Може ли Германия да ръководи единна зелена стратегия на ЕС, докато Тръмп променя глобалната политика?

След като си осигури победа на изборите в Германия с по-малко от 30% от гласовете, консервативният лидер Фридрих Мерц ще трябва да състави ново коалиционно правителство.

Тъй като новата администрация на САЩ под ръководството на президента Доналд Тръмп преобръща десетилетия наред трансатлантическите отношения и по-широкия геополитически ред, Германия е изправена пред предизвикателната задача да пренастрои отношенията със своите съседи, за да осигури силна роля на ЕС в света.

Първите седмици на преизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп създадоха предизвикателна обстановка за следващото германско правителство след предсрочните избори, възвестявайки нова ера в геополитиката и тласкайки трансатлантическите отношения към ново дъно. Политиката в областта на отбраната и бъдещето на Украйна са в центъра на вниманието, но коалицията, която ще управлява най-голямата икономика в Европа през следващите четири години, ще има ключова роля за превръщането на ЕС в конкурентоспособен на световната сцена, за по-нататъшното оформяне на прехода към благоприятни за климата условия и за гарантирането на енергийната сигурност.

Европейците трудно реагираха, тъй като новата американска администрация реши да отстрани както Украйна, така и ЕС в първоначалните преговори с Русия за евентуално мирно споразумение и по този начин сложи край на подхода на единен глас на западните държави от началото на войната с Русия. Министърът на отбраната Пийт Хегсет подчерта, че Америка вече няма да бъде „основният гарант“ на европейската сигурност, какъвто е била в продължение на десетилетия.

В реч, която смая високопоставената аудитория на Мюнхенската конференция по сигурността в южната част на Германия, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс обвини Европа в цензуриране на свободата на словото, като на практика подкрепи крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) само няколко дни преди предсрочните избори. Един ден по-късно канцлерът Олаф Шолц заяви пред аудиторията на конференцията по сигурността, че Германия „няма да приеме, ако външни лица се намесват в нашата демокрация, в нашите избори“.

По този начин задълбочаването на най-голямото външнополитическо предизвикателство, пред което Европа се е изправяла от десетилетия насам, се оказа право в предизборния спринт на Германия преди изборите на 23 февруари.

„В момента ЕС е донякъде парализиран от антиевропейски десни правителства или от Франция, която трябва да се справя с вътрешнополитически кризи, така че следващото германско правителство трябва да гарантира и по-добра координация на външните отношения на ЕС в посока на силна роля на ЕС в света“, казва Марк Вайсгербер, ръководител на берлинския офис на мозъчния тръст E3G.

„Отговорът на Тръмп трябва да бъде силен ЕС“, каза той пред Clean Energy Wire, като добави, че в геополитическия контекст ЕС се нуждае от силен и проевропейски подход от страна на най-голямата си държава членка Германия.

Досега проучванията показваха, че избирателите се интересуват най-много от миграционната политика и икономиката, но международната сигурност, както и климатът останаха сред петте най-важни въпроса. Във всеки случай те са сред най-големите предизвикателства пред следващото правителство.

Следващото правителство трябва да преосмисли външната си политика

Макар че в реакциите на Германия и Европа около началото на новия мандат на Тръмп се наблягаше на трансатлантическото приятелство, лидерите само бавно се събуждат за новата реалност.

„Скандално е колко неподготвени сме в Европа за това, което се случва“, пише Яна Пулиерин, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика, в съобщение в Bluesky. Тя твърди, че неотдавнашните коментари на САЩ не би трябвало да са изненада.

Нейният колега Рафаел Лос заяви, че следващото правителство на Германия ще трябва да преосмисли някои от предположенията, които дълго време са определяли външната политика на страната, като например ролята на многостранните институции и на Германия в Европейския съюз или трансатлантическите отношения. „Всичко това е в процес на промяна“, каза Лос пред Clean Energy Wire.

Проучване, проведено от мозъчния тръст, показва, че мнозинството от европейците вече не възприемат САЩ като съюзник с общи интереси и ценности. Това не бива да ни изненадва, тъй като Тръмп поставя под въпрос самата идея за либерална демокрация, отхвърля зелената трансформация и още в първия ден от встъпването си в длъжност обяви, че ще изтегли страната от Парижкото споразумение за климата - отново. Вместо това повечето респонденти виждат в САЩ необходим партньор, с който Съюзът трябва да си сътрудничи в стратегически план.

Политическото ръководство на континента в много случаи все още не е стигнало до този извод, пише брюкселският журналист Дейв Кийтинг, позовавайки се на слабите реакции на лидерите на ЕС на заплахите на Тръмп през първите седмици на неговото президентство. „В продължение на две десетилетия европейците пренебрегваха знаците за това накъде вървят Съединените щати, като предпочетоха да заровят главите си в пясъка, вместо да се наложи да пораснат и да вземат решенията на възрастните, които биха направили Европа суверенна и свободна.“ Кийтинг добави, че Европа трябва да приеме, че Съединените щати вече не са съюзник, а по-скоро стратегически партньор с подобни рискове и ползи като в отношенията с Китай - и дори може да се превърнат във враг.

А бъдещият лидер на Германия? Според социологическите проучвания консервативната опозиция на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз (ХДС/ХСС) е победител в изборите с голяма разлика. Ръководителят на ХДС Фридрих Мерц вероятно ще оглави следващата коалиция като канцлер, а коментарите му по отношение на САЩ се промениха от очарователна офанзива по време на встъпването в длъжност на Тръмп до остро предупреждение четири седмици по-късно.

След речта на Ванс в Мюнхен Мерц говори за „ново качество“ на споровете между САЩ и Европа и заяви, че това може да доведе до „прекъсване на трансатлантическите отношения“. Европа трябва да се изправи на крака и „да защити политическия ред на европейския континент, какъвто го изградихме през последните 75 години заедно с американците“, написа той. Мерц предложи да се въведе съвет за национална сигурност в канцлерството и - ако бъде избран - иска да представи нова стратегия за национална сигурност.

Германия трябва да пренастрои отношенията си с партньорите от ЕС и да гарантира, че националните приоритети служат на по-широкия европейски интерес

Натискът върху Германия е голям. Американският историк Тимъти Снайдър заяви, че 2025 г. трябва да се превърне в „година на европейското действие“ и че в момента Германия е „най-голямата функционираща демокрация“ в света.

Изследователят Лос подчерта риска, че Тръмп ще се опита да настрои държавите - членки на ЕС, една срещу друга. „Това беше неговата стратегия през първия мандат и вероятно ще остане такава и през втория“.

Вследствие на това Мерц призова за общ европейски глас по отношение на Тръмп и каза на правителствените ръководители да координират това преди посещението си в САЩ. „Веднага щом имаме обща европейска позиция, във Вашингтон ни възприемат като силен партньор“, каза той пред аудиторията на годишната среща на Световния икономически форум в Давос.

Лос заяви, че през последните три години отиващото си правителство е пропуснало много възможности за изграждане на по-силни европейски отношения. Вестниците са пълни със статии за трудностите между френския президент Еманюел Макрон и канцлера Шолц, както и за различията в ключови области на политиката, не на последно място в областта на енергетиката.

„Независимо от това кой ще спечели изборите, фактът, че те се провеждат в този момент, предлага на германската външна политика възможността за рестартиране на отношенията й с основните европейски партньори“, каза Лос. Правителството ще трябва първо да определи действителния интерес на Германия и след това как това може да послужи на по-широк европейски интерес.

Следващото правителство ще трябва да възстанови и доверието на ниво ЕС, тъй като споровете в разпадналата се трипартийна коалиция се пренесоха в съюза и на няколко пъти разклатиха процеса на формиране на политиката му. Първоначално Германия помогна за договарянето на важни споразумения, но след това промени позицията си, преди да бъде дадена окончателната зелена светлина - в разрез с обичайния процес.

„Никога досега германско правителство не е било критикувано и презирано в Брюксел толкова много, колкото сегашното правителство“, коментира Мерц на последното заседание на парламента преди изборите.

ХДС заяви, че възнамерява да постави отношенията си с партньори като Полша, Франция и Италия на нова основа, но пренастройването може да се окаже трудно, когато интересите на Германия се сблъскват с тези на други държави-членки на ЕС, особено в момент, когато икономиката на страната изпитва затруднения.

Парите, както обикновено, ще бъдат проблем. Водени от необходимостта да се увеличат разходите за отбрана, страните от ЕС обсъждат възможността тези разходи да бъдат изключени от действащите правила за дълга, които ограничават бюджетните дефицити на страните, за да се гарантират стабилни публични финанси. „Пестеливата“ Германия традиционно настоява за по-строги правила за публичните разходи, а ХДС на Мерц критикува промяната на собствената „дългова спирачка“ на страната, въпреки че самият лидер на партията заяви, че може да подкрепи внимателна реформа.

Друго поле на противоречиви интереси може да бъде подкрепата за известния автомобилен сектор на страната.

„Предизвикателството в автомобилния сектор е да се подходи възможно най-европейски“, казва Симоне Таляпиетра, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel. „В противен случай ще се сблъскаме с обичайния проблем - няколко държави, а именно Германия, ще субсидират няколко компании, а именно традиционните участници в сектора.“ Един национален курс на действие би подкопал единния пазар, което не е в интерес на Германия, допълва Таляпиетра. От известно време държавните помощи са предмет на спор в ЕС, в който по-бедните европейски държави критикуват Германия и други страни, че подпомагат собствените си предприятия с милиони евро, което води до неблагоприятни конкурентни условия.

Германия може да възрази, че конкурентните недостатъци на Европа спрямо Китай или САЩ тежат много повече. Един от елементите са по-високите цени на газа и електроенергията, които засягат особено силно енергоемката промишленост. За да намали цените по структуриран начин, Европа трябва да напредне в интеграцията на своя пазар на електроенергия, каза Таляпиетра. „Следващото германско правителство, както и всички правителства на ЕС, трябва да осъзнае, че задълбочаването на Енергийния съюз е в интерес на всички.“

Правителството, ръководено от ХДС, би могло да сложи спирачки на елементи от Европейската зелена сделка

В предизборния си манифест ХДС се обявява в подкрепа на „истински Европейски енергиен съюз“, но партията се противопоставя на ключови елементи на Европейската зелена сделка. Стратегията на ЕС за зелен растеж, който да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г., беше представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която също е от ХДС. Част от стратегията в момента се сблъсква с отпор и от страна на консервативното семейство на ХДС на ниво ЕС - Европейската народна партия (ЕНП).

За да се справи с недостатъците в сравнение с Китай и други страни и да се противопостави на програмата „Америка на първо място“ на Тръмп, ЕС работи по пакет от политики и мерки за повишаване на конкурентоспособността си, например чрез усилия за намаляване на бюрокрацията за компаниите. Това включва правила за отчитане на корпоративната устойчивост, въведени съвсем наскоро като част от „зелената сделка“. НПО и активисти се опасяват, че планираното дерегулиране може да бъде за сметка на опазването на околната среда.

ХДС на Мерц е сред тези, които настояват за планираното дерегулиране, в допълнение към няколко други искания. В предизборния си манифест партията призовава за отмяна на правилото за нулеви емисии за нови автомобили от 2035 г., както и за отслабване на правилата за ограничаване на емисиите на CO2 в автомобилния парк, за да се предотвратят глоби за германските автомобилни производители.

По този начин следващото правителство на Германия може да се окаже движеща сила в отслабването на някои елементи от програмата на Съюза за преход.

Вайсгербер от E3G заяви, че като цяло консерваторите „все още следват подхода на „Зелена сделка“, но сега това е съпроводено с усилия за преработване на някои елементи, които според тях са твърде строги, отишли са твърде далеч или са се оказали твърде бюрократични.

Когато следващото германско правителство встъпи в длъжност, то почти веднага ще трябва да помогне за съгласуването на важни решения на ЕС в областта на климата, каза Вайсгербер. Това включва целта на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове до 2040 г., както и целта съгласно правилата на ООН за 2035 г. (новата НДП или национално определен принос). Комисията скоро ще предложи законодателно изменение за определяне на цел за намаляване на емисиите с 90 % до 2040 г., а след това реформата ще бъде договорена между правителствата на държавите членки и Европейския парламент. Не е ясно как ще се позиционира ХДС.

„Ще бъде възприето като много лош сигнал от страна на Германия, ако бъдещото правителство отслаби амбициите в областта на климата като едно от първите си действия“, каза Вайсгербер.

Въпреки че е малко вероятно Германия скоро да се върне към ядрената енергетика на национално ниво, едно правителство, водено от ХДС, може да има последици за европейското ниво, каза той.

„Като цяло в ХДС има по-проядрена позиция, което може да има последици за политиката на ЕС. Досега Германия до известна степен блокираше стремежа на Франция към политики, насочени към ядрената енергетика. Ако следващото правителство престане да прави това, това може да се отрази на политиките и изследователските програми на ЕС.“

Международното финансиране на борбата с изменението на климата е подложено на бюджетен натиск

След като САЩ отново се оттеглят от Парижкото споразумение, в международната дипломация в областта на климата се появява нова празнина, която трябва да бъде запълнена - подобно на времето на първото президентство на Тръмп.

„Парижкото споразумение за климата без Америка ще бъде предизвикателство“, заяви кандидатът за канцлер Мерц. „Това ще бъде изключително трудно да се компенсира“. Последния път щетите бяха овладени, тъй като американските губернатори, кметове на градове и бизнес лидери бяха обещали да продължат да изпълняват действия в областта на климата, а другите страни по Парижкото споразумение увеличиха усилията си.

От десетилетия Германия има силен глас в преговорите на ООН за климата, а отиващото си правителство постави допълнителен акцент върху дипломацията в областта на климата, като възложи отговорността на външното министерство, назначи специален пратеник и разработи външнополитическа стратегия за климата.

Въпреки това финансирането на борбата с изменението на климата в развиващите се страни може да получи по-малко внимание в предстоящия мандат. Правителството на Шолц беше постигнало целта на Германия за 2025 г. да предоставя ежегодно шест милиарда евро от федералния си бюджет за международно финансиране на борбата с изменението на климата три години по-рано. Миналата година правителствени представители заявиха, че бюджетната криза означава, че постигането на целта през действителната целева година ще стане „много трудно“.

Тъй като бюджетът на Германия продължава да бъде ограничен, а ХДС ясно заяви, че предпочита съкращаването на разходите пред поемането на нови дългове, международната подкрепа може да се окаже сред първите области, които ще станат жертва. В предизборния манифест на ХДС не се споменава финансирането на борбата с изменението на климата. В него се казва: „Подкрепяме другите държави в действията им по климата“. „Фокусираме се върху трансфера на технологии и знания с иновации „Произведено в Германия“.

Въпреки това изглежда, че правителството на Мерц ще продължи да гледа на климата като на важен дипломатически въпрос.

„Въпросите на климата са въпроси на сигурността и затова политиката в областта трябва да бъде част от стратегията на политиката на сигурност“, каза той. „Тя трябва да бъде неразделна част от нашата външна политика.“

Нова дипломация на сделките за втечнен природен газ с Тръмп?

Друга важна част от сигурността и външната политика на Германия през годините след началото на енергийната криза са газовите доставки на страната.

Опитите на Русия да превърне в оръжие зависимостта на страната от евтините газопроводни доставки отново изтласкаха енергийната сигурност на първо място в дневния ред. Отговорът на отиващото си германско правителство на енергийната криза, включително усилията за откъсване на страната от руските доставки, беше широко разглеждан като успех. Ключов елемент от отговора беше изграждането на инфраструктура за внос на втечнен природен газ (LNG) в рекордно кратки срокове.

Тези терминали за внос могат да се окажат полезни, когато следващото германско правителство се занимава с Тръмп и решава спорове със САЩ.

Три седмици след встъпването си в длъжност Тръмп обяви, че ще увеличи значително митата върху вноса на стомана и алуминий - нещо, което направи и по време на първия си мандат. През 2024 г. Германия беше сред десетте най-големи доставчици на стоманени продукти за САЩ, а стоманодобивната асоциация WV Stahl заяви, че митата ще засегнат Германия в и без това труден момент, при съществуващия свръхкапацитет от Китай. Канцлерът Шолц заяви, че ЕС „може и ще реагира бързо“, включително с контрамита, ако е необходимо.

Съществува алтернативна - или поне допълнителна - тактика. Както и по време на първия мандат на Тръмп, правителствата в Европа и Америка биха могли отново да се опитат да изгладят напрежението по въпроси като търговските дисбаланси с обещания за увеличаване на вноса на втечнен природен газ - до голяма степен благодарение на подхода на Тръмп към международните отношения, който се основава на сключването на сделки. Президентът вече направи това предложение и заяви, че ще „разгърне американското енергийно господство“, включително чрез премахване на ограниченията за нови разрешителни за износ на втечнен природен газ.

Правителствата може и да имат ограничени възможности да влияят върху това, което по същество е бизнес решение, но с началото на войната на Русия срещу Украйна през 2022 г. месечният внос на американски втечнен природен газ в ЕС се увеличи повече от два пъти и се превърна в неизменна част от газовите доставки на съюза.

Канцлерът Шолц вече приветства изграждането на инфраструктура за износ на втечнен природен газ в САЩ, тъй като по-голямото предлагане би довело до по-ниски цени на световните пазари. А Мерц насърчи страните от ЕС да помислят какво биха могли да предложат на Тръмп, който „сключва сделки“. „Втечнен природен газ - защо не“, каза Мерц в Давос.

Министърът на икономиката и кандидат за канцлер на Зелената партия Роберт Хабек - който в разгара на енергийната криза обиколи света в търсене на нови доставчици - се обяви против дипломацията на сделките с втечнен природен газ. „Това би създало геополитическа зависимост в свят, в който трябва да очакваме, че зависимостта и връзките ще бъдат използвани“, предупреди Хабек.

Междувременно прозорецът на възможностите за нови газови сделки вече се затваря - ако няма нови сътресения в доставките, като например саботаж на ключови газопроводи от Норвегия. Строгото регулиране на емисиите на метан може да възпрепятства вноса от САЩ, а общото потребление на газ в ЕС се очаква да намалее значително в средносрочен и дългосрочен план, тъй като Съюзът се стреми към климатична неутралност.