Енергийни за(д)явки

Докато европейските институции гласуваха енергийни регламенти, народните избраници през всяка изборна година след 2021 г. пишеха решения по управление на българската енергетика. Реформите се отлагаха и отлагаха. Промените в Закона за енергетиката отдавна гонят рекорд. Резултатът от упражненията в тази дейност днес предизвиква по-голямо безпокойство дори от бюджета. И ако за бюджета правителството, състоящо се от хора с доста различаващи се възгледи може да постигне компромис, така че и депутатите да се обединят, то казусите в енергетиката са толкова много, че задаващата се битка и ритане по кокалчетата със сигурност може да са доста интересни. Рано е да се говори за апокалиптични събития, но кой знае… Както се казва, и малкото камъче може да преобърне каруцата.

Липсата не само на правилни, но и на достатъчно справедливи решения през последните години създадоха поредица от казуси, които днес може да се окажат фатални за всяко управление. Ето и някои от тях, сътворени основно с участието на народните представители:

1.Избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране

След отлагане с горе-долу три години Народното събрание ще трябва да избере най-сетне нов председател на Комисията за енергийно и водно регулиране. Изборът трябва да е такъв, че да не предизвика онзи фал от 2022 г. , когато Конституционния съд постанови акта на депутатите от Народното събрание за нелегитимен.
Важно е, че голяма част от депутатите са едни и същи и гласуват така, както партийния и личен интерес повеляват.

Процедурните правила на първо четене са приети и така са разширени, че въпроси могат да отправят писмено дори журналисти. Предвижда се мнения да се приемат и от юридическите лица. Коментарът  по цялостната процедура ще остане за по-късен етап.

Междувременно изборът на нов председател на КЕВР е от изключително значение за провеждането на процеса на либерализация на пазара на електроенергия на едро, а впоследствие и на процеса на излизане на битовите потребители на свободния пазар.

Едновременно с това депутатите ще трябва да направят и нова поредица от поправки в Закона за енергетиката. Включително и по присъединяването на нови мощности. Това се налага най-малко дори и за сервитутните зони, които съвсем наскоро, през декември 2024 г. се оказаха проблем за енергоснабдяването. Друг е въпросът, че процесът на излизане на битовите потребители на свободния пазар, както и промяната на структурата на самия пазар, включително и задаващите се тенденции за промяна на енергийните борси като цяло изискват съвсем нов енергиен закон. Въпросът е дали има кой да го напише така, че да гарантира сигурността на системата и правата на потребителите (бизнес и домакинства).

Що се отнася до процесът на либерализация и на пазара на едро и на този за домакинствата, вероятно ще трябва да бъдат направени и промени по отношение на ФСЕС. Тук въпросът е как ще се вмести онзи т.нар. „универсален механизъм“, за  компенсиране на разходите за високите сметки за ток, за който настояват работодателите.

Междувременно, любопитно е какво ще се случи в бъдеще с визията на ИТН за отлагане на процеса на либерализация на пазара на електроенергия с 5 години – от 2030 г.

2.Оборудването за АЕЦ Белене.

В рамките на енергийната комисия в два поредни мандата на Народното събрание основно по желание на ГЕРБ и бившето ДПС беше наложено решението за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ на Украйна. Не трябва да се забравя, че имаше и две различни мнения – на ИТН, като лично настоящият председател на Комисията по енергетика Павела Митова настояваше първо да бъде изготнев анализ на възможностите за използване на оборудването в случай на необходимост от АЕЦ „Козлодуй“,  и на Драгомир Стойнев от БСП, който настояваше оборудването да не бъде продавано.

Днес ИТН и БСП днес са част от управляващата коалиция, а позицията за запазване на оборудването за АЕЦ Белене беше яростно защитавана от трибуната на НС и от  настоящия социален министър Борислав Гуцанов. От трибуната на Народното събрание той заяви, че една нова АЕЦ, за която да се използва настоящото оборудване може да бъде в пъти по-евтина от проекта за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Между другото именно Гуцанов ще има пряк досег с депутатите от енергийната комисия, а и с КЕВР по въпроса за енергийната бедност. Тоест, ще трябва да поеме на плещите си основни въпроси, касаещи либерализацията на пазара за битовите потребители.

Наред с всички тези проблеми остава и въпросът за двата блока на АЕЦ „Козлодуй“, тъй като през тази година трябва да бъдат направени всички анализи, които да дадат възможност за формиране на окончателно инвестиционно решение. Правителството ще трябва ясно да оповести цената за изграждането на двата блока, да преодолее вътрешната си опозиция, въпреки че окончателното решение отново ще е на депутатите от Народното събрание.

Въпросът е особено чувствителен на фона на зачестилите съобщения от Украйна, че са готови с решението за покупка на оборудването.

3.Бъдещето на ТЕЦ-овете

Въпреки че се прави опит за налагане на мнението, че проблемът е решен, това съвсем не е така. Тук отново предстои сблъсък на две точно противоположни мнения.

4. Рафинерията

В енергийната комисия продължава да стои и предложението на депутатите от Меч за „одържавяване“ на „Лукойл“. Някой ще трябва да обясни на вносителите какво означава и до какво може да доведе подобен акт. 

Това са само незначителна част от въпросите, които са и ще продължат да предизвикват търкания между представителите на различните парламентарни групи. Нещо като малко камъче, вмъкнато между колелата на каруцата.