ЕК ще даде приоритет на прилагането на Акта за критичните суровини.

Специален Център на ЕС за критични суровини ще бъде създаден, чрез който съвместно ще закупуват суровини от името на заинтересованите предприятия и в сътрудничество с държавите членки.

Актът за кръговата икономика ще бъде представен през 2026 г. Предстои и преразглеждане на правилата за режима за стоки втора употреба, съдържащи се в Директивата за ДДС, като част от инициативата за екологичен ДДС за решаване на проблема с вече начисления ДДС в продуктите втора употреба.

Глобални пазари и международни партньорства
В допълнение към Споразуменията за свободна търговия, върху които е изграден настоящия търговски обмен на ЕС се предвижда проектирането на Партньорствата за чиста търговия и инвестиции (ПЧТИ), които да съгласуват по-добре външната дейност на ЕС с целите на индустриалната политика на ЕС, като се вземат предвид възможностите и нуждите на бизнеса. Първите ПЧТИ ще бъдат предложени още през март.

ЕК предлага значително опростяване на механизма за въглеродните граници (CBAM), което включва намаляване на административната тежест за промишлените предприятия и техните вериги за доставки. Същевременно ЕК ще продължи да стимулира глобалното ценообразуване на въглеродните емисии. Това е първата, но необходима стъпка за повишаване на ефективността на CBAM.

През втората половина на 2025  ЕК ще представи и цялостен доклад за преглед на CBAM. В него ще бъде направена оценка на обхвата на разширяването на CBAM към допълнителни сектори на СТЕ на ЕС и продукти надолу по веригата. Докладът ще оцени и включването на непреките емисии във всички сектори на CBAM, като се вземат предвид непреките разходи за електроенергия за производителите в ЕС.

До януари 2026 ще бъдат приети насоки относно ключови концепции, залегнали в основата на Регламента за чуждестранните субсидии (РЧС). ЕК ще оценява нарушаващото въздействие на чуждестранните субсидии. Насоките ще изяснят също така при какви обстоятелства ЕК може да реши да преразгледа сливанията съгласно правилата за чуждестранните субсидии, които не отговарят на праговете, но представляват риск за равнопоставеността на единния пазар.

Умения и качествени работни места за социална справедливост и справедлив преход
Създаване на Европейска обсерватория за справедлив преход е една от мерките, които ЕК ще предприеме за укрепване на фактологичната база за аспектите на справедливостта на „зеления“ преход, за разработване на стандартизирани показатели, събиране на най-добри практики и ще улесни обмена на данни за измерване на въздействието и резултатите, свързани със заетостта, качествени работни места и прехода от едно работно място към друго, преквалификацията на работната сила, нуждите от инвестиции, социалната закрила и достъпа до основни услуги и осигуряването прозрачен диалог със социалните партньори,регионалните и местните власти, гражданското общество и други заинтересовани страни относно аспектите на справедливия преход.

ЕК ще проучи начините за подобряване на изпълнението на Фонда за справедлив преход (ФСП), като използва извлечените поуки и набележи най-добрите практики, за да предостави информация за разработването на бъдещите инструменти в рамките на следващата МФР. Освен това ЕК ще приеме Европейски план за достъпно жилищно настаняване, за да се справи, наред с другото, с мобилността на работната сила до работните места в метрополните райони.

Социален лизинг за екологично чисти продукти е нещо ново. За да се гарантира, че всички европейци ще се възползват от прехода към екологично чисти продукти, без това да има неблагоприятни последици за разпределението и за да се стимулира потреблението на екологично чисти продукти, ЕК ще разработи Насоки за държавите членки относно социалния лизинг за превозни средства с нулеви емисии, термопомпи и други екологично чисти продукти, като предостави финансова помощ на гражданите за достъп до тези екологично чисти продукти, допустима и в контекста на Социалния фонд за климата.