Мрежите, глупако!

Институт за енергиен мениджмънт

На едно от последните заседания на Комисията по енергетика (5.02.2025) в Народното събрание за пореден път се чу как националните институции, отговорни за политиката, регулирането и законотворчеството в енергетиката ще насърчават развитието и инвестициите в сигурност и устойчивост на климатичните промени на електроенергийните мрежи  чрез санкции, по-тежки глоби и принудителни административни мерки.

И разбира се – посредством одържавяване! Защото е ноторно известно, че държавата е великолепен стопанин и умее най-добре да управлява бизнес структури – очевидно свидетелство за това е фактът, че през 2005 година държавните тогава ЕРП са предадени на новите си „неумели“ частни собственици с технологични загуби 26-31%, а днес отчитат 7-8%. Или че мрежовите компании за този период са подобрили десет пъти стандартизираните показатели за качество, отчитани като среден брой и средна продължителност на непланираните прекъсвания за един клиент за година.

С други думи са постигнали над средното за ЕС ниво на качество на услугите при устойчиво едни от най-ниските цени за мрежови услуги за разпределение през последното десетилетие.

Да припомним някои основни принципи. Мрежовите компании са естествени монополи, чиято дейност е 100% регулирана. Приходите им се формират чрез регулирани цени, заплащани от крайните клиенти, а разходите им за поддръжка и инвестиции се одобряват от КЕВР така, че да се запази справедлив баланс между качество на предоставяните услуги и обществено приемливи цени за тях.

Повече от половината от одобрените разходи за инвестиции се насочват приоритетно към развитие и разширяване на мрежата за присъединяване на нови клиенти или на ВЕИ-инсталации, за които има нормативно установени съкратени административни и разрешителни режими, изисквания за приоритетно присъединяване и глоби при неизпълнение. Достъпните оскъдни грантови или по-евтини заемни средства от ЕС за проекти на разпределителни мрежи приоритетно се насочват в поумняване, автоматизация и дигитализация, в умни мрежи, разпределено производство, гъвкавост и батерии. И се предоставят чрез значително усложнени изисквания и неадекватно мудни процедури. В допълнение към това Комисията за енергийно и водно регулиране не признава разходите за лихви за регулаторни цели, т.е. те остават за сметка на възвръщаемостта на компаниите, което обезкуражава използването и на този финансов инструмент.

Поддръжката и ремонтите на съществуващата мрежа обаче се заплащат обичайно чрез цените, за тях няма предвидени грантове. Тоест, срещу няколко десетки милиарда лева вероятно всички 40-60 годишни въздушни електропроводи в България биха могли да бъдат подменени в разумен срок, да бъде осигурено резервно захранване на всяка високопланинска махала, да бъдат прокарани подземни кабели вместо редовно обледеняващите се въздушни електропроводи по планинските чукари и да бъдат подменени „чупливите като съчки“ 40-годишни стълбове. Ако политиците решат, че това е приоритет и ако обществото сметне, че му излиза анализът разходи-ползи и ще плати сметката и ако регулаторът превъплъти това обществено съглашение в съответните тарифни структури за следващите ценови периоди.

И тъй като това не изглежда много вероятно, междувременно би могло например да се улеснят мрежовите оператори да изпълняват по-бързо и по-облекчено задълженията си за гарантиране на сигурност и непрекъснатост на обществената услуга. От години компаниите предлагат конкретни мерки за:

• подобрено взаимодействие с институциите,
• нормативни промени (например в ЗУТ, ЗОП, и др.) за улесняване на инвестициите и ремонтните дейности по мрежата,
• минимизиране на сериозни забавяния и затруднения в навременното и качествено реализиране на ремонтите,
• необходимост от активен ангажимент и отговорност от областните и общински власти в планирането на териториалното развитие и др.

Обичайно всички институции публично и с готовност се ангажират, че активно ще подкрепят и предложат такива мерки.

И обичайно промени няма.

Резултатите от всяка аварийна ситуация по мрежата всяка зима в България са идентични – проверки и инспекции от енергийното министерство, енергийния регулатор, агенции за обществени поръчки и държавна финансова инспекция и останалите пряко или косвено въвлечени държавни и местни контролни органи, в комплект с парламентарни заседания, принудителни административни мерки, спешни законодателни промени за увеличаване на санкциите и компенсации.

Най-общо казано – в България е най-лесно и най-удобно инвестициите да се насърчават чрез санкции.

Какво говори Европа за мрежите?

Междувременно депутатите в Европейския парламент усилено работят по подготовката на доклад по собствена инициатива, посветен на европейските електроенергийни мрежи, в активен диалог с европейските асоциации на операторите на разпределителните системи. Очаква се докладът да бъде гласуван в Европейския парламент през юли 2025 г. В рамките на дискусията се обсъжда:

1. Специализирано финансиране и средства за операторите на разпределителни мрежи (ЕРП) – включително призив за създаване на финансов механизъм за децентрализирани мрежи, който специално да заделя съществуващи и предстоящи средства на ЕС за разширяване, модернизация, обновяване и устойчивост на разпределителните мрежи.

2. По-бързи и рационализирани процеси за издаване на разрешителни за операторите на разпределителни мрежи – включително въвеждане на 6-месечен таван на сроковете за издаване на разрешителни за приоритетни проекти.

3. Улеснен достъп до критични суровини и материали за поддръжка и изграждане на ключови мрежови активи и укрепване на веригите за доставка чрез използване на прогнозите на Плана за развитие на разпределителната мрежа (ПРРМ), за да се дефинира и обърне внимание на предстоящо засилено търсене на конкретни компоненти.

4. Осигуряване на физически и цифрово устойчива мрежа – мрежа, защитена срещу двете най-големи заплахи – изменението на климата и кибератаките – е по-надеждна за своите клиенти. За да се осигури тази устойчивост, инвестициите в адаптиране към климата и укрепване на киберсигурността следва да се признават и отчитат в регулаторните подходи и тарифната методология.

Тази инициатива е само една от поредицата подобни в подкрепа на мрежите на европейско ниво през последните три години, идентифициращи модернизирането и сигурността на енергийните мрежи като критично предизвикателство. Планът за действие за мрежите на Европейския съюз, публикуван през 2023, предвижда инвестиции в размер на 584 милиарда евро в мрежова инфраструктура през следващите шест години. Комисията обещава между другото въвеждане на регулаторни стимули за изпреварващи инвестиции в мрежи, стимулиране на по-бързото издаване на разрешения за разгръщане на електроенергийни мрежи и по-ефективно ангажиране на заинтересованите страни и общностите, подобряване и гарантиране на веригата на доставки, имаща отношение към електроенергийната мрежа. 

В средата на 2024 г.  Съветът на Европейския съюз се включи в дебата със специални заключения и препоръки към ЕК за постигане на бърз напредък по отношение на устойчивостта на инфраструктурата на електроенергийните мрежи. Съветът очаква от ЕК поредица от действия, между които:

• програма, която да насърчи държавите членки в разработването на мерки за развитие на мрежата, 
• опростена и съгласувана рамка на нормативните изисквания и процедури в областта на енергетиката, климата и околната среда по отношение на разрешителните режими за инфраструктурни мрежови проекти,
• увеличаване на средствата, предназначени за мрежова инфраструктура, в следващата многогодишна финансова рамка, 
• проактивна оценка на климатичните рискове в Европа и целенасочено планиране на инвестиции в климатична устойчивост на мрежите.

Миналия месец Органът на ЕС за сътрудничество между операторите на разпределителни системи излезе със стратегически препоръки  и Насоки за оптимизиране на разрешителните режими за мрежови проекти. Дефинирани са няколко приоритета, които да позволят на ЕРП да изпълняват своите отговорности:

1. Оптимизиране на режимите за издаването на разрешителни: Намаляване на закъсненията при одобряването на проекти, за да се ускори модернизацията на мрежата.
2. Подкрепа за финансиране от ЕС: Да се използват специално разработени инструменти за финансиране от ЕС за проекти на ЕРП, като се намали финансовата тежест за клиентите.
3. Хармонизиране на нормативната уредба: Сътрудничество с операторите на преносни системи, ENTSO-E и регулаторните органи за съгласуване на политиките и стимулиране на инвестициите.
4. Овластяване на клиентите: Осигуряване на инструменти и ресурси за потребителите, за да могат те да участват активно в енергийните пазари, като се възползват от услугите за гъвкавост.

5. Засилване на сътрудничеството между заинтересованите страни: Работа с правителствата, промишлеността и академичните среди за насърчаване на иновациите и справяне с възникващите предизвикателства.

През октомври в информационен документ на Световния икономически форум се призовават регулаторните органи „да увеличат инвестициите в мрежата, като рационализират процесите, осигурят адекватна възвръщаемост и предвидят изпреварващи инвестиции в бъдещите нужди за развитие„, чрез:

1. Приоритетно опростяване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешителни, за да се осигури своевременно използване на капитала и по-бърза възвръщаемост. Според проучване на ЕК процедурите за издаване на разрешителни за инвестиции в мрежи могат да отнемат между 4 и 10 години. Удължаването на сроковете може да доведе до забавяне на пускането в експлоатация и да създаде несигурност, което пряко засяга паричните потоци и намалява възвръщаемостта.
2. Определяне на адекватни регулирани норми на възвръщаемост, за да се осигури дългосрочно финансиране на необходимите инвестиции в мрежа.
3. Повишаване на привлекателността на изпреварващите инвестиции чрез признаване и отчитане на възможността активите понякога да останат недостатъчно използвани в продължение на години и в редки случаи дори да се превърнат в замразени активи. Според изследването на Евроелектрик Grids for Speed ориентирана към бъдещето регулаторна среда с проактивни стратегии за изпреварващи мрежови инвестиции може да намали общите необходими годишни инвестиции от 67 млрд. долара на 60 млрд. долара, което ще доведе до 10% подобряване на ефикасността на инвестицията.
4. Адаптиране на продължителността на регулаторните периоди или прилагане на други методи за отчитане на променливостта на бъдещите сценарии за енергията и веригите за доставка. Бързият темп на развитие на енергийния преход може да доведе до нови познания, които да повлияят на размера и вида на инвестициите, необходими на оператора на мрежата.
5. Засилване на участието на публичното финансиране в инвестиции, които са от съществено значение за бъдещата енергийна система, за да се намали рискът от частно дългово финансиране и да се насърчи по-голямо участие на частния сектор.

Такъв е контекстът на европейския дебат за мрежи, а той става все по-интензивен. Още през настоящата година се очакват промени в европейското законодателство за прилагане на директивите за ВЕИ и за електроенергийния пазар, за правилата за държавна помощ и за обществените поръчки, така че да отразят акцента върху мрежите в мандата на новата Европейска комисия.

Практики от регулаторите по света

Националните енергийни регулатори в Европа и по света отдавна предприемат активни действия за укрепване на устойчивостта на мрежите при кризи, екстремни климатични явления и заплахи.

Германският регулатор публикува наскоро за обсъждане поредна инициатива за подкрепа на разпределителните мрежи, според която усилията и инвестициите на мрежовите оператори да посрещнат предизвикателствата на енергийния преход и климатичните промени ще бъдат подкрепени чрез опростено и ускорено регулиране, привлекателни и стабилни рамкови условия за насърчаване на инвестиции, регулаторни стимули, за да се гарантира, че всяко инвестирано евро носи максимална полза за потребителите на мрежата.

Според новоприетата регулаторна рамка за развитие на мрежите в Италия, въведена от ARERA, операторите на разпределителни системи (ЕРП) могат да представят инвестиционни планове, които имат конкретни цели, като например повишаване на устойчивостта към екстремни метеорологични явления и разширяване на капацитета на мрежата за възобновяеми енергийни източници. Тези планове трябва да демонстрират положителни резултати по отношение на анализа на разходите и ползите въз основа на предварително определена методология. Разглеждат се широк спектър от ползи, като например изменението на индекса на инфраструктурния риск преди и след интервенцията за устойчивост, икономическата стойност на загубите от прекъсване на електроснабдяването (value of lost load – оценка в евро/MWh на максималната цена на електроенергията, която клиентите са готови да заплатят, за да избегнат изключване на електроснабдяването) и броят на потребителите, които ще се възползват от проекта. Това дава перспектива за оценка на инвестициите в мрежата от гледна точна на стойността и ползата за цялата система, а не само от гледна точка на стриктно финансовия подход за възвръщаемост на инвестициите. 

Вследствие на екстремни снежни събития в Централна Италия, причинили продължително изключване на над 100 000 клиенти, се въвежда изискване за климатична устойчивост в регулаторната рамка – основан на стимули регламент, насочен към повишаване на устойчивостта на електроразпределителните мрежи и изискване за приоритетни тригодишни планове за инвестиции в: 

   а) проектиране на мрежа, способна да устои на екстремни събития, и 
   б) способност на системата да възстанови стандартната си работа след такива събития. 

Всяка година ЕРП трябва да публикуват тригодишен план за защита на мрежите си от рискови фактори като обледяване на проводници вследствие на сняг или вятър, горещи вълни, наводнения и паднали дървета вследствие на сняг. След представяне на анализ разходи-ползи за всеки проект, съответните инвестиции се одобряват от ARERA и се включват в ценовата рамка. При неизпълнение на инвестициите по вина на операторите, следват санкции.  

Мерките за устойчивост включват:

• превантивни действия (насочени към увеличаване на мрежовата свързаност, чрез реализиране но нови електропроводи),
• действия за възстановяване (насочени към намаляване на времето за възстановяване на електропроводите след прекъсване на електрозахранването),
• действия за смекчаване на последиците (насочени към ограничаване на рисковете за електроенергийната система и намаляване на щетите) и
• мониторингови интервенции (за предвиждане на критични метеорологични събития, които биха могли да имат неблагоприятно въздействие върху мрежата, с използването на иновативни технологични решения). 

Новата методология се характеризира със следните три основни елемента: 

• Разработването на климатични сценарии позволява да се определят районите, които са най-силно изложени на последиците от тежки метеорологични явления от различен характер, като с тях се свързва относителната вероятност от климатични опасности. Подходът може да се адаптира и приложи към различни по мащаб и параметри мрежови територии.
• Инженерен подход за оценка на уязвимостта на различни компоненти на електрическите въздушни линии към преки и косвени натоварвания, причинени от тежки метеорологични явления, чрез определяне на специфични криви на уязвимост, дефинирани чрез използване на реални технически и орографски параметри.
• Вероятностен N-k подход за анализиране на многобройни и едновременни прекъсвания на електрозахранването, дължащи се на метеорологични събития, с цел определяне на вероятността за възникване на такива ситуации и оценка на тяхното въздействие (по отношение на очакваната недоставена енергия) върху частта от електроенергийната система, изложена на тежкото метеорологично събитие.

Регулаторната рамка RIIO (revenue = incentives + innovation + outputs), прилагана от Ofgem в Обединеното кралство включва регулаторен период от осем години. Тази дългосрочна перспектива осигурява на ютилити компаниите стабилността, необходима за планиране и изпълнение на големи инфраструктурни проекти, като намалява риска, свързан с краткосрочните регулаторни промени. Освен това Ofgem изисква операторите на електроразпределителни мрежи да включат аспекти на устойчивостта в своите бизнес планове:  Устойчивост на активите, Устойчивост на работната сила, Киберустойчивост,  Физическа сигурност, Климатична устойчивост. И съответно включва в тарифите им разходите за мерки за гарантиране на тази устойчивост.

В Австралия след бурите през 2021 г. правителството на щата Виктория създава експертна група да извърши регулаторен преглед с акцент „върху задължението на операторите на разпределителни мрежи да: подобрят готовността на разпределителната мрежа и реакцията при продължителни прекъсвания на електрозахранването, произтичащи от бури и други екстремни метеорологични явления и да укрепят устойчивостта към продължителни прекъсвания на електрозахранването“. Окончателният доклад на експертната група съдържа многобройни и подробни препоръки за незабавна, средносрочна и дългосрочна реформа за подобряване на устойчивостта на мрежата. Основната препоръка в дългосрочен план е, че „националната законодателна и регулаторна рамка следва да бъде изменена, за да стимулира инвестициите на операторите в устойчивост в дългосрочен план“.

В САЩ през последните три години 28 щата са въвели изрично законодателство, свързано с модернизацията на мрежата и подобряване на устойчивостта ù на екстремни климатични и метеорологични явления. То включва съответните регулаторни механизми и насърчителни марки за реализиране на мрежовите инвестиции.