FT: Цената на бъдещата британска АЕЦ "Сайзуел Си" ще достигне 40 млрд. паунда, преговорите с инвеститори продължават

Окончателната цена за изграждането на планираната атомна електроцентрала Sizewell C във Великобритания вероятно ще достигне близо £40 милиарда. Това сочат последните анализи на експерти, потърсени за информация от Financial Times. Данните са от хора, близки до преговорите за водещата енергийна схема.

Сумата е двойно по-висока от оценката от £20 милиарда, дадена от предприемача EDF и правителството на Обединеното кралство за проекта през 2020 г., отразявайки нарастващите разходи за строителство, както и последиците от закъснения и надхвърляне на разходите в дъщерния обект Hinkley Point C, намиращ се край Съфолк.

Новите ядрени централи са ключови за усилията на Великобритания да изпълни климатичните си цели и да укрепи енергийната си сигурност, посочва изданието. Sizewell C ще произвежда достатъчно електричество, за да захранва около 6 милиона домакинства, сочат данните.

Според Financial Times, позовавайки се на високопоставен представител на правителството и два добре информирани източника от индустрията, ревизираната оценка е разумна прогноза спрямо цените през 2025 г.

По-високата оценка вероятно ще повдигне въпроси относно стратегията на правителството за възраждане на ядрената енергия във време на разтегнати държавни финанси и опасения за разходите за живот.

Строителят от EDF е категоричен, че след като започне да работи, Sizewell C трябва да може да доставя нисковъглеродно електричество, достатъчно за еквивалента на около 6 милиона домове в продължение на 60 години.

Министерството на финансите трябва да реши дали да продължи с проекта в тазгодишния многогодишен преглед на разходите, според служители.

Правителството на Обединеното кралство и френската енергийна група EDF бяха първоначалните поддръжници на Sizewell C, но те се опитват да съберат милиарди лири от нови инвеститори, процес, който се проточва по-дълго от планираното.

По-рано този месец Министерството на енергийната сигурност и Net Zero (Desnz) заяви, че не може да разкрие текущата оценка на разходите за проекта, тъй като е „чувствителна от търговска гледна точка“.

Правителството вече е отпуснало 3,7 милиарда паунда държавно финансиране на проекта. Министрите планираха да постигнат окончателно инвестиционно решение до края на 2024 г., но бяха принудени да отложат това до пролетта на 2025 г. Сега има спекулации в индустрията, че всяка сделка може да се отложи дори и след есента.

Потенциалните инвеститори в Sizewell C включват Centrica, Schroders Greencoat, Emirates Nuclear Energy Corporation и Amber Infrastructure Group.

Активист: Sizewell „ще натовари потребителите с по-високи сметки

Алисън Даунс, изпълнителен директор на групата за кампания Stop Sizewell C, призова правителството да „изясни“ „огромната истинска цена“ на проекта, като се има предвид, че домакинствата ще плащат предварително за изграждането му чрез такса върху сметките за енергия. „Тази секретност около Sizewell C е непростима.“

Дейл Винс, голям донор на Лейбъристката партия и основател на компанията за зелена енергия Ecotricity, писа до новата правителствена Служба за съотношение качество-цена, предупреждавайки, че изграждането на Sizewell „ще натовари потребителите с по-високи сметки много преди да достави и една единица електроенергия“ .

Говорейки пред Financial Times, той добави: „Ядрената енергия е твърде скъпа, твърде бавна – и много скъпа за ограничаване в края на живота й“.

В момента ядрената енергия доставя около 14 процента от електричеството на Обединеното кралство и много експерти смятат, че ще бъде от решаващо значение да се настоява за намаляване на емисиите на въглероден диоксид до нула до 2050 г.

Въпреки това, всички, с изключение на един, от текущия остаряващ флот от заводи във Великобритания трябва да бъдат затворени до март 2030 г., потенциално по-рано, ако планираните удължения на живота не могат да се осъществят.

Само една нова атомна електроцентрала, Hinkley Point C в Съмърсет, в момента се строи в Обединеното кралство, но тя се забавя и надхвърля планирания си бюджет.

Проектът трябва да започне да произвежда електроенергия най-рано през 2029 г. и да струва до £46 милиарда. В сравнение с първоначалните очаквания от 2016 г., когато се очакваше да бъде завършена в края на 2025 г. и да струва £18 млрд.

Sizewell C използва същата европейска технология за вода под налягане като Hinkley Point C. От EDF смятат, че Sizewell C трябва да бъде много по-евтин, отчасти защото ще бъдат извлечени поуки и веригите за доставки ще бъдат по-развити.

Той също така се изгражда с помощта на различна финансова структура, моделът на регулираната база активи, който се използва във водния сектор, включително за финансиране на новия канализационен тунел Thames Tideway. Разработчиците започват да получават заплащане по време на строителството от сметките на потребителите, вместо да се налага да чакат АЕЦ-ът да бъде завършен.

Но в правителството има скептицизъм относно това колко по-ниска би била цената на Sizewell C в сравнение с Hinkley Point C.

Напредъкът по проекта беше отчасти провален от скорошната оставка по здравословни причини на Роб Холдън като председател на Sizewell C Limited.

Говорител на Desnz каза, че не признава „спекулативната“ цифра от £40 милиарда за цената на Sizewell C. „Очаква се проектът да намали цената на електроенергийната система, да увеличи доставките ни на сигурна местна енергия и да генерира големи инвестиции в цялата страна.“

Малките ядрени реактори идват, но големите все още са по-добри

Няма загадка защо се натрупва ентусиазъм за малките модулни реактори. В края на краищата големите атомни електроцентрали имат навика, да не спазват първоначалните си бюджети и да закъсняват с години.

На теория малките модулни реактори — които до голяма степен се произвеждат във фабрики — ще намалят времето за строителство, разходите за финансиране и много от рисковете, свързани със строителството на място.

Обикновено категорията включва реактори с очакван капацяитет под 300 мегавата, въпреки че съществуват и по-големи планове за модулни реактори. През 2021-22 г. Rolls-Royce изчисли, че първият 470MW SMR ще струва £2,5 милиарда, падайки до около £2 милиарда за бъдещи блокове. Реакторите с  малък размер също получават тласък от изкуствения интелект, чийто растеж вече променя енергийния сектор. Технологичните гиганти, включително Amazon и Alphabet, майка на Google, вярват, че могат да захранват гладните за енергия центрове за данни.

Стратегията на Обединеното кралство за ИИ включва създаването на енергиен съвет, който ще обмисли как да инвестира в SMR, наред с други неща. Швеция, Чешката република и САЩ също планират да внедрят технологията. И все пак има много неизвестни, което прави ММР трудно инвестиционно поле. Повечето проекти няма да бъдат готови поне до 2030 г. Лихвените проценти и разходите по веригата за доставки вече се повишиха, откакто Rolls-Royce представи ранната си оценка на разходите. Много разходи за ядрени проекти са специфични за обекта и стават ясни само с процеси на планиране и съгласие, казва Том Бетс от Aurora Energy Research.

 Rolls-Royce е една от четирите компании, които се борят за технологията си, която да бъде избрана от правителството на Обединеното кралство, което планира да вземе окончателно решение за два SMR до 2029 г. Като се имат предвид текущите търговски преговори, малко актуална информация за разходите е разкрита.

Външни проучвания, разглеждащи изравнените разходи за енергия (LCOE) на ММР - индикация за разходите за генериране на електроенергия през целия живот на инсталацията - могат да бъдат противоречиви. Но малцина оспорват, че модулните реактори поне в началото, ще бъдат по-скъпи.

Доклад от 2023 г. на консултантската компания Wood Mackenzie изчислява, че ако разходите за модулните реактори се понижат до около $120 MW часа до 2030 г., те биха могли да бъдат конкурентни на гигаватовите ядрени блокове, както и на газови и въглищни централи. В повечето случаи първите по рода си ММР ще бъдат до голяма степен финансирани от правителствата. Частните инвеститори, доволни от ядрената енергия, в крайна сметка трябва да ги последват. Засега секторът остава твърде зараждащ се на запад дори за тези с рискови апетити, но докато бръчките се изглаждат, очаквайте малките реактори да придобият много по-голям профил, коментират от FT.