Българската външна търговия – числа, парадокси и сигнал за тревога

 Анализ на Борислав Георгиев за 3eNews

Световните данни за българския износ, внос и баланс на стоки и услуги за периода 2019 – 2023 г. са показател за състоянието на икономиката. В таблиците са стойностите и дела и за секторите, описвани с главите от митническата тарифа и географската насоченост на стокообмена. Първата таблица е за стокообмена на България, а втората за балансите на секторите на стойност повече от един милиард лева, включително и дела на ЕС и ОИСР и числата за търговията с услуги.

Основни показатели на географията на българската външна търговия за 2023 г. са:

-  21 страни са водещите български пазари. Те формират повече от 80 % от българския износ в евро;

-  Устойчиви и постоянни пазари с намаляващ дял са 8 държави - Германия, Румъния, Италия, Турция, Гърция, Франция, Белгия, Испания. Те формират повече от 50 % дял от българския износ;

- 19 страни са водещите български доставчици, формиращи повече от 80 % от българския внос в евро;

Постоянни доставчици с намаляващ дял са 7 държави - Германия, Турция, Румъния, Италия, Руската Федерация, Китай, Гърция. Само през 2022 г. РФ измества Германия от първата позиция на вносителите. Всички те общо формират повече от 50 % дял от българския внос.

Парадокси и положителни показатели в зелено и отрицателни в червено за силно отворената икономика на България са свързани с мащаба и тенденцията стойностите, географията и отраслите на икономиката:

Основни изводи са:

1. Устойчивостта на страните-партньори на България, вероятно и по-скоро вече се дължи на факта, че съществената част от българските фирми износители и вносители са собственост на фирми от страните-партньори. Стокообменът при тях следва техния стратегически интерес, а не е резултат от някаква национална българска политика, както формално може да се погледне на положителното търговско салдо с Германия. Българският парадокс в случая е „трохите“, които остават в България, в сравнение например с „хапките“ които остават от такава дейност във водещи държави от ОИСР (където искаме да се присъединим) и други. Не ми е известна страна-членка в тези клубове с концесионна такса 1,5 % за добива на стратегически суровини и/или с десетилетия местните данъчни служби да приемат, че рафинериите на тези богати клубни членове работят на загуба. Или да се твърди, че има национална търговска политика при която българският износ за Северна Македония е повече от 858 милиона евро за 2023 - значително по-голям от близо 500 милиона евро за Руската Федерация- милиарден вносител в България. С години Скопие купува повече от Москва от София?

2. Стратегически малко са отраслите от икономиката на България с износ повече от един милиард лева. Разбира се, тук трябва да бъдат добавени производителите на продукти свързани с отбраната; на, работещите и създателите на програмни продукти.

3. Според числата има „счупването“ на българската енергетиката, от последните години. Слизаме на баланс при износ под 44 милиона евро или под 119 ГВтч часа при електричеството за 2023 г. С десетилетия сме били водещите на Балканите. Това включва „само счупилата“ се ПАВЕЦ Чаира, която ако работеше щеше да добави поне 400 ГВтч годишно (Боянската ВЕЦ, която работи вече един век без умора на метала, а турбините в Рила не можаха да изкарат и един преход време?). През 2023 вече на годишна база е нетен вносител на електричество от нашите съседи Сърбия и Турция в евро и в МВтч. За цялата петилетка сме нетен вносител от Турция в МВтч! Много трудно е да се търси жизненост и/или развитие на икономиката без електричество.

4. Станахме само НЕ достатъчни за основи храни – зеленчуци, мляко, плодове и месо. България от векове е „хранила“ наши партньори. Отрицателното салдо тук е не само в годишната стойност в евро, а и в натура – ние сме нетен вносител в тона на сухо мляко, домати и др.. Българският годишен външнотърговски баланс в натура (тонове) на сухо мляко от близо 20 хиляди тона е не просто силно отрицателен. Той е по-голям от общия отрицателен баланс на Румъния, Сърбия, Гърция взети заедно? Българското съотношение на годишния внос в тона на домати към банани (ДБ числото) в сравнение с целия ЕС27 е 1,4 при средно европейско от 0.3. България внася през 2023  близо 99 хиляди тона домати и малко над 70 хиляди тона банани;

Посочените числа и парадокси са основание за тревога. Те не се обсъждат или анализират днес и сега. Няма и не се търси национално отговорно стратегическо решение. Само безчет домашни и вносни стратегии, планове, „схеми“ и равно отдалеченост вместо близост с българския интерес.