Водната криза в Европа се нуждае от спешно внимание, алармира нов доклад

Нов доклад на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) разкрива, че водните ресурси на континента са подложени на сериозен натиск, като от 2009 г. насам не е постигнат значителен напредък. Анализът подчертава острата необходимост от по-стриктно прилагане на Рамковата директива за водите (РДВ), от значителни промени в селскостопанското производство, от намаляване на замърсяването и от спешно възстановяване на екосистемите.

Авторите на изследването подчертават, че в Европа:

по-малко от 40% от повърхностните води, като реки и езера, се определят като здрави към настоящия момент;

близо 1/4 от подземните водни обекти не са в добро химично състояние, въпреки че осигуряват почти две трети от нашата питейна вода;

под 30% от реките, езерата и крайбрежните води отговарят на стандартите за допустимо замърсяване, определени от Рамковата директива за водите.

Вредните селскостопански практики, особено интензивното използване на хранителни вещества и пестициди, продължават да бъдат най-сериозния проблем пред качеството на водата. Натискът от дифузно замърсяване от селското стопанство засяга 32% от подземните и 29% от повърхностните води. Сред останалите причини за лошото състояние на сладководните екосистеми се открояват също и химическото замърсяване от въглищните електроцентрали, както и промените в реките, предизвикани от изграждането на язовирни стени и изправянето на речните корита.

„Влошаващото се състояние на водите в Европа показва, че години наред държавите-членки не успяват да се справят с водната криза. Рамковата директива е в сила вече над две десетилетия. Нейните цели обаче остават до голяма степен неизпълнени, тъй като националните правителства не приемат изискванията ѝ на сериозно. За съжаление, даже има силни призиви за отслабване на стандартите на директивата, за да се улеснят дейности по вредните проекти. И това се случва във време когато наистина се нуждаем от безкомпромисна защитата на нашите водни ресурси“, коментира Клер Бафе от офиса на WWF за Европейски политики в Брюксел.

Освен че подчертава мащабите на кризата, докладът обръща внимание и на последиците, пред които всички ние ще се изправим, ако не вземем спешни мерки сега. Също така обаче той показва и добрия пример на Естония, която работи по възстановяването на 3300 км реки чрез премахване на язовирни стени и прегради и по този начин стабилизира популации от 32 вида.

„Докладът го казва много ясно и категорично: водата в Европа е в сериозен риск. За съжаление, в него не са анализирани данните от нашата страна, защото България сериозно закъсня с подготовката на Плановете за управление на речните басейни и изпусна сроковете, определени от Рамковата директива за водите. Този факт идва да потвърди и другия извод –  националните правителства все още не се отнасят с необходимото внимание и не приоритизират този критично важен за бъдещето на хората и екосистемите ресурс. Голяма част от мерките за опазване на водите, предвидени в тези Планове за управление, остават нефинансирани и неизпълнени. Това с особена сила важи за т.нар. „зелени мерки“, които целят опазване на водните ресурси чрез природно-базирани решения“, разказва Стоян Михов, ръководител програма „Води“ във WWF. 

Докладът подчертава и цената, която ние, като граждани на Европейския съюз, ще трябва да платим заради бездействието на правителствата. Според последното проучване на Евробарометър 78% от европейците искат ЕС да направи повече за справяне със замърсяването на водите. Затова коалицията от неправителствените организации Living Rivers Europe призовава държавите-членки да ускорят прилагането на Рамковата директива и да интегрират защитата на водните ресурси и екосистеми във всички свои политики.