Ново изследване за енергийната бедност: в търсене на правилния показател за измерване

Институт за енергиен мениджмънт

Въпросът за енергийната бедност се превърна в ключов политически приоритет и често предмет на различни изследвания предвид стремежа на ЕС към справедлив зелен преход и несигурността на енергийния пазар през последните няколко години.  Енергийната бедност може да бъде измерена по различни начини, но нейното измерване е предизвикателство за формулирането на политиката и действията за справяне с нея.

Последното публикувано по тази тема проучване на JRC изследва четири основни показателя за енергийна бедност, за да разбере разпределението и социално-икономическите профили на „енергийно бедните“ в ЕС. Констатациите подчертават полезността на използването на набор от различни показатели за представяне на картина на енергийната бедност.

Регламентът за Социалния фонд за климата и преразгледаната Директива за енергийната ефективност определят енергийната бедност като липса на достъп на домакинствата до основни енергийни услуги, като отопление, топла вода, охлаждане, осветление и енергия за захранване на уреди. Според Препоръката на ЕК относно енергийната бедност тя е многоизмерно явление, обусловено от три основни причини, а именно високи енергийни разходи в съотношение с бюджета на домакинството, общо ниско равнище на доходите и ниски енергийни характеристики на сградите.

В проучването се използват два вида показатели:

• базирани на разходите;
• базирани на консенсусния подход.

Индикаторите, базирани на разходите, се изчисляват с помощта на парични стойности: индикаторът 2М се изчислява като част от домакинствата, чийто дял на разходите за енергия в доходите е над два пъти по-голям от националната медиана (индикатор 2М), т.е. разходите за енергия представляват висок дял от разходите. Докато индикаторът М/2 (ниски абсолютни разходи за енергия) се изчислява като част от домакинствата, чиито разходи за енергия са под националната медиана за потребление на енергия.

Вместо това показателите на „консенсусния подход“ се основават на самооценка на жилищните условия: делът на хората, които поддържат жилището си достатъчно топло (показател AW), и тези, които имат просрочени сметки за комунални услуги (UB).

Анализът показва, че четирите разгледани показателя за енергийна бедност се припокриват в много малка степен. Това обяснява защо поне 40 % от населението на ЕС (около 180 млн. граждани) ще бъде класифицирано като „енергийно бедно“, ако се следва обединяващ подход, при който някой е енергийно беден по поне един показател.

От друга страна, „подходът на пресичане“, при който беден е този, който отговаря на условието за бедност едновременно по четирите показателя – би довел до много нисък процент на енергийна бедност от 0,3 % от населението на ЕС, т.е. около 330 хил. души.

Извършеният обобщен анализ показва, че между  8 % (при използване на консенсусни показатели) и 16 % (при използване на показатели, основани на разходите) от населението на ЕС може да бъде класифицирано като енергийно бедно.

Образованието и заетостта оказват значително въздействие върху енергийната бедност, тъй като по-високият процент на възрастни с работа или по-високото ниво на образование могат леко да намалят риска от енергийна бедност. Прави впечатление, че около 30 % от енергийно бедните домакинства са и с ниски доходи, като попадат под прага на бедността. Проучването разкрива също, че домакинствата със средни доходи са изправени пред сравнително висока честота на енергийна бедност, така че тя не засяга само лицата с ниски доходи.

Енергийната бедност също така показва значителни различия между страните от ЕС, тъй като тя се влияе от много разнородни национални особености, включително географско положение, природни ресурси, климат, инфраструктура, национални публични политики и др. Освен това културните аспекти могат да обяснят различията в самооценката на условията на енергийни ограничения.

Например в Гърция и България близо 30 % от населението е енергийно бедно по поне два показателя, докато в западните и северните страни от ЕС този показател спада под 5 %. Освен това разликите в равнищата на енергийна бедност в страните от ЕС са много по-големи, когато се използват субективни показатели. Например, показателите за AW-бедност, които измерват невъзможността за адекватно отопление на дома, варират между почти нула в Швеция и Люксембург до около 40 % в България.

Подобна тенденция се наблюдава и при анализа на просрочените задължения за комунални услуги (UB), докато дяловете на доходите от жилищни разходи за енергия, които са над два пъти по-високи от националната медиана (2M), са по-сходни в различните държави.

Всички тези особености  при измерването на енергийната бедност подчертава значението на адаптирани политически мерки, които отчитат националния контекст и различията в отделните държави по отношение на равнището на доходите, цените на енергията или инвестициите в енергиен капитал (т.е. ефективни уреди, изолация и др.). Освен  резултатите показват, че е необходимо внимателно да се обмисли кой е най-подходящият показател за сравнения между отделните държави.

Повече информация за доклада можете да намерите тук.