Кампанийността в програмите за саниране най-накрая трябва да спре

Сметките за ток през зимата могат да стресират много потребителите у нас, за да се избегне шокът има едно "лечение" - енергийната ефективност трябва да е в основата на всички политики у нас. А гражданите трябва да бъдат все по-активни в тези политики. Именно енергийната ефективност е и начинът, че каквото и да се случва с цените на електроенергията, ние ще сме защитени. Колкото една сграда е по-ефективна, толкова по-добре сме защитени от подобен тип ситуации, коментира пред 3eNews д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на "ЕнЕфект". От интервюто можете да разберете и защо „добрият енергиен мениджър струва теглото си в злато“ и в кои общини у нас са ценени тези специалисти.

Д-р Цанев, появи се информация, че консумацията на електроенергия в Западна България значително се е  повишила през празничните дни и студеното време. Мерките, които хората взимат, очевидно е не само да се веселят на вилата, ами трябва да помислят малко и за това как електромерът „да върти“ по-малко. Какъв съвет бихте им дали вие за пестене на енергия?

Съветът винаги е един и същ и той е енергийна ефективност. Това е единственият начин да сме сигурни, че каквото и да се случва с цените на енергията, ние ще сме защитени и ще можем да посрещаме потребностите си, защото те не са само по празниците, а и в кризисни моменти или, както наскоро се случи, при прекъсвания на електроснабдяването. Колкото по-ефективна е нашата сграда, толкова по-добре сме защитени от подобен тип ситуации. А освен това, всички знаем, че цените на енергията скоро няма да тръгнат надолу. Те действително зависят от много фактори - както от микса на производство на електроенергия в България, така и от огромната потребност на Украйна в момента от доставки на електроенергия от Европа. Регионалният пазар е силно зависим от тези процеси и няма как да очакваме в скоро време цените да падат. Затова най-добрият съвет е да се инвестира преди всичко в мерки за намаляване на потребността от енергия, които на първо място ще бъдат полезни в много, много дълъг период от време, а заедно с това ни правят по-независими в напълно непредвидимите ситуации, които ни очакват.

Това как кореспондира с призивите на Европа за премахване на мръсните въглища, масовата електрификация на индустрията и насърчаването на потребителите да разчитат все повече на електроенергия? 

Със сигурност виждаме повишаване на консумацията на електроенергия, но в същото време е важно да се мисли от къде идва този ток, какви потребности задоволява и на каква цена. Неслучайно и в тази посока основният призив на Европейската комисията е „Енергийната ефективност на първо място", защото тя има ключово значение както за баланса, така и за стабилността на енергийния пазар. Знаем, че пиковете на потребление на електроенергия са сутрин и вечер и са пряко зависими от нуждите на домакинствата. Ако чрез мерки за енергийна ефективност успеем да намалим тези пикови натоварвания - които в по-голямата си част идват от отопление с електрически уреди - ние фактически намаляваме цената на електроенергията в цялата енергийна система.

Как се случва това нещо? Например, в една пасивна сграда топлинните загуби са минимални, температурата остава постоянна в течение на дни. Това означава, че при добре проектирана и изпълнена енергийно ефективна сграда, ако температурата сутринта е нормалните 21°C, вечерта когато се приберем от работа, тя ще бъде или същата, или съвсем малко по-ниска. Така няма да се налага допълнително шоково затопляне, което фактически води до най-големите разходи. Това е първият и най-разумният начин за балансиране и управление на пиковото търсене в електроенергийната система. Заедно с това, напредват и възможностите гражданите да инвестират в собствени системи за производство и съхранение на енергия. Този процес на децентрализация на производството и приближаването му до мястото на потребление, който най-често свързваме с развитието на енергийните общности, предоставя още една отлична възможност за ограничаване на пиковете в потреблението. За съжаление обаче, все още съществуват системни пречки пред реализирането на подобни проекти, особено в потребителския сегмент, в сектора на жилищните сгради. 

Всъщност, именно това беше другият ми въпрос - как да създадем повече енергийни кооперативи? Какво е необходимо, за да се задвижи процеса? Трябва ли да има повече подкрепа от държавата за тези общности или са необходими повече целенасочени програми, които да бъдат ефективно изпълнявани? 

Имаме както структурни, така и политически проблеми в този посока. Действително енергийните общности у нас все още се намират в съвсем начална фаза, особено в сравнение с по-развитите държави като Германия, Австрия, Гърция и Белгия, където броят им вече се измерва в хиляди. За съжаление обаче, за разлика от тези пазари, при нас все още липсва възможност за интелигентно отчитане на производството и потреблението в комуникация с мрежата. Причината за това е, че електропреносната мрежа не е дигитализирана и няма необходимия капацитет.

Другият проблем естествено е свързан със субсидираните цени на електроенергия в битовото потребление. Всички знаем, че цените в България са достъпни за абсолютно всички - както за социално слабите, които безспорно се нуждаят от подкрепа, така и за най-богатите, които често консумират много повече, отколкото им е необходимо. Всъщност именно те се възползват най-много от тази субсидия, която, да не забравяме, идва от нашия джоб, от всички нас. Така че освобождаването на цените – пак казвам, при засилена подкрепа за уязвимите домакинства, е другата ключова реформа заедно с цифровизацията на мрежата, тъй като ако няма ценови натиск, естествено хората са много по-малко мотивирани да влизат в подобен тип непознати за тях взаимоотношения. Освен това, важна роля играят опитът и инвестицията в интелектуален труд. За да бъдат убедени хората, че този модел има смисъл, те трябва да разполагат с конкретни анализи - точно оразмеряване, оценки на инвестицията, оценки на спестяванията, оценки на ползите, така че те действително да имат обективна аргументация, защо трябва да положат това допълнително усилие. И ако тези три компонента са налице, аз съм убеден, че българското общество е достатъчно инициативно и ще успее да се ориентира в тази ситуация. Естествено, за тези, които са по-подготвени на ранен етап, ползите ще са най-големи. 

Всъщност, по Плана за възстановяване и устойчивост бяха предвидени значителни средства за модернизация и енергийна ефективност, които за съжаление към момента не усвояваме особено добре. Има ли други останали програми, по които можем да се възползваме в момента като граждани с подкрепата на Европа да модернизираме, санираме жилищата си и да ги направим по-добро място за живот за самите нас. Как мислите вие? 

В момента е ясно, че двата етапа по програмата за обновяване на многофамилните сгради изчерпаха капацитета си за прием на предложения. Скоро се надяваме да се отвори втория етап от програмата за малки инсталации за възобновяеми източници, основно насочен към фотоволтаиците, разбира се, но там са допустими и термосоларни инсталации. Тази програма е предвидена на три етапа, така че все още има шанс хората да се възползват от 70% безвъзмездна финансова помощ. За съжаление, обаче, с това се изчерпват възможностите, които виждаме - ако изключим средствата по програма „Развитие на регионите“, които обаче не са целево заделени за енергийна ефективност, тоест могат да отидат и в други направления.

Със съжаление казвам, че това не е начинът, по който се прави промяна на системно равнище - промяна, която да ангажира цялото общество. Кампанийни програми, зависими от случайни обстоятелства и наличие на еднократни финансови средства, не могат да доведат до устойчиви резултати. Ясно е, че ако не беше пандемията от Covid-19, дори и тези средства нямаше да достигнат до нас. Решението е да има постоянно действащи програми, в които всъщност водещата роля да не е на държавата, а на собствениците на жилищата. Ние всички би следвало да сме отговорни за собствеността си и да се стараем да я държим в абсолютно най-добро състояние и да поддържаме високата ѝ стойност. Всъщност, именно в това се крие стойността на програмите за обновяване. Нали разбирате, че ние, когато инвестираме в по-доброто състояние на нашите сгради, естествено повишаваме цената на самата сграда. Така се защитаваме и от енергийните кризи, както говорихме, и сме много по-спокойни и уверени, че каквото и да се случи, имаме един икономически актив, който може да ни бъде полезен във всяка ситуация.

Алтернативата въобще не бива да се обмисля, защото всъщност вече виждаме как недобре поддържаните жилищни сгради, особено в по-малките населени места на България, тотално губят цената си. Те вече не представляват икономически актив за собствениците им, дори напротив – стават тежест. Това не трябва да се допуска, защото в крайна сметка това е трудът на цялото ни общество - на нашите родители, баби, дядовци, които са положили огромни усилия да създадем това материално богатство в държавата. От тази гледна точка е много важно да има устойчиви и постоянно действащи програми. Когато има икономически интерес и инициатива от страна на собствениците, те да могат да се възползват от средствата, а не да чакат поредния месия, който ще свърши всичко вместо тях – всички знаем, че животът просто не работи така. 

Този проблем продължава да бъде и основен приоритет в нашата дейност, ще се борим с всички сили и средства подобни постоянни програми за обновяване да станат факт, макар и пилотно към настоящия момент. Има достатъчно ресурси, като например Модернизационния фонд, който позволява подобен тип интервенции. Има редица други източници в ЕС, които биха могли да бъдат в полза на правителството, но трябва най-накрая да спрем това безвремие в програмите за обновяване и да започнем да правим нещо наистина. Хората активно трябва да участват в този процес, те знаят, че хубавият дом не само поддържа цената си, но той носи и здраве, както и качество на средата, в която живеем – а ние, българите, ценим това. 

Вие наскоро правилно направихте един хубав анализ за качеството на въздуха в градовете у нас. Бихте ли ни разказали сега в тази зимна обстановка как оценявате вие ситуацията в България? Според мен не е особено красива, и мъглата вече не е само мъгла.

Не, в никакъв случай София, а и цяла България, не е особено красива в тези дни, но въпреки това изглежда, че имаме напредък. По всичко личи, че процесът на електрификация на отоплението, за който говорихме, се отразява и на качеството на въздуха, защото постепенно се наблюдава подобрение. Съгласете се, че никой не умира от желание и не изпитва огромно удоволствие да поддържа печка на твърдо гориво и да чисти след нея. Много малко са тези домакинства, които искат да живеят в този силно ограничен комфорт, който предполага такъв тип отопление. Истината е, че има и много други фактори, които допринасят за замърсяването на цялостната градска среда - управлението на строителните обекти, транспорта, това също са фактори, които са изключително важни.

Другата истина е, че хората все още не са достатъчно информирани защо всъщност е важно да сме отговорни към качеството на въздуха и на околната среда като цяло. А статистиката е умопомрачителна - рисковете за заболяване от сърдечно-съдови и респираторни заболявания са в пъти по-високи, особено при най-рисковите групи. Ако не направим достатъчно нашите деца да живеят в една чиста, приветлива, здравословна градска среда, няма защо да се учудваме, че в първия момент, в който имат възможност, поглеждат извън границите на държавата – ние сами сме си виновни за това. Именно това трябва да ни стимулира да сме максимално отговорни и да помагаме, вместо да се опитваме да се борим с глоби и наказания. Глобите и наказанията естествено са част от задължителния пейзаж, но истинската промяна идва с подкрепата и помощта на тези хора, които имат нужда, които трябва да се отделят от този начин на отопление, защото в крайна сметка те по един или друг начин са били лишени от възможността да го направят до този момент. Нека се опитваме да го правим заедно. Дали ще помогнем на съседа си да попълни документацията, да участва в програмите на съответната община, или ще се опитваме да говорим за ползите от по чистия въздух, но нека да правим, каквото можем.

Всъщност, ключът наистина е както в нас, така и в местната власт. Няколко пъти вече споменахте думата община. Именно там е нашият one stop shop, в който можем да отидем и да попитаме какви са възможностите да саниране. Работят ли тези контактни точки сега?

Да, засегнахме ролята на общините, които всъщност се оказват волю или неволю действително управляващо звено и центърът на всички политики, свързани с климата и енергията. Дори изпълняващи нетипични за тях функции. Защото, съгласете се, не е нормално за една община да провежда обществени поръчки в частна полза, както се случва с програмите за саниране, но тъй като няма кой да го направи, общините поемат и тази много сериозна и отговорна роля. Много от тях, честно казано, заслужават само уважение за това и за усилията, които полагат. Много са дейностите, които общините се опитват да реализират във връзка с изпълнението на тези политики. Т. нар. „One-stop shop“ действително са една от тях.

Всъщност, по отношение на сградното обновяване, те бяха организирани в областните информационни центрове, но там работят предимно във функцията си на доставчик на информационно съдържание, когато има програми за обновяване. Tези общини, които са по-активни, значително надграждат тази функция и се опитват да доставят допълнителна консултация, свързана с разбирането на сложния процес на инвестиции в сградно обновяване или във възобновяема енергия, така че да се превърнат от „бюра за обслужване на едно гише“ в това, което искаме да бъдат – „центрове за комплексно обслужвано“. Това означава не само да разпространяват информация от типа ,,има отворена програма, кандидатствайте на този сайт“, а да се опитват да насочват хората към професионална услуга. В общините, с които работим например по проект SHEERenov+, има информация какви са спецификите на всяка една от дейностите – как се издава технически паспорт, какво е енергийно обследване, къде са архитектурните проекти, как работи строителният надзор и така нататък. Разбира се, дава се и информация за кандидатстване, достъп до финансови инструменти, ако има такива, както и за професионалното управление на процесите. Тоест, общините, които вече са преминали отвъд обикновената информационна услуга, действително успяват да насочват клиентите и да стимулират пазара. Естествено при насочването и консултацията от достоверен източник, решението за инвестиция е много по-лесно и приемливо за отделния гражданин. Именно тези общини, трябва да бъдат първо поздравени и после да бъдат стимулирани всички останали да приемат този пример.

Вече има и законово изискване да се организират подобни звена във връзка с инвестиции във възобновяема енергия. Това е установено с последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, така че в комбинацията на тези функции всъщност можем да видим едно много добро взаимодействие между публичната власт и пазара, което да доведе до повече реализирани инвестиционни проекти, включително с частни инвестиции. Това е ключът за устойчивото развитие.

Разбирам, но всичкото това отнема време и хора, и ресурс, А хората са ценен актив, който не винаги го има, особено в общините. Особено и специалисти, които да са консултанти…

Точно така. В момента всички разговори, които водим с общини и колегите, които работят на тази тема, потвърждават, че основното търсене от страна на местните власти е свързано с изграждането на капацитет, обучение и създаване на подходящи умения за управление на енергийния преход. Какво можем да кажем по този въпрос? В България имаше една много добра законова практика, бяхме една от първите държави, която беше постановила задължителното наличие на позиция „енергиен мениджър“ в общините. Това нещо отпадна по абсолютно непонятни причини от Закона за енергийната ефективност. Това задължително трябва да се възстанови и тези експерти, или експертни екипи в по-големите общини, трябва да имат достъп до знания, обучение и до информационни системи за управление, каквито всъщност отдавна има. Налични са, разработени са, напълно безплатни са за българските общини, но хората те трябва да бъдат обучени, стимулирани да работят с тях и да имат подкрепата на цялата общинска администрация, защото не става дори и само с политическа подкрепа от кметовете, трябва целият персонал на общината да е ангажиран и да осъзнава значимостта на това да осигурява информация на експертите за управление на енергийните процеси. Там, където това е факт, общините извличат огромни ползи.

Ние самите имаме повече от 20 годишен опит в това направление, но най-ясният пример са общините Габрово и Бургас, а вече и доста други. От десетилетия те поддържат информационните системи на електронен носител и са спокойни, че във всеки един момент, когато им потрябва каквато и да е информация, свързана както с кандидатури по европейски или национални проекти, така и с управление на конкретен проект в дадена сграда и оценка на резултатите, те я имат веднага. Не е необходимо да полагат допълнително усилие. Това естествено им дава огромно предимство и затова тези общини са и местата, където има най-много проекти. Всъщност може да си спомним, че и двете общини, които споменах, избират своите кметове за четвърти мандат без особени затруднения. Може би именно успешното управление на проекти и инвестиции в устойчиви решения е част от формулата за дългосрочно доверие от страна на гражданите. Това може да бъде допълнителна мотивация за останалите общински ръководства – да осмислят ползите и да инвестират необходимото време и усилия в енергийната трансформация. В тази връзка казваме често, че „добрият енергиен мениджър струва теглото си в злато“, защото всички анализи показват, че заплатата на един енергиен мениджър се възвръща многократно само от постигнатите спестяванията. Буквално в пъти, ако не и в десетки пъти в течение на времето. Защото всеки един качествено изпълнен проект, в който енергийният мениджър не е допуснал компромиси и реално достига целите си, носи ползи в течение на 15, 20, 25 години напред.

Енергийните мениджъри ще са водещи и занапред в политиките по места.

Така е – и тук може би трябва да се похваля, че наскоро нашата организация получи потвърждение, че ще координираме нов европейски проект, който въвежда системата за енергиен мениджмънт на Европейската енергийна награда в няколко източно- и централноевропейски държави. Много малко са международните проекти по програма LIFE на ЕС, които са координирани от българска организация, но за нас това е трети пореден такъв само от последния етап на програмата, и с него се надяваме да предоставим още един стимул на мотивираните общини да въведат действително съвременни системи за управление на енергията. Така че работата с общините продължава и през 2025 година, макар, че тя никога не е спирала и няма и да спре, надявам се.

Със сигурност тези проекти стимулират и реализацията на още пилотни проекти. Видяхме, че енергийните общности в Бургас и в Габрово вече работят. Надяваме се да има още такива, има огромен интерес от други общини по темата. Задължително продължаваме усилията си в обученията за работещите в строителния сектор, защото и в момента ще видим колко е трудна ситуацията при отварянето на строителните дейности по програмите за обновяване. Ще видим какъв огромен глад има от работници като цяло, но най-вече за обучени строителни специалисти. Но дори и затова е важно е да има устойчиви и постоянно действащи програми за саниране, предвидими, с гарантиран ресурс, който да е достъпно за абсолютно всички. И да, това е основната ни цел - действително да поставим програмите за сградно обновяване на една пазарна, рационална, разумна основа.

___________________________________________________________________________________________________

Д-р Драгомир Цанев е изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и упълномощен представител на Общинската мрежа за енергийна ефективност ЕкоЕнергия. Координатор на редица международни научно-изследователски проекти по програмите Хоризонт 2020, LIFE и EUKI, член на експертната група на ИКЕ на ООН по енергийна ефективност и на научния борд на Международна конференция „Пасивна къща“. Автор на серия от публикации и лектор в редица международни конференции в областта на политиките за устойчиво енергийно развитие, принципите на пасивните и почти нулево-енергийни сгради, обученията за енергийна ефективност и ВЕИ и общинското енергийно планиране.