Сметките за ток и газ в столиците на ЕС през ноември 2024 г. са намалели с 2 %

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа за бита без данъци в европейските столици между януари 2009 г. и месец ноември 2024 г. представят в поредното си проучване VaasaETT и два от водещите регулатора на енергийния пазар -  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH).  Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всяка от столиците според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията намаляха устойчиво през първата половина на 2009 г. и стигнаха дъното от 96 индексни пункта през юни същата година, тъй като икономическата криза се отрази на търсенето и нивата им на еро се сринаха. През втората половина на 2009 г. цените започнаха да се възстановяват. Оттогава са във възходяща тенденция. Индексът за електроенергия достигна цели 117 индексни пункта (и.п.) през декември 2014 г. През 2016 г. и 2017 г. се колебае около 108 и.п., а през 2019 г. между  115 – 120 и.п.. Ограниченията по време на пандемията COVID-19 понижиха индекса до 112 пункта през 2020 г. Тенденцията към нарастване започна през 2021 г. , а от януари 2022 г. индексът за електрическа енергия HEPI започва да нараства екстремно през декември 2021 г. и достига 164 пункта. След като изкачи най-рязкото стъпало в историческите данни през януари 2022 г. и постигна пик през октомври 2022 г., индексът премина към тенденция към намаляване повече от година. От пролетта на 2024 г. последва тенденция за нарастване и в момента е на 190  пункта (EUR-15), се посочва в изследването.

По отношение на цените на природния газ, експертите напомнят трудните периоди от 2009 г. насам. Икономическият спад, който повлия на търсенето на енергия и на цените на едро през 2009 г. се вижда много по-ясно в развитието на цените на газа за бита, заявяват авторите на проучването. Индексът на цените на газа спадна значително през 2009 г и достигна най-ниската си стойност едва през февруари 2010 г. при 81 индексни пункта (девет месеца след най-ниската стойност в индекса на цената на електроенергията). Стабилното нарастване, е регистрирано до началото на 2013 г.като се запазва между 105 и 110 и.п. оттогава, въпреки значителния спад на цените на природния газ на международните пазари през 2015 г. През 2016 г. обаче цените на газа се сринаха и достигнаха 6-годишно дъно през септември при 92 пункта. След малко покачване до 95 пункта през март 2017 г., последва по-голямо увеличение до 102 пункта през ноември 2018 г. Тенденция на намаляване е наблюдавана в продължение на две години, след което индексът на цените на газа започва да се повишава, и за пръв път през август 2021 г. надминава нивата от ноември 2018 г.

Продължаващата енергийна криза повлия силно на индекса на цените на газа, който беше почти удвоен през 2021 г., преминавайки от 87 пункта през януари 2021 г. до 163 през ноември 2021 г. Оттогава стойността му отново се удвои през ноември 2022 г., достигайки 350 пункта.

Подобно на пазара на електроенергия следваше тенденция към намаление, но напоследък тя изглежда се обръща и в момента е на 168 индексни пункта.

При разглеждане на средните стойности на цените за крайните потребители, както на електроенергията, така и на газа се наблюдават следните промени: спрямо година по-рано, ноември 2023 г., сметките за ток и газ в столиците на ЕС са намалели с 2 %.

В зависимост от това къде в изследваните 33-те европейски столици живее даден краен потребител в Европа, към 1 ноември  цената на електроенергията, може да варира в съотношение над 4. За битовите клиенти в Европа най-скъпите градове са Берлин и Копенхаген, следвани от Дъблин, Лондон и Прага. Будапеща е с най-евтината цена на електроенергията, следвана от Киев, Белград и Подгорица.

В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) клонят към по-ниски от средните. Прага, Талин и Вилнюс са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на електроенергия през месец ноември:

• 21% увеличение на цените в Любляна, поради нарастване на компонента за дистрибуция;

• 10% повишение на цената в Стокхолм, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Ръст на цените с 9% в Никозия, поради по-високиенергийни и разпределителни компоненти;

• Увеличение на цените със 7% в Мадрид, поради повишение на компонентите на енергия и енергийните данъци;

• 6% скок на цената в Загреб, поради покачване на енергийния компонент;

• 3% повишение на цената в Осло, поради поскъпване на енергийния компонент;

• Увеличение на цените с 2% в Берлин, Брюксел, Копенхаген и Рим, поради по-високи енергийни компоненти;

• Нарастване на цените с 1% в Амстердам и Хелзинки, поради повишаване на енергийните компоненти;

• 3% намаление на цените в Атина, поради понижение компонентите за енергия и енергийните данъци;

• 2% спад на цената в Талин, поради намаляване на енергийния компонент;

• 1% понижение на цените в Дъблин, Лисабон, Рига и Вилнюс, поради намаляване на енергийния компонент;

Средната европейска цена за краен потребител отбеляза 2% увеличение този месец и в момента е малко под нивото, регистрирано преди година. При прегледа по отношение на 33-те столици,  15 не показват промяна в цените за крайните потребители. При 12 обаче се наблюдава различна степен на увеличение, а на останалите 6 се отбелязват незначителни понижения.

В момента цените на едро растат в цяла Европа, което се дължи на студената вълна, ниското производство на енергия от възобновяеми източници, прекъсвания при производството на ядрена енергия в някои части на Европа и продължаващото геополитическо напрежение. Ако тази тенденция продължи, битовите потребители може да се сблъскат с допълнителни увеличения на цените през следващите месеци, смятат експертите.

Когато се коригира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка страна, картината се променя драстично. PPS е изкуствена обща референтна валута, която елиминира общите разлики в ценовите нива между държавите. Когато са изразени в PPS, цените на енергията се изясняват във връзка с разходите за други стоки и услуги. Най-ниските коригирани цени на електроенергията за домакинствата са тези в Осло, Будапеща, Валета и Хелзинки, докато най-високите в момента са в Прага, Никозия, Берлин и Варшава. Повечето от страните от ЦИЕ обикновено имат цени на електроенергията, които са сравнително ниски в сравнение с общото ниво на цените в страната и под средното за Европа.

Това обаче отново не е така през ноември за Букурещ, Прага, Рига, Талин, Вилнюс и Варшава. Това са столиците сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа.

Проучването показва, че за столиците на ЕС средно енергията (оспорвания компонент на цената) представлява 52% от цената на сметката за електричество за крайния потребител, разпределението 28 %, енергийните данъци 6%, а ДДС 15%.  При фокусиране върху цената на енергията като стока, в Будапеща става ясно, че тя в момента представлява само 14% от цената на електроенергията за крайния потребител, което е най-ниското сред всички изследвани градове. Точно обратно, Валета е с най-голям енергиен процент, който достига 73% от цената за крайния потребител през ноември 2024 г.

Припомня се, че считано от януари 2020 г., типичен потребител в Амстердам плаща нулев енергиен данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надвишава размерът на енергийния данък. Той  получава обратно възстановяване на превишената сума на данъчния кредит. Целта на това възстановяване е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от отопление и уреди на газ.

По същия начин в град Люксембург типичният клиент плаща отрицателни енергийни данъци в резултат на механизма за компенсация, който и в момента е в сила и е насочен към компенсиране на увеличението на енергийния компонент и стабилизиране цените до нивата от 2022 г.

Преди енергийната криза фиксираните (цена и срок) и променливите цени бяха относително сходни, констатират експертите. Фиксираната цена често е била по-ниска, тъй като е осигурявала на доставчика по-малка лоялност и риск при доставката. Въпреки че клиентите по същество залагаха малко на посоката на пазара, това не беше особено важен избор за повечето клиенти. Поне на по-зрелите пазари активните клиенти все пак са склонни да избират фиксирани цени. След кризата ситуацията почти се обърна, констатират експертите. Фиксираните цени, където са налични (на някои пазари те не са налични от началото или средата на кризата), бяха по-високи от променливите, а в някои случаи с много голям марж. За пореден период на изследването експертите констатират, че тази тенденция изглежда отново се обръща.

През ноември 2024 г. броят на фиксираните предлагани договори изглежда се увеличава, докато средната им цена е по-ниска от средната променлива цена с 0,1 c€/kWh. Това се наблюдава и при по-голямата част от пазарите на EUR15, когато се изследват индивидуално, като фиксираните договори са средно по-евтини от променливите в осем от отделните пазари с EUR15.

Във всички визирани в изследването пазари, средната цена за фиксирани цени е 28,74 c€/kwh, а за променливите - 28,84 c€/kWh. Естествено, за тези пазари, където фиксираните цени са налични и много различни от променливите цени, средната стойност на двете е по-малко представителна, отколкото на други пазари.

Ако променливите цени се коригират по паритета на покупателна способност (PPS), вероятно ще се придобие по-ясна картина на относителното значение на най-популярните цени през месец ноември 2024 г.

Природен газ

По отношение на цената на природния газ за битовите потребители от 27 европейски столици към 1 ноември 2024 г. за пореден път в проучването се затвърждава наблюдението, че най-високата цена се плаща от жителите на Стокхолм. Второто място се държи от Берн. Амстердам също запазва третото си място като най-скъпа столица.

Природният газ за домакинствата обикновено е по-евтин в страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). През ноември всички страни от ЦИЕ са с цена на природния газ, която е по-ниска от средната за Европа.

Най-значимите промени, настъпили на пазара на природен газ през ноември:

• 4% поскъпване в София, поради увеличение на енергийната компонента;

• 3% повишение на цените в Атина и Брюксел, поради нарастване на енергийни компоненти;

• 2% увеличение на цената в Рим, поради поскъпване на енергийния компонент;

• 1% поскъпване на цените в Берлин и Лондон, поради увеличение на енергийните компоненти;

• 13% намаление на цените в град Люксембург, поради понижение на енергийния компонент;

• Спад на цените с 1% в Рига и Виена, поради намаляване на енергийните им компоненти;

Средната цена на природния газ за краен потребител остава стабилна в цяла Европа през ноември. От 27-те разглеждани столици само 6 показват ограничени признаци на увеличение, а в 3 от тях се наблюдава спад на цените, докато в останалите 18 не се виждат вариации в цените, се посочва в изследването.

Референтната цена на TTF се изкачи до най-високото си ниво през последната година, оставайки над границата от 40 €/MWh за целия месец на фона на нарастващото геополитическо напрежение и поранилото студено време. Освен това ниското производство на вятърна електроенергия през ноември доведе до повишена зависимост от газови електроцентрали, причинявайки значителни изтегляния на газ от хранилищата. Нивата на съхранение на газ в ЕС в момента са по-ниски, отколкото бяха преди година. Доставките на газ от Русия за Австрия бяха спрени в средата на ноември поради конфликти в плащанията, а споразумението за внос от Газпром за Европа през Украйна трябва да изтече в края на годината. Несигурността около бъдещите доставки може потенциално да доведе до увеличения на цените и повече внос на LNG, констатират авторите на проучването.

През ноември София отбеляза най-голямото увеличение на цената на природния газ за крайни потребители (4%), тъй като регулаторът на повиши енергийния компонент за четвърти пореден месец, поради по-малката роля на на газовите доставки от дългосрочния договор с Азербайджан.

В Атина увеличението от 3% на цените на природния газ за крайния потребител е резултат от повишаването на цените на TTF през октомври, тъй като повечето тарифи за природен газ в Гърция са индексирани към референтната цена на TTF за месец напред.

Точно противоположно, Люксембург претърпя единственото значително намаление на цените на природния газ за крайния потребител с 13%. Люксембург работи активно за намаляване на потреблението на природен газ, за ​​да постигне целите на ЕС да по-ниски емисии на CO2, като по този начин се увеличава използването на биогаз. Правителството обаче вече обяви премахването на ценовия щит от 1 януари, което се очаква да доведе до скок на цените с 14% през 2025 г., заявяват експертите.

По същия начин, както при електроенергията, цените на газа при PPS са много по-различни от действителните . През ноември Будапеща, Люксембург и Лондон според изследването са били най-евтините градове, при коригиране към PPS.

Проучването и през ноември показва, че за европейските столици средно енергията (оспоримият компонент на цената) представлява 53% от цената на природния газ за крайния потребител, разпределението 22%, енергийните данъци 10%, а  ДДС - 16%.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват около 52 % от цената на електроенергията за крайния потребител и около 53 % за газа, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалите 48 % и 47 % съответно чрез тарифите за разпределение, енергийни данъци и ДДС.

Енергийната криза доведе до значително увеличение на средния енергиен компонент в столиците на ЕС, въпреки че сега цените изглеждат намалени в сравнение с предходните две години.

Енергийният дял в цената на електроенергията за крайните потребители според изследването е бил 66% през ноември 2022 г. и 56% през ноември 2023 г., докато през проучвания ноември  2024 г.  е 52%.

По същия начин на пазара на природен газ процентът на енергийния компонент от цената за крайния потребител е бил 70% през ноември 2022 г., преди да достигне 58% през ноември 2023 г. и 53% през посочения месец от настоящата година. На места, където енергийният компонент е по-нисък, такъв е и стимулът за клиентите да търсят по-конкурентни оферти, заключават авторите на проучването.