До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност

Доц. д-р Теодора Пенева е изследовател от Института за икономически изследвания към БАН в анализ пред Климатека

До 30 юни трябва да подадем разработен и добре аргументиран Социален климатичен план, за да започне реална подкрепа за домакинствата в енергийна бедност

Поне 30% процента от хората в страната ни са засегнати от енергийната бедност, което я прави сериозно предизвикателство за България.
• Не се прилага дефиницията за домакинства в условия на енергийна бедност при предоставяне на финансови средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (за саниране на многофамилни сгради и подкрепа за домакинствата в областта на източници на възобновяема енергия). 
• Липсва политическа воля за разработка на цялостна нормативна уредба с отговорна институция и ясно разписани правила, мерки и административен механизъм за прилагане на дефиницията за енергийна бедност.
• Политическото бездействие задълбочава кризата за най-уязвимите групи, защото липсва фонд за финансиране на мерки за преодоляване на енергийната бедност, както и достатъчно и разнообразни инструменти за подкрепа, вкл. данъчни облекчения, безлихвени или нисколихвени кредити и др.

Приложение на дефиницията за енергийна бедност ще е изрично необходимо при мерките за повишаване на енергийната ефективност от Социалния климатичен фонд. Очаква се този фонд да се създаде в началото на 2026 г., за да се смекчат негативните последици от разширяването на търговията с емисии от изгаряне на горива в сградите и транспорта от 1 януари 2027 г. За целта българското правителство трябва да подаде разработен и добре аргументиран социален климатичен план в срок до 30 юни 2025 г. В статията са разгледани основните пречки и стъпките, които следва да се предприемат, за да се минимизират негативните ефекти от този сложен преход. 

България ще получи 2.28 млрд. евро от Социалния фонд за климата

Общият размер на финансирането за България е 2.28 млрд. евро, които страната ни ще получи за периода от 2026 до 2032 г. С тях ще бъдат финансирани три вида групи:

• уязвими и енергийно бедни домакинства, включително тези с ниски и средни доходи;
• уязвими микропредприятия;
• уязвими потребители на транспорт.

Приблизително 1 млрд. евро се очаква да бъдат разпределени за енергийна ефективност на сградния фонд при домакинствата (от група 1). Все още не е ясно обаче какви обективни индикатори ще се приложат за дизайна на фонда и разпределение на мерките. Тези групи ще бъдат засегнати от покачването на цените на транспортните горива – петрол, дизел и т.н., както и на горивата за отопление/охлаждане в сградите. Има очаквания групата на уязвимите потребители на транспорт да е много по-широка от тази на енергийно бедните, и да включва възрастни, деца и хора с увреждания без доходен критерий. Все още не е разработена дефиниция за уязвими предприятия, но се очаква това да бъдат предприятия на градски и междуградски транспорт, на образователни, социални и здравни услуги, предприятия с висок дял на разхода за транспорт в общия, и др.

Всички трябва да участват в разговора

Очаква се правителството да включи гражданското общество, представители на бизнеса, неправителствения сектор и научната общност в обсъжданията на Социалния климатичен план. Включването на широк кръг експерти е необходимо поради особеностите на целевата група, нейният широк обхват и специфични проблеми. Важно е да се вземат предвид опита на бизнеса от жилищното обновяване, на академията и неправителствения сектор от проекти в сферата на енергийната и транспортната бедност и работата с уязвими групи на терен. 

За съжаление, консултациите и общественото обсъждане на Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата бяха белязани от кратки срокове и игнорирани препоръки. Това поражда опасения сред експертите, че подобен подход може да се повтори. Това би било в противоречие на изискванията и на Европейската комисия разписани в Регламента на социалния климатичен фонд, и на принципите на гражданственост и демокрация в процесите на вземане на политически решения, засягащи широк кръг от уязвими групи. 

Какво е енергийна бедност и защо официалната дефиниция все още не се прилага?

Какво е енергийна бедност. Източник: WWF България

България е с най-високото ниво на енергийна бедност в Европейски съюз. Според дефиницията приета преди година, лицата в енергийна бедност с доход под 728 лв през 2023 г., са 1.8 млн. или около 30% от населението, по данни от доклад на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) от 31 март 2024 г., Таблица VII.1. Оценка на очаквания брой домакинства в положение на енергийна бедност, стр.64

* По данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (SILC) 2023“. Данните от изследването SILC, проведено през 2023 г. са с референтен период за дохода 2022 г. Източник АУЕР

Според официалната дефиниция приета през ноември 2023 г. в Закона за енергетиката, енергийно беден е всеки, който поради своя доход, възраст, семейно положение или здравословно състояние попада под официалната линия на бедност след разходите за разумно потребление на енергийни услуги в дома. 

Енергийната бедност в България е тясно свързана с ниската енергийна ефективност на сградите и ограничените възможности за тяхното обновяване. Основният източник на финансиране в този сектор са европейските фондове. Настоящите мерки обаче се прилагат универсално за всички домакинства в одобрената сграда, без социални критерии и се финансират изцяло чрез грантове. Ако на практика се въведе дефиниция за енергийна бедност и пълното грантово финансиране бъде насочено само към енергийно бедните домакинства, докато останалите поемат частично съфинансиране (напр. 20%, 30% или 50%), наличните средства биха достигнали до значително повече домакинства.

При настоящите темпове на саниране от около 1000 сгради годишно и 100% грантово финансиране за всички, ще са необходими 60 години само за обновяване на многофамилните сгради

Към момента България разполага с над 2,2 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и от Кохезионния фонд за подобряване на жилищния фонд до 2030 г., като тези средства са предназначени за:

• саниране на около 1250 многофамилни сгради (приблизително 35 000 домакинства);
• инсталиране на оборудване за възобновяема енергия в по-малко от 2000 домакинства;
• подмяна на отоплителни системи в 80 000 домакинства (мярка по Програма Околна среда 2021-2027 г., изпълнявана в 21 общини).
  
  

Това обаче далеч не е достатъчно, предвид мащаба на жилищния фонд в страната – над 66 000 многофамилни сгради и над 1,5 милиона индивидуални къщи, повечето с ниска енергийна ефективност. Освен това в момента липсват, както достатъчно средства, така и капацитет в строителния и обслужващия сектор за ускоряване на този процес.

Сред пречките за прилагането на дефиницията за енергийна бедност са липсата на политическа воля за отговорно министерство и административен капацитет за създаване и управление на информационна система за процеса

Тази информационна система е предвидено да съхранява данни за доходите на домакинствата и сградните характеристики на жилищата, и по автоматичен път да предоставя информация за статута им при проверка от администраторите на програми и схеми. При наличие на близо 1.8 милиона души в енергийна бедност, изпълнителната власт (в лицето на министерствата и общините) е категорична, че това е единственият начин за администриране. 

Как можете да проверите дали вашето домакинство попада в категорията на енергийно бедни за момента?

1. Съберете годишния нетен доход: Съберете нетните доходи от всички членове на домакинството за предходната календарна година. За целта използвайте данните от данъчните декларации за физически лица след данъци и осигуровки.
2. Извадете разхода за енергия: Изчислете разходите за енергия, които съответстват на типичното потребление на домакинството за същия период, и извадете тази сума от общия годишен доход.
3. Изчислете нетния месечния доход на член от домакинството след разходи за енергия: Разделете общата сума на броя на членовете в домакинството. След това разделете отново на 12, за да получите месечния доход на член от домакинство.
4. Сравнете с линията на бедност: Ако полученият месечен доход е под линията на бедност (526 лв. за 2024 г. и 638 лв. за 2025 г.), то вашето домакинство се счита за енергийно бедно.

Опростен пример за изчисление, при домакинство от 4 души, като двама от тях получават нетен доход (след данъци и осигуровки) от 1100 лв./месец, при разходи за енергия средно по 200 лв./ месец. В този пример домакинството е под линията на бедност за 2024 г. 

С увеличението на цените на електроенергията за битовия пазар с 8.4% от 1 януари 2025 г. и с новата линия на бедност за 2025 г., прагът на енергийна бедност се покачи допълнително, като е възможно да обхваща по-широк кръг от хора или близо 35% от домакинствата.

Доходният праг е персонализиран за всяко домакинство и зависи от това дали в домакинството има деца, възрастни или хора с увреждания, дали е многочленно домакинство, и дали е с неефективно отопление или лоша сградна обвивка, позволяваща загуба на топлина през зимата. Той се покачва заедно с официалната линия на бедност и с цените на електроенергията. 

До 1 юли 2025 г., този праг ще бъде 846 лв. само поради увеличаването на прага на бедност на 638 лв. на лице от 1 януари 2025 г. На 1 юли с промяната на цените на регулиран пазар, ще се промени и прагът.

Типовото потребление се изчислява според Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия. 

Разписаната Наредба в ясни стъпки и в съкратен вариант, от WWF България, може да бъде открита тук. 

Към този доходен критерий за сега не са приложени други критерии за оценка на домакинствата – имуществен, например. Дефиницията не се прилага, въпреки че е официално приета в Закона за енергетика и въпреки необходимостта от приложението ѝ за целите на програмите за енергийна ефективност и подкрепа за домакинствата в областта на ВЕИ. 

В момента WWF България, в сътрудничество с Института за икономически изследвания при БАН, разработва карта на енергийната уязвимост на домакинствата с индекс на енергийната бедност по области и региони. Целта на картата е да се улесни обективния мониторинг на състоянието на енергийната бедност, като се отчитат териториалните различия в климата, енергийните нужди, социалната уязвимост и субективното усещане за енергийната бедност на домакинствата. Картата може да проследи и доколко мерките в Социалния климатичен план биха отговорили на истинските нужди на уязвимите домакинства. 

Неприлагането на дефиницията за енергийна бедност поради липса на информационна система и отговорна за нея институция, позволява субективен подбор на кандидати по програми.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на енергетиката все още администрират процедури без включен подоходен критерий за определяне на енергийно бедни домакинства, според законово приетата дефиниция. Само малка част от тези мерки ще достигнат до енергийно бедните домакинства, тъй като дизайнът им е насочен към всички граждани. Дори процедурата по Фонда за справедлив преход „Подкрепа на устойчиво енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради, включително справяне с енергийната бедност“, която все пак има социални критерии, не прилага Наредбата за енергийна бедност. 

Други процедури, които се осъществиха при наличие на официална дефиниция, но без реалното ѝ приложение са:

• втората фаза на сградното обновяване по механизма за възстановяване и устойчивост за 282 сгради;
• схемата за подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата с одобрени 1544 проекта.
• Кохезионният фонд, който и в момента предоставя екологични отоплителни системи по Програма за по-чист въздух за периода 2021-2027 с бюджет от над 300 млн. лв.

Какви са 4-те основни предизвикателства, които ще стоят пред българското правителство?

1. Критична стъпка е избор на институция, която да оглави създаването и управлението на информационната система за определяне на статут за енергийно бедни домакинства.

2. Вписването на отговорното министерство в Закона за енергетика и други свързани нормативни актове.
3. Редакция на Наредбата за критериите, условията и редът за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия в липсващите аспекти по отношение на реда и правата на ползване на информационната система, и мерките за защита на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар на електроенергия и за облекчен достъп до програми за енергийна ефективност и ВЕИ. Възможно е също така да се направят и корекции в частта за определяне цената на електроенергия в условията на либерализиран пазар и на мониторинг (виж Темата на фокус в годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за 2024 г.).
4. Определяне на фонд за финансиране на мерките за енергийно бедните домакинства или отделни компоненти за подкрепа на първоначална инвестиция в мерки. 

Съществуват и редица други инструменти, които биха могли да подкрепят дългосрочните мерки за адресиране на енергийната бедност при отсъствието на специален фонд за тази цел. 

Изплащане на мерки за енергийна ефективност през сметките за енергия, или ЕСКО договори, е непопулярна мярка в момента, но все пак регламентирана от 2023 г. в Закона за енергийна ефективност. 
Друг тип подкрепа е данъчно облекчение или намаляване на ДДС ставката с 10-15% за изолационни материали, дограма, или при приложени мерки за енергийна ефективност по програми или схеми при определени технически изисквания и постигнати резултати като спестявания. 

В други държави се предоставят и нисколихвени или безлихвени кредити от търговски банки, с преференциални условия за енергийно бедни домакинства. Банки, доставчици, общини, агенции – всички нива на работа с домакинствата би следвало да могат да прилагат безпроблемно Наредбата. Чрез информационна система те биха могли бързо да получават данни за статута на своите клиенти и да предоставят диференцирани условия на подкрепа. 

Всяко едно правителство носи отговорност, предвид напредващите срокове за разработка на Социалния климатичен план, и за либерализация на пазара. При неизяснени механизми, липса на отговорни институции и адекватни форми на финансиране за подкрепа, енергийно бедните българи са обречени на пазарни рискове, които трудно биха понесли. 

Това прави темата важна и още по-неотложна особено в условията на политическа нестабилност.