Европейските газохранилища са запълнени до рекордните 94.42 % фона на свитото търсене и спадащата конкурентоспособност

Европейските газохранилища са запълнени до 94.42 % или 1083.2692 TWh, което би трябвало да гарантира безпроблемното преминаване през зимния сезон (в частност газохранилището в Чирен е запълнено до 94.58 % ). Това би трябвало да успокои и битовите потребители и индустрията, които вече са информирани достатъчно за края на споразумението за транзит на руски газ през Украйна.

През миналата година Европейската комисия изиска  намаляване на търсенето на газ с 15 %. По последни данни тази цел е надхвърлена – потреблението се е свило със значителните 18 процента. Битува твърдението е, че това намалено търсене е за сметка на скока на възобновяемите енергийни източници. Експертите обаче съветват цифрите да се четат внимателно като се позовават на броя на затворилите заводи и фабрики и на намаленото производство. Потреблението на газ, според данните остава доста под това преди енергийната криза и очакването е, че пазарът няма да може да се възстанови преди 2030 г. – 2032 г.

Сега предстои да стане ясно дали ЕК възнамерява да запази в сила мерките си за намеса на пазара, включително горната граница на цената на газа, платформата за съвместно закупуване, целта за намаляване на търсенето и задълженията за съхранение.

Вероятно това ще са част от въпросите, които министрите на енергетиката на страните от ЕС ще трябва да решат на предстоящата среща на 15 октомври. По-важни извън вече очакващите се взаимни поздравление за надхвърляне на целта от 90 % поставена от ЕК още преди повече от година са истините и за газовия, и за електроенергийния пазар на ЕС. Предварителната информация е, че  ще бъдат обсъдени мненията по препоръките на „доклада Драги“ за приноса на енергийния сектор за конкурентоспособността на Съюза. Прогнозата за икономиката на Германия, която ще отбележи някакви символични цифри е диагноза, която ЕК няма как да подмине.

Именно конкурентоспособността на Европейския съюз поставя на масата въпроса и за доставките, и за цената на газа.  Природният газ е изключително важна суровина за металургията, стъклопроизводството, химическия сектор и в частност производството на торове. Съпоставката на данните сочи, че синьото гориво в Европа е около четири пъти по-скъпо отколкото в САЩ.  Експерти и анализатори напомнят, че индустриалният сектор в ЕС плащат също така и за емисиите от въглероден двуокис в рамките на системата за търговия с емисии, нещо, което не се отнася до внушителна част от конкурентите извън ЕС.

Природният газ е част и от процеса на производство на електроенергия. Известна е тезата, че при затварянето на електроенергийните борси, когато променливите ВЕИ спират производството си тяхното място се заема от газовите инсталации, които вдигат цените. Това обаче е само част от историята. Тесните места или казано иначе липсата на капацитет, както и други фактори също оказват влияние.  Летните жеги, очертаха огромни различия между регионите, което означава, че имат значение и цената на синьото гориво, и преносната способност, и възможностите за съхранение, и климатичните особености.

Предварителния дневен ред на енергийните министри включва именно различията в цените на електроенергията на едро на ЕС. Според последните данни към края на първата октомврийска седмица средната годишна цена на европейските електроенергийни борси варира от 48.37 евро/MWh във Франция и 72.02 евро/MWh в Германия до 90.05 евро/MWh в Унгария, 92.22 евро/MWh в България и 94.7 евро/MWh в Гърция. Много по-висока е средната годишна цена в Италия – 102.61 евро/MWh.  

Геополитическите предизвикателства също не са за пренебрегване. Амбициите за новите енергийни планове за чиста енергия не е задължително да спират, но може би е редно да бъдат позабавени, тъй като Европа се нуждае да си върне първо конкурентоспособността, а паралелно с това индустрията трябва да получи и гаранция за защита и сигурност. От тази гледна точка енергийният ред на Европа е в пълна зависимост от външната политика. Няма смисъл да се повтаря максимата, че нито митата, нито санкциите решават проблемите. Напротив, задълбочават ги. За разликата от гъвкавостта и стимулите.