Доколко се справя Европа с подобряване на разрешителните режими при инвестициите във ВЕИ и в електромрежата?

Институт за енергиен мениджмънт

Европейската комисия публикува окончателния доклад за „Мониторинг на изпълнението на препоръката и насоките на Комисията за ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия и свързана с нея инфраструктура“. Препоръка (ЕС) 2024/1343 на Комисията и придружаващите я Насоки бяха първоначално приети през май 2022 г. (и актуализирани през май 2024 г.) като част от плана REPowerEU. Целта бе да се помогне на държавите членки да опростят и ускорят издаването на разрешения за проекти за възобновяема енергия и свързаната с тях инфраструктура (напр. електроенергия, газ, съхранение).

Основни елементи на препоръката:

• Насърчаване на държавите членки да определят кратки и ясно определени срокове за издаване на разрешителни.
• Осигуряване на статут „от първостепенен обществен интерес“ за ВЕИ и инфраструктурни проекти.
  Оптимизиране на екологичните оценки и административните процедури.
• Насърчаване на цифровите инструменти и общественото участие (граждани, местни власти).
• Въвеждане на мерки за улесняване на малки проекти (например покривни слънчеви инсталации и батерии).
• Докладът прави оценка на изпълнението на препоръката от страна на държавите членки, цели да насърчи обмена на знания между държавите членки чрез неформална експертна група за ускоряване на издаването на разрешителни и да ангажира заинтересованите страни (индустрия, гражданско общество, местни власти) за събиране на най-добри практики и идентифициране на предизвикателства.

Проектът включва три кръга на мониторинг (октомври 2023 г., февруари 2024 г. и септември 2024 г.), като данните се набират чрез проучване на националните законодатели и стратегически документи, интервюта с експерти по отделните държави и органи на държавите членки, отговорни за издаването на разрешителн и  срещи на експерти групи. Последният кръг на мониторинга отразява актуализираната през май 2024 г. препоръка за разширяване на обхвата чрез включване и на свързаната инфраструктура (електричество, газ, топлофикационни мрежи, съхранение); по-голям акцент върху справедливия преход, включително участието на гражданите и защитата на околната среда и нови насоки за прилагане на съвременни технологии (напр. пилотни проекти).

В доклада са отчетени 1198 мерки във всички 27 държави от ЕС:

- 38 % от тях са в пълно съответствие с актуализираната препоръка.
- 28% са умерено приведени в съответствие.
- 21% са слабо приведени в съответствие.
- 13% са неясни или липсват данни.

Въпреки различните правни и административни условия, 75% от мерките са поне умерено съгласувани с препоръката. Като цяло държавите членки са въвели или засилили действията си в следните области:

• Определяне на максимални срокове за издаване на разрешителни, особено за оценките на въздействието върху околната среда (ОВОС).
• Признаване на възобновяемите енергийни източници и мрежовата инфраструктура като такива от „първостепенен обществен интерес“.
• Улесняване на малките инсталации (до националните прагове за капацитет).
• Цифровизация на административните процеси (онлайн подаване на документи, цифрови портали).
• По-голямо участие на гражданите (обществени консултации, обслужване на едно гише).

Въпреки това остават ключови предизвикателства:

Недостатъчни ресурси в местните и регионалните органи за издаване на разрешителни.
Липса на яснота в някои държави членки по отношение на паралелните vs. последователните заявления за разрешителни.
Сложни процедури по опазване на околната среда (ОВОС често включва множество органи и възможни забавяния).
Ограничен обмен на данни между органите, липса на стандартизирани цифрови платформи.

По-бързи и по-кратки процедури

Цел: Определяне на максимални срокове за всяка стъпка (включително ОВОС), приемане на единни унифицирани стъпки за издаване на разрешителни, възможност за едновременна обработка.

Констатации:

• Много държави членки (например Дания, Франция, Естония) са въвели ясни срокове за решенията по ОВОС, но прилагането им е различно.
• Германия е изменила Закона за възобновяемите енергийни източници и Закона за енергийната индустрия, за да ускори разширяването на мрежата и да даде приоритет на възобновяемите енергийни източници (Соларен пакет I).
• В Ирландия, работната група за ускоряване на производството на електроенергия от възобновяеми източници (2023 г.) публикува план за изпълнение с ~70 действия за рационализиране на процедурите (планиране, докладване, мрежи/хранилища).
• Словакия наскоро е изменила своя Закон за ОВОС, за да въведе нови крайни срокове за конкретни стъпки и по-високи прагове на капацитета, освободен от ОВОС.

Основни пропуски:

В някои държави членки съществуват крайни срокове, но те не винаги се спазват.

Процедурите често остават последователни (не може да се кандидатства за няколко разрешителни едновременно).
Актуализирането на технологията след подаване на заявлението не винаги е разрешено (само половината от държавите членки предоставят тази гъвкавост, което се отразява на потенциала за адаптиране на проектите в съответствие с междувременно реализирани иновации или промени в прогнозите и необходимите мощности).

Участие на гражданите и общността

Цел: Насърчаване на доверието, приемането и ползите за локалните общности. Да се опростят правилата за малки по мащаб проекти и за потребителите.

Констатации

• Много държави членки са опростили процедурите за дребномащабни инсталации:
• Нидерландия до голяма степен освобождава покривните соларни инсталации от официални разрешителни.
• Полша и Чехия повишиха прага на капацитета, за който не се изисква разрешително за строеж (напр. до 50 kW).
• Различни схеми за подпомагане на енергийни общности (румънският план за „обслужване на едно гише“ за уязвими потребители, местни общности; испанските специални процедури за общности, използващи възобновяема енергия).

Оставащи предизвикателства:

Ограничени мерки, специално насочени към уязвими домакинства или домакинства с ниски доходи (извън съществуващите преференциални цени или нетни измервания).
В някои държави членки са необходими по-сериозни кампании за информиране на обществеността, за да се гарантира приемането им на местно ниво (особено за вятърните централи на сушата).

Подобряване на вътрешната координация и съгласуваност между режимите

Цел: Насърчаване на обслужването на едно гише или на единна точка за контакт при сложни одобрения.

Констатации:

• Франция е въвела интегриран подход, изискващ от местните власти да координират одобренията за по-големи вятърни проекти, но ограниченията на местните ресурси възпрепятстват пълното спазване на изискванията.
• Португалия използва онлайн платформа за координиране на многобройните агенции, отговарящи за екологичните, мрежовите и строителните разрешителни.
• Във Финландия има специализирана работна група, която свързва местните общини и органите по околна среда.

Предизвикателства:

В много държави членки все още има разпокъсани отговорности между министерства, агенции и местни власти.
Само няколко държави (напр. Дания, Естония) са създали изцяло цифрови портали за обслужване на едно гише.

Ясни, прозрачни и цифрови процедури

Цел: Осигуряване на цифрови инструменти за подаване на разрешителни, проследяване на напредъка в реално време, осигуряване на прозрачност.

Констатации:

• Няколко държави членки стартират цифрови платформи за ОВОС и разрешителни за строеж (напр. националният портал за електронни разрешителни на Естония, онлайн системата за строителни лицензи на Италия ).
• В Словения новият електронен регистър консолидира екологичните и строителните разрешителни, но все още не обхваща всички процедури.
• Липсата на стандартизирани формати на данни или на ИТ капацитет все още е пречка в някои източни и южни държави членки.

Достатъчни човешки ресурси и умения

Цел: Осигуряване на достатъчно персонал и експертни познания за справяне с новите обеми проекти, както и обучение по възобновяеми енергийни източници и екологично право.

Констатации:

• Някои държави членки (Германия, Нидерландия) добавят персонал или оптимизират задачите чрез външни консултанти, за да се справят с рязкото увеличаване на броя на заявленията за проекти.
  Други (Полша, Латвия) се сблъскват с бюджетни ограничения, което затруднява увеличаването на местните органи за издаване на разрешителни.
• В тази област има най-нисък процент на силно съгласуване: само 33 % от действията са оценени като „силни“ или „умерени“.

По-добро идентифициране и планиране на местата

Цел: Насърчаване на стратегическото териториално планиране, определяне на „зоните за ускорено използване на възобновяеми енергийни източници“ и свеждане до минимум на екологичните конфликти.

Констатации:

• Много държави членки използват карти за зониране или създават „зони за ускоряване“ с опростени екологични процедури. Испания, Италия и Литва са въвели пилотни зони за слънчева или вятърна енергия с по-малко ограничения.
• Някои държави (Франция, Гърция) се сблъскват с местна съпротива срещу големи сухоземни проекти, което подчертава необходимостта от прозрачни процеси с участието на множество заинтересовани страни.

По-лесно присъединяване към мрежата и ефективно използване на мрежите

Цел: Предоставяне на приоритетен статут на възобновяемите енергийни източници, които се свързват към мрежата, рационализиране на одобренията за свързване към мрежата и подобряване на координацията между операторите на разпределителни и на преносни системи.

Констатации:

• Приблизително половината от държавите членки са въвели специални ускорени процедури за присъединяване към мрежата на възобновяеми източници (Португалия, Естония, Ирландия).
• Не всички държави имат ясни правила за резервиране на капацитет, управление на опашките или протоколи за „присъединяване и управление“.
• Често срещаните забавяния се дължат на ограничения капацитет на мрежата и необходимостта от укрепване на мрежата.

Иновативни проекти

Цел: По-бързо издаване на разрешителни за демонстрационни обекти, пилотни/експериментални инсталации, модерни технологии (напр. плаващи слънчеви инсталации, нови офшорни платформи).

Констатации:

• „Иновативни проекти“ е сред областите с по-малко мерки. Някои държави-членки (Дания, Нидерландия) ускоряват пилотните проекти за вятърна енергия/водород. Много други (Румъния, България) имат минимални специални правила.
• Като цяло държавите членки все още формират политики за усъвършенствано съхранение, водородни инфраструктури или комбинирани решения (напр. вятър + водород в офшорни условия).

Мониторинг, докладване и преглед

Цел: Държавите членки следва систематично да наблюдават доколко добре работят новите правила и да докладват публично за подобренията/продължаващите пречки.

Констатации:

• Само малка част от държавите членки са въвели официален мониторинг на своите реформи в областта на разрешителните. Федералният подход на Германия включва годишни проверки на състоянието; Естония планира официално информационно пространство за целта.
• Голяма част от държавите членки осъществяват частичен или никакъв мониторинг извън стандартните доклади за напредъка.

Според доклада като цяло е постигнат значителен напредък в привеждането на рамките за издаване на разрешителни в съответствие с препоръката на ЕС. Повечето държави членки са въвели или предложили мерки, насочени към ускоряване на издаването на разрешения, включително:

• Ясно определени крайни срокове (особено за ОВОС).
• Приоритетен статут за възобновяемите енергийни източници и съответната мрежова инфраструктура.
• Цифровизация на процедурните стъпки.
• Подкрепа за общностни проекти и малки ВЕИ.

Въпреки това остават значителни пропуски:

1. Прилагане на крайните срокове: В много държави членки има законови срокове, но действителните одобрения на проекти все още ги надвишават поради недостиг на персонал или дублиращи се разпоредби.
2. Участие на обществеността: Въпреки че много държави  са въвели изисквания за по-добро участие на местното население, съпротивата на местното население остава основна причина за забавяне на проектите.
3. Ограничени ресурси в административните органи: Наемането на повече служители или възлагането на специализирани задачи на външни изпълнители продължава да е необходимо, за справяне с нарастващия брой заявления за проекти за възобновяеми енергийни източници.
4. Слабо използване на бързите писти за пилотни проекти за иновативни технологии: Много държави членки нямат или имат ограничени специализирани рамки за ВЕИ от следващо поколение или за комбинирани решения за ВЕИ/водород.
5. Непълна цифровизация: Макар че все по-често се срещат онлайн центрове за обслужване на едно гише или електронни портали, малко ДЧ разполагат с напълно интегрирани цифрови разрешителни от край до край.